България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства – населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години, показват данните. Над 1 млн. българи на възраст между 15 и 64 години не са активни на пазара на труда, съобщи заместник-председателят на НСИ Свилен Колев по време на форума „Европа е с мен“, организиран от Министерството на труда и социалната политика, който се проведе на 21 октомври в „София Хотел Балкан“
От тях 956,6 хил. биха искали да работят, но не го правят по различни причини – обучение, семейни ангажименти, заболявания или липса на подходящи условия. Над 100 хил. пенсионери също заявяват желание да работят, а бизнесът в същото време страда от остър недостиг на кадри. Основният проблем, според Колев, е несъответствието между това, което хората могат да предложат, и нуждите на компаниите.
Участниците във форума се обединиха около идеята, че гъвкавите форми на заетост могат да помогнат за връщането на неактивни хора на пазара на труда – мярка, която би облекчила родители на малки деца и студенти, които търсят баланс между работа и обучение.
По време на форума д-р Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, постави акцент върху поколенческите различия на работното място. Според него справянето с тези различия е показател за лидерска зрялост и компетентност в управлението на хора и екипи. „Неразбирането, подценяването и неумението да се управляват поколенческите различия е проблем, който може да навреди на работната атмосфера, ефективността и продуктивността на организациите“, посочи д-р Томов. Той предупреди, че практиката „да се предпочита едно поколение пред друго или да се налагат ценностите на едно поколение над друго е дискриминационна и не води до успех“. Цитирайки Малкъм Форбс, той припомни, че „Разнообразието е изкуството да мислим независимо заедно“. По думите му възрастовото многообразие предоставя възможност на организациите да канализират, да насочат енергията на различните поколения по посока на бизнес целите, като я превърнат в уникален конкурентен актив, носещ добавена стойност. „Демографският компас показва, че ако съвременните компании искат да успеят, трябва да използват много по-добре вътрешните си ресурси и да създават приобщаваща работна среда, в която хората, независимо от възрастта си, се чувстват уважавани и ценени“, допълни той.
В същия контекст Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора отбеляза, че няма връзка между възрастта и резултатите в работата. Над 100 изследвания показват, че възрастта не е фактор, а митът, че младите са по-ефективни, не се потвърждава от практиката. „Бъдещето е въпрос на желание, а не на възраст“, подчерта Танчева.
Проф. Снежана Илиева от Софийския университет обърна внимание, че младите поколения търсят смисъл и качество на живот, докато по-възрастните поставят акцент върху сигурността и стабилността. Тя обясни, че лоялността вече се измества – от лоялност към организацията към лоялност към собствената кариера и към самия себе си.
Заместник-министърът на труда Наталия Ефремова посочи, че в една компания днес могат да работят представители на шест различни поколения, което изисква нови управленски подходи.
По отношение на населението в трудоспособна възраст в Европа Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, сподели тревожната статистика, че то намалява с около 1 млн. души годишно, като до 2050 г. се очаква спад с 18 млн. души. Тя подчерта, че резервите на пазара на труда са сред майките, по-възрастните хора, хората с увреждания и мигрантите, като призова за създаване на политики, които да насърчат тяхното включване чрез обучения, признаване на квалификации, както и по-добра грижа за децата.
