Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България
Уважаеми г-н Гълъбов, какви са предизвикателствата и възможностите, пред който е изправен птицевъдният сектор?
Проблемите за птицевъдите в България и ЕС са свързани с разпространението на високо патогенна инфлуенца по птиците, новите изисквания за хуманно отношение и отчитането на емисии в животновъдството. Очевидно начинът за борба, който ЕС е избрал не дава необходимите резултати. Единствено изключение прави Франция, която започна да ваксинира цялото поголовие водоплаващи птици. За съжаление в някои страни, между които и България, засегнатите индустриални ферми са много. Това прави борбата с разпространението още по трудна.
Очакваме през месец април комисията да се произнесе по отношение на използването на обогатени клетки за отглеждане на кокошки. Във всички случаи трябва законните норми да се съобразяват с техническите възможности и с актуалното състояние на сектора. Преоборудването на фермите не става бързо. Освен това фермерите с основание ще поискаме компенсации за извеждането от експлоатация на неамортизирано оборудване. От своя страна новите норми ще се отразят на цената на яйцата. Определянето на пола на носачките още в яйцата за сметка на хуманното умъртвяване след излюпване също ще се отрази на цената на пилетата. Потребителите в ЕС трябва да приемат по-висока цена заради новите етични норми.
В продължение на това, как бихте коментирали ролята на технологиите и дигитализацията за развитието на птицевъдството? Бихте ли посочили полезни примери и практики?
Технологиите се развиват динамично. Машинното зрение се интегрира бързо в специализираните поточни линии. Колаборативните роботи също навлизат бързо при различни операции в люпилни, кланици и пакетажни центрове. По бавно се създават автоматизирани машини за миене и ваксиниране на птиците. За това негативна роля имат и постоянно променящите се нормативни изисквания. За да се направят машини, които да улеснят ежедневието на птицевъдите следва да се стандартизират системите за отглеждане. Дигитализацията ще даде голям тласък на сектора когато се интегрират складовите, счетоводните и технологичните програми. Това обаче ще стане възможно когато подобрим киберсигурността на глобално ниво.
Колко атрактивен е секторът за младите хора и как образователните институции осигурят тяхната подготовка?
Образователните институции са големия длъжник на младите хора и на индустрията от една страна. От друга страна обаче обществото уронва престижа на учителската професия в продължение на десетилетия. Земеделието подобрява постоянно условията на труд, но все още не сме предпочитан сектор от младите хора.
След успешното провеждане на Smart Poultry and Pig World, какви други интересни събития и инициативи предстоят?
В България това е най-важното събитие за индустриалното животновъдство. Проведе се през октомври изложение в Нидерландия, а през май следващата година във Великобритания. Европейския календар е богат на събития. Надяваме се те да спомогнат успешното развитие на птицевъдството и свиневъдството в България.
В заключение, какво е Вашето послание към птицевъдите и компаниите, свързани с този сектор?
Добро качество на продукцията и нейното атрактивно предлагане са ключа към успеха. Технологичната и дигитална трансформация ще направят сектора по рентабилен. Упоритият труд и знанията рано или късно, но винаги се осребряват!
