В пика си българската консервна индустрия е произвеждала 670 хил. тона плодови и зеленчукови храни годишно. Това обаче е рекорд от преди 40 години. Без соцпазара, и основно руския, секторът се превръща в стафида. С нови частни инвестиции и малко оцелели останки от старите държавни гиганти, произвеждали някога по 100 хил. тона годишно, днес бизнесът се е закрепил на ниво, което е четири пъти под рекорда от 1985 г.
Последните налични данни на земеделското министерство показват, че през 2024 г. са преработени 112 тона плодове и 121 тона зеленчуци и са произведени 74.2 хил. тона готова продукция от плодове и 94.4 хил. тона от зеленчуци. Все пак и днес над 40% от произведеното са за износ, а топ пазарът е Германия.
Ключовото обяснение за секторното свиване е в липсата на достатъчно суровина. Обяснението за малкото градини с плодове и зеленчуци пък е, че бизнесът не е атрактивен, няма и работници, липсват условия за адекватно напояване.
- От полето край Оризово до супермаркети в САЩ
- За 2024 г. инвестициите във "Фрукто Сливен" са за над 1.546 млн. лева
Няма плодове и зеленчуци
Консервният бранш от години има проблеми, като най-старият и задълбочаващ се е липсата на достатъчно количество българска суровина. Според данните на агростатистиката на министерството общото производство на зеленчуци през 2024 г. е 646 хил. тона, или с около 8% повече спрямо предходната година. При плодовете също се отчита ръст - общото им производство е 205 хил. тона, с 14% повече спрямо 2023 г. Липсва обаче информация за това каква част от плодовете и зеленчуците са подходящи за преработка и консервиране, което изисква сортове със специални качества, различни от продукцията за пряка консумация.
"Секторът е преработващ, той е функция на селското стопанство. Преди 1990 сме преработвали милиони тонове домати например, а сега преработката на 30 - 40 хил. тона се смята за върхово постижение. Праскови, череши - всичко е внос. Освен че липсват български плодове, качеството на тези, които се предлагат, е много лошо. Липсват обединения на производители, които са инвестирали в складови бази, хладилници, манипулационни центрове. Производителите берат и после изсипват набраното в консервната фабрика, предлагат го даже без подходящ амбалаж. И преработвателите се захващат със сортиране и чистене, което е несвойствено за тях. Няма партньори, няма проследимост на продукцията. Вижте състоянието на поливните площи, те са показател, защото без вода няма плодове и зеленчуци", коментира за "Капитал" Константин Ламбрев, собственик на "Конекс-Тива".
Мнението му се поддържа от всички големи големи участници на пазара. "Държавата декларира, че производството на плодове и зеленчуци е приоритетен сектор, но на практика това не се усеща. В нашата фабрика за сладка и конфитюри почти не влагаме български плодове, защото липсват. Предприятията внасят ягоди от Египет и боровинки от Украйна например. А няма ли българска суровина, този бизнес се обезсмисля", обобщава за "Капитал" инж. Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и собственик на "Джем и Джем".
Инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, дава още примери за липсваща или недостигаща суровина: "Български ягоди за сладко няма, защото това е трудоемка култура, която се отглежда предимно за прясна консумация. Малини има, но цената им е безбожно висока. Освен това поради климатични катаклизми качеството на българските малини е различно от това, което се изисква за производство на сладко от малини. Климатичните аномалии допълнително утежняват ситуацията - през 2025 г. 90% от реколтата от череши и сливи измръзна", припомня Божинова.
Димитър Алексиев, акционер и изпълнителен директор на "Фрукто Сливен", допълва картината. "Преработваме само пресни плодове - около 14 000 тона на сезон. Това са череши, вишни, кайсии, праскови, сливи и круши. Повечето от тях са типични компотни сортове. Имаме наши, фирмени градини от череши и праскови - общо около 360 дка. Но всички компотни кайсии, както и 50% от прасковите внасяме от Гърция, защото българската суровина не е достатъчна", казва Алексиев в интервю за "Капитал".
Ситуацията е подобна и при зеленчуците. "Преди 3-4 години имаше интерес към производството на зеленчуци за преработващата промишленост. Площите се увеличиха, консервните заводи бяха сравнително спокойни, че могат да разчитат изцяло на българска суровина. Но процесът с възстановяването на напоителните системи се забави, прибавиха се климатични аномалии - късни измръзвания, ранни слани - това скъси сезона за производство и интересът утихна", коментира за "Капитал" Антоанета Божинова.
Белослав Белчев - собственик на "Белс" - Казанлък, производител на замразени плодове, зеленчуци и готови храни, също дава показателен пример. "Когато през 2006 г. започнахме с консервиране на пипер, в Кърджали имахме доставчик, който отглеждаше пипер върху 2100 декара. През 2024 година неговото стопанство вече е 120 декара. И това не е изолиран случай. Финансовите стимули са по-малко, децата на фермерите не искат да продължат техния бизнес, тези стопанства си отиват. Българската суровина намалява, липсват достатъчно стимули за хората, занимаващи се със зеленчукопроизводство и овощарство", обобщава той за "Капитал" .
Има, разбира се, и изключения. Димитър Матеев - съдружник в семейната фирма "Агро Матеев 99" - гр. Левски, която произвежда сладка, сосове, сушени плодове, протеинови барчета с марката Dimmy's Farm, казва, че на този етап е решил проблема със суровината, защото е затворил кръга. "Имам 40 декара овощни градини и проект за създаване на още толкова. Отглеждам пет сорта сливи и използвам реколтата за пресен и сушен плод, за производство на сладка, сосове и други традиционни и новаторски продукти. Градините са модерни, изкуствен интелект управлява поливането на овошките. Целта ми е да обединя фермерите от съседни стопанства и да започна да изкупувам продукцията им", разказва той за "Капитал".
Без хора
Недостигът на хора е проблем не само за консервния бранш. "Навсякъде е тежко, но при нас особено. Ние сме сезонно ориентиран бизнес. Когато във фирмените полета се прибира реколтата, са нужни изведнъж 200 - 300 човека, които е трудно да бъдат намерени и наети. В силно развити индустриални райони, като Пловдив например, заплатите са много високи, а човешкият потенциал е ограничен. Дори нискоквалифицираните работници избират по-платежоспособни индустриални предприятия, а не зеленчукови градини", обяснява Антоанета Божинова. Тя припомня, че работата на полето е свързана с много ръчен труд, на открито, при слънце, дъжд и вятър. "При такива условия дори няма значение какво е заплащането. Работодателите са принудени да превозват работници от далечни градове, да им осигурят храна, както и подходящо заплащане. После идва съхранението на продукцията и всичко това вдига себестойността. Затова, когато видят лютеница от 5-6-7 лева, хората питат "златна ли е". За съжаление наистина е "златна", казва Божинова.
Тя посочва, че Университетът за хранителни технологии в Пловдив подготвя студенти, но след завършването единици от тях избират консервните предприятия. "И това не е заради лошо заплащане, не е заради работно време или липса на престиж в работата. А заради неуредената инфраструктура на местата, където се намират консервните фабрики - извън голям град. Липсват пътища, детски градини, училище, здравни услуги, забавления. Заплатите в консервните заводи са достатъчно високи, допълнителните привилегии също не са за пренебрегване, но хората не желаят да работят далеч от семейството си", обобщава Божинова.
Димитър Алексиев от "Фрукто Сливен" също коментира, че проблемът с намирането на работници е много сериозен. "Затова се налага да разчитаме на внос на работници от чужбина. Назначихме 73 непалци на работа. Инвестирахме в изграждането на общежитие за тази цел. За сезон 2025 договорихме 75 души от Индия", съобщава той.
Според Константин Ламбрев най-големият проблем за работодателите е с непрекъснатото повишаване на ръста на минималната работна заплата, което прави сектора неконкурентоспособен. "Структурата на себестойността се измества към работната заплата", отбелязва той.
"Липсата на работна ръка оскъпява продукцията. Фабриките изпитват трудности с намирането на сезонни работници. Заплатите в бранша станаха двойни, но строителството грабна голяма част от хората. Никой не желае да работи в хранителната индустрия. Песимизмът е реалност, много колеги спират да работят", обобщава и Стойко Кировски.
Износ, но под чужда марка
Преобладаващата част от плодовите и зеленчуковите консерви е предназначена за износ. За 10 години (от 2014 до 2024) експортът на консервирани плодове и зеленчуци е нараснал с почти 80%. Той достига най-високата си стойност през 2023 - 194 млн. евро, но през 2024 намалява с 2.7%. Ръстът до голяма степен е ценови - за 10 години като количество износът е нараснал с малко под 12%. През 2024 г. е 73 хил. тона, като от 2020 г. насам обемите постепенно намаляват. Над три четвърти от експорта е предназначен за ЕС, като най-големият пазар е Германия (30% от общия износ). Други големи пазари са Румъния и Италия, сочи статистиката.
Продажбата на български консерви зад граница е почти изцяло под частни марки на търговци (private labels). "На западните пазари всичко, което е с етикет на кирилица, се посреща с недоверие. Ако клиентите видят на етикета една буква на кирилица, за продукта няма шанс. Затова продаваме под чужди марки и с нашите продукти вдигаме тяхното реноме", казва Стойко Кировски.
За Константин Ламбрев тази практика не е притеснителна. "Да се продава под чужди частни марки е световна тенденция, с която се съобразяват дори добре известни производствени фирми с традиции. Делът на частните марки във всички сегменти расте значително. Ние сме малки предприятия на фона на световната индустрия. Утвърждаването на собствена марка е скъпо начинание, което изисква много инвестиции и не е по силите на което и да е предприятие в България. Но производството на продукти за частни марки не е плашещо, важното е да има пазар. За съжаление цялата неопределеност на митата, заетостта, доходите води до голяма нервност на пазарите, до липса на предвидимост и невъзможност за по-дългосрочно планиране", обобщава той.
Туршии и гурме
Промените в хранителните навици водят и до промени в портфолиото на консервните фабрики. "Недостатъчната информираност отблъсна младите да употребяват консервирани храни и особено такива с млечнокисела ферментация - например туршии. Затова производителите променят рецептите - по-малко сол, по-малко захар, по-голям процент на витамините, влагат минерали. Българските фабрики предлагат гурме продукти, интересни и вкусово балансирани - например сосове на зеленчукова основа с типични български подправки. Но за съжаление няма маркетингова подкрепа за налагането им на задгранични пазари", коментира Антоанета Божинова.
Потребителите търсят нови и интересни вкусове. "Последни тенденции са например компоти с вкусове като ванилия, амарето с бадеми, канела, карамфил и др. Най-новите ни продукти са компот от череши без костилка в гроздов сок, който продаваме в UK, и компот от сливи половинки с алкохол, предназначен за коледните промоции на ALDI в Германия и HOFER в Австрия", обобщава Димитър Алексиев от "Фрукто Сливен". Топ 10 на фабриките за консерви в България На върха на най-големите производители в класацията по приходи за 2024 г. стоят три чужди инвеститора.
С разпада на соцсистемата идва крах на много от консервните фабрики в страната. В историята остават "Ягода" - Ямбол, "Варна плод", "Кюстендилски плод", русенският комбинат "Дунавия", старозагорският "Петко Енев", силистренският "Нектар", свищовският завод "Република", фабрика "Витамина" в гр. Стамболийски, производителят "Марица" в Пазарджик, "Мелта" - Ловеч, предприятията във Видин и Разград. Но секторът постепенно се изтръгва от застоя, производството продължава в успешно приватизирани и новосъздадени фирми.
По данни на "Агростатистика" на земеделското министерство през 2024 г. предприятията, преработвали плодове и зеленчуци, са 187. Сумарните приходи на дружествата в топ 10 - производители на плодови и зеленчукови консерви, достигат 410 млн. лв., или 8.7% ръст спрямо 2023 г. Седем компании отчитат по-големи продажби през 2024 година, като ръстът е най-висок при "Кричимфрукт" (60.8%), "Филикон-97" (30.1%) и "Конекс-Тива" (15.8%). Три от фирмите са със символично намаление на приходите.
Топ 3 - с чуждестранни собственициЛидерът в класацията по приходи за 2024 е "Агри България" - собственост на италианската "Фереро трейдинг лукс", с над 61 млн. лева приходи. Българското дружество, регистрирано през 1997 г., притежава завод за преработка и консервиране на череши с етилов алкохол и алкохолна баня в с. Радиново, Пловдивско. Дружеството работи изцяло за износ, като спиртованите череши се влагат в захарни изделия на Ferrero.
С чуждестранен собственик е и втората фирма в класацията - "Кумянино фрут" - част от групата Santorelli на братята Роберто, Микеле и Пиетро Санторели. Италианската компания е основана през 1925 г., а в България е от 1990 г. Фабриката в с. Катуница, Пловдив, е специализирана в изкупуването, преработката и консервирането на череши като суровина за хранителната промишленост, но има и собствена марка.
Още една фирма - чуждестранна инвестиция, влиза в топ 3 за 2024. "Палиррия България" - Нова Загора, е собственост на гръцката "Палиррия Сулиоти" и произвежда готови зеленчукови храни. През 2024 година дружеството е инвестирало над 2 млн. лв. за рентген за откриване на чужди тела в продукцията, опаковъчна машина с по-голям капацитет, роботи в цеховете за затваряне и опаковане, фотоволтаична централа, инсталация за пропан и др. Обновяването на машинното оборудване ще продължи. За 2025 са предвидени инвестиции в размер на 355 хил. евро, става ясно от доклада за дейността.
С български акционери
Името на "Олинеза" (4-то място) произлиза от думите на първите произвеждани продукти - олио и майонеза, и е на пазара от 1994 г. Дружеството "Олинеза премиум" е собственост на Христо Георгиев Кръстев и за 2024 отчита над 53.8 млн. лева приходи. Произвежда лютеници, майонези, сосове, кетчуп, конфитюри, горчица, зеленчукови консерви и др., както и олио. Производствената сграда, складът и офисът се разположени на 20 декара в Костинброд. Компанията е изпълнила проект за модернизация на цеха за зеленчукови сосове, лютеница и конфитюр по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020. Общата му стойност е 578 хил. лв., а субсидията - 289 хил. лв.
Пловдивската фирма "Филикон-97" (5-а позиция) е с над 70-годишни традиции. Собственикът - Борис Иванов Калибацев - участва в приватизацията на социалистическата фабрика "Пловдивска консерва". Днес "Филикон-97" произвежда плодови и зеленчукови сосове, консерви, сокове, нектари и напитки с марките Fresh, Greno, Yoocy и др. и отчита над 47 млн. лв. приходи за 2024.
"Дерони" (6) участва в класацията с консолидирани резултати и отчита над 37.5 млн. лв. приходи за 2024. Съдружници в компанията са Русю Георгиев Делчунков, Иван Делчев Парадов, Боян Стефанов Токов. Групата притежава предприятия и свързани дружества в Хасково и Стара Загора и произвежда при напълно затворен цикъл - от градините до готовия продукт. Компанията обработва годишно повече от 3000 дка площи, снабдени с автоматизирана поливна капкова система, и произвежда около 5000 тона зеленчуци. Сред марките на компанията са "Велика", "Царица", "Капитан Деронико". Продукцията се изнася в над 20 държави.
"Фрукто Сливен" (7-о място) има над 60-годишен опит в производството на консервирани плодове и зеленчуци. Производствената база се намира в Сливен и заема 70 хил. кв.м, от които 20 хил. кв.м закрита площ. В близост до фабриката са разположени и фирмените овощни градини, в които се отглежда основната суровина - праскови и череши. Днес "Фрукто Сливен" е най-големият завод за белени праскови в България, 80% от производството е компотът от белени половинки праскови. Компанията произвежда също плодови пюрета и зеленчукови консерви. Търговският й офис е във Варна. Над 95% от продукцията се продава зад граница. Основни акционери във "Фрукто Сливен" са Станислав Станев и Димитър Алексиев. За 2024 дружеството отчита 29.4 млн. лв. общо приходи, а заетите са 216.
Осмата в класацията - "Конекс-Тива", е създадена през 1995 г. в резултат на партньорството между две събирателни дружества - "Тива-3-Вътев, Русев и сие" и "Конекс-Ламбрев и сие", които решават да обединят бизнеса си. Собственик на компанията, която за 2024 отчита над 26.2 млн. лв. приходи, е Константин Владимиров Ламбрев. Дружеството има собствена производствена база в старозагорското село Оризово, разположена на над 48 000 кв.м, от които 25 000 кв.м покрити производствени и складови площи. Произвежда средногодишното 5000 тона готова продукция, като по данни на компанията износът в общата сума на приходите се движи в диапазона 94-96%. Предлага над 200 вида продукти - компоти и сладка, мариновани зеленчуци, печени зеленчуци, готови ястия. За българския пазар продава с марката "Софра". Според доклада за дейността през 2024 г. "Конекс-Тива" е инвестирала 782 хил. лв. в нови машини, транспортни средства и стопански инвентар и 215 хил. лева в дълготрайни материални активи в процес на изграждане.
Над 23.3 млн. лева приходи отреждат на "Цима-99" - с. Стряма, Пловдив, девето място. Съдружници във фирмата са братята Николай и Георги Жекови. Компанията, създадена от баща им Цветан Жеков, започва производство на конфитюри през 1996 г. Днес "Цима-99" разполага със собствена фабрика с капацитет над 15 тона на смяна. Произвежда конфитюри, сладка, мармалади, десертни сосове, боров екстракт, компоти, както и пълнежи за сладкарската индустрия и изнася в десетки държави. В България продава под марката "Цима".
Топ 10 завършва с "Кричимфрукт", в която съдружници са Георги Спасов Павлов и Пламен Мирчев Върбанов. Дружеството произвежда концентрирани студено пресовани сокове от ябълки, мармалад - пълнеж от ябълки, и мармалад - пълнеж от сливи, за сладкарската индустрия и брашно от ябълки. Изнася над 90% от продукцията си. За 2024 отчита 16.7 млн. лв. приходи.
