Прегарянето зависи от личността, професията и условията в работната среда, обясни Томчо Томов
България е в Топ пет на страните с повишен риск от професионално прегряване. Загубите от него се изчисляват за са над 600 млн. годишно.
"Бърнаутът става все по-голям проблем. Някои изследователи дори предупреждават, че ако не се вземат мерки, в следващите 10 години той може да се превърне в глобална пандемия", заяви директорът на Националния център за изследване на компетенциите към Българската стопанска камара Томчо Томов в предаването "България сутрин".
Влияние върху здравето, бизнеса и семейството
Според специалиста ефектите от прегарянето са многопластови - има отражение както върху личното здраве, така и върху бизнеса, но и силен социален елемент – бърнаутът засяга и семейството.
Той подчерта, че последствията се пренасят и върху цели системи – здравеопазване, застраховане и социално осигуряване.
"Хората, които страдат от бърнаут, са склонни да взимат два пъти по-дълги отпуски", каза Томов пред Bulgaria ON AIR.
Как реагират работодателите
По думите му съвременните политики все по-често включват грижа за психичното благосъстояние на работното място.
"Започват да се създават програми, концепции и мерки за ментално здраве. По-големите компании осъзнават, че хората не могат да бъдат притискани само за резултати", заяви Томов.
Той допълни, че служителите не са машини и паралелно с изискванията за ефективност трябва да се развиват и програми за тяхното съхраняване.
Каква е ситуацията в България
"В България засега едва около 20-30% от компаниите отделят внимание на програми за управление на стреса", посочи Томов.
В част от организациите вече се въвеждат практики като часове без комуникация и съвещания, както и ментални практики с коуч партньори за справяне с напрежението, обясни той.
Дигиталният бърнаут – новото предизвикателство
Особено внимание Томов обърна на дигиталния бърнаут.
"Той не е само умора от екрани и технологии, а от постоянното изискване да си активен – да отговаряш непрекъснато на съобщения и оферти", обясни директорът на Националния център за изследване на компетенциите към Българската стопанска камара.
По думите му, когато това напрежение се пренесе и в личния живот чрез социалните мрежи, проблемът се задълбочава.
"Около 30-40% от хората заявяват, че изпитват симптоми на дигитален бърнаут", коментира Томов, като уточни, че в този процес вече се включва и използването на изкуствен интелект (AI).
Изследванията показват, че най-податливи на бърнаут са представителите на поколението Милениум.
Томов отбеляза, че младите хора като цяло са по-уязвими, а при тях жените са в още по-рискова позиция.
Ролята на изкуствения интелект
Според него AI има потенциала да бъде решение, но и риск.
"Ролята на AI е да освободи човека от рутинните дейности и да му даде време за развитие и по-смислена работа", каза Томов.
В същото време той предупреди, че последствията от технологиите не се следят достатъчно внимателно.
"Прегарянето зависи от личността, професията и условията в работната среда", обясни Томов.
По думите му най-застрашени са перфекционистите и работохолиците, които често поставят прекомерни изисквания към себе си и трудно поставят граници.
Гледайте целия разговор във видеото.
