Проектът за депозитна система неочаквано влезе в парламента през депутати от БСП. Въпреки мнението на бизнеса, че предложеният държавен модел е лош
С огромно закъснение и по порочен начин държавата задвижи създаването на Национална депозитна система - става дума за връщането на бутилки и кенчета в машини в търговската мрежа, срещу възстановяване на депозит. Системата е доказала своята ефективност в много държави от ЕС и с нея се постига много високо ниво на рециклиране. България е сред малкото държави в ЕС без такава организация, а в последните няколко години бизнесът и екоминистерството водеха дълги преговори по изграждането й.
Сега, на самия финал на това Народно събрание, депутатите от БСП Биляна Иванова и Драгомир Стойнев са внесли предложения за промени в Закона за управление на отпадъците, с които да се създадат системата и нейният оператор.
Показателно и притеснително е, че измененията се внасят от народни представители, а не от министерството на околната среда, с което бизнесът водеше диалога. Така се заобикаля общественото обсъждане, макар проектът да засяга стотици хиляди търговци и производители, а и всички потребители. Видимата цел сега е бързане в малкото оставащи работни дни на настоящия парламент. За бизнеса по-добре е законът да не се приема, защото вижда поне два много големи проблема в проекта.
Първият е в структурата и собствеността на оператора, който ще управлява системата. В края на миналата година екоминистърът Манол Генов от БСП изненада много неприятно компаниите с новината, че се обмисля създаването на държавен депозитен оператор. Това е най-малко използваният и най-малко ефективен вариант в Европа.
В проектозакона сега пише, че всички участници в Националния депозитен оператор (производители и вносители, търговци и оползотворяващи организации) имат справедливо и равно участие. Не се посочват дялове, нито дали държавата ще има такива. В същото време обаче се предвижда операторът да е публично предприятие по Закона за публичните предприятия, което предполага, че той ще бъде държавна собственост или поне управлението и функционирането му ще бъде под тесен държавен контрол. Практиката в други държави е операторът да е независим и да се управлява от юридическо лице с нестопанска цел, управлявано от асоциациите на производителите и търговците. В България има и още един проблем - екоминистерство е непрозрачно и се проваля в организацията на рециклирането в други сектори като електроника, стари автомобили и т.н.
Вторият проблем е, че въпреки възраженията на бизнеса, оползотворяващите и рециклиращи организации (тези с цветните контейнери) са записани като равноправен партньор в оператора. Производители и търговци бяха против това, защото тези организации не са задължена индустрия в контекста на депозитната система, а в същото време рециклиращите организации са в конфликт на интереси, защото основният приход на новата система ще бъде от продажбата на депозитните бутилки към рециклиращата индустрия и излиза, че те ще продават на себе си.
Какво предвижда законопроектът
Националният депозитен оператор ще бъде публично предприятие, което няма да разпределя печалба, пише в проекта. В него ще трябва да влязат задължително всички фирми - производители и вносители и организации, които пускат на пазара депозитни опаковки. Те могат да изпълняват задълженията си за разделно събиране само чрез участие в тази система.
Срокът за създаването на Националния депозитен оператор е шест месеца след приемане на предложенията. Системата ще работи по следния начин: вносители и търговци трябва да сключат договор с Националния депозитен оператор до 1 януари 2028 г. като дотогава системата трябва да започне да работи първо със събиране на депозит за пластмасови бутилки за напитки от 0.1 до 3 л, а от 1 януари 2029 г. - за стъкло.
Тогава е и крайният срок, в който страната ни трябва да изпълни важния ангажимент към ЕС да гарантира, че събира 90% от пластмасовите и метални бутилки за напитки за еднократна употреба до 3 л. Национална депозитна система е единственият шанс страната да изпълни този ангажимент.
Как се финансира системата
Разходите за функционирането и управлението на системата се обезпечават чрез таксите, които производители и вносители ще заплащат на Националния депозитен оператор за всички пуснати на пазара продукти в депозитни опаковки. Към тях се добавят също и непотърсените депозити, както и приходите от продажба от обратно събраните депозитни опаковки за рециклиране.
Към момента не става ясно колко ще бъдат първоначалните разходи за създаването на системата. Депозитът се начислява за всяка опаковка отделно от неговата единична цена и не се включва в данъчната основа по Закона за ДДС. Начисленият депозит се изписва отделно на касовата бележка. Размерът му ще се възстановява на потребителите от търговците при последваща покупка или обратно предаване на празните депозитни опаковки. Размерът на таксата ще се определя от Националния депозитен оператор.
Търговците, ще са задължени да следят за етикетирането на опаковките, да предоставят информация за начисления депозит и за продажбите. Могат и да не приемат депозитни опаковки, ако те не отговарят на изискванията, посочва законопроектът.
Държавата и рециклиращите организации: двата слона в стаята
Националният депозитен оператор ще управлява системата, осигурява изпълнение на годишните цели и оборудване за обратно приемане на депозитни опаковки, пише в проекта. Също така ще осигурява преброителни центрове и площадки за съхранение. Той ще организира събирането на депозитни опаковки от пунктове за връщане, организира транспорта като сключва договори с фирми, които могат да извършват тази дейност или с организации по оползотворяване на опаковки.
На последните дискусии по темата за депозитната система производители и търговци не искаха оползотворяващите организации да участват, защото те не са задължена индустрия и вероятно няма да търсят ефективност на процеса както досега. Освен това те са в конфликт - компаниите ги виждат като партньори, на които да продават суровината за рециклиране, а не като участници в системата - и това е така и в други държави. Но пък оползотворяващите организации неколкократно на работни дискусии са твърдели, че ще бойкотират процеса, ако не са в системата, посочват източници на "Капитал". С отклоняването на бутилки и кенове от цветните контейнери към депозитните машини, тези организации ще загубят значителна част от суровината, а и от приходите си - по данни от 2022 г. те са 66 млн. лв. по данни от Търговския регистър и изчисления на екосдружение "За Земята". След инфлацията сега вероятно са по-големи.
В законопроекта се казва, че всички участници в Националния депозитен оператор имат справедливо и равно участие. Но не се посочват нито дяловите разпределения, нито какво е участието на държавата в този процес. Фактът, че става дума за публично предприятие обаче се прочита от бизнеса малко или много като "държавен оператор". Публичните предприятия по дефиниция са държавни или общински с над 50% държавно участие. Така на практика предложението на министъра влиза официално в парламента, като заобикаля обществено обсъждане и дебати в правителството.
Държавата ще контролира процесите и по доста други начини. Законопроектът предвижда и да се създаде Стратегически съвет, който да дава предложения към оператора, с участие отново на търговци, оползотворяващата и рециклираща индустрия, заведения за хранене и развлечения, Националното сдружение на общините, Комисията за защита на потребителите.
Вземанията на Националния депозитен оператор за невъзстановени или неправилно възстановени депозити ще се събират от НАП и ще се превеждат обратно на Националния депозитен оператор. Той ще се отчита на комисия към екоминистъра, който пряко (или негов представител) контролира депозитния оператор.
Има и глоби - от 2 500 до 25 000 евро за производител/вносител, който не е начислил или не е превел депозит към оператора, който не е сключил договор с него или не изпълнява задълженията си по договора, пуска неетикетирани опаковки и т.н. Същите санкции са и за търговец, който не възстанови сумата на клиент, не е осигурил условия за обратно приемане, не е сключил договор с оператора, продава опаковки, които не са в системата и т.н.
Организацията и дейността на националната депозитна система ще се случи с наредба. В нея ще се опише колко точно ще бъде депозитът, изискванията към депозитните опаковки, техното етикетиране, обратно приемане и рециклиране, срокове за поетапно изпълнение на целите и задължение за публичност.
Бизнесът вижда лош сценарий
С предложението да се създаде публично предприятие бизнесът категорично вижда сбъдване на идеята на министър Генов за държавен оператор.
Това е възможно най-лошият сценарий за управление на депозитната система и няма да се осигури необходимата прозрачност.", коментира за "Капитал" Жана Величкова - изп.-директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България
Притесненията на компаниите са, че държавата създава непрозрачен модел. "Няма да се осигури необходимата прозрачност на системата, защото участниците няма да са заинтересовани - след като няма да са отговорни за целия процес, а това поставя под въпрос нейната ефективност", казва тя.
Държавата трябва само да контролира процеса, а не да изземва всички функции, посочи и Данита Заричинова от сдружение "За Земята". Успешната практика в Европа залага на независим оператор - юридическо лице с нестопанска цел, управлявано от асоциациите на производителите и търговците. Превръщането на оператора в публична структура създава сериозни рискове от политическо влияние и липса на капацитет за независимо управление, посочват от "За Земята".
Превръщането на оператора в публична структура създава сериозни рискове от политическо влияние и липса на капацитет. Данита Заричинова
Eкологично сдружение "За Земята"
Предстои да се изясни каква точно роля вижда държавата за себе си в този модел. Че това не става пределно ясно от закона, е озадачаващо само по себе си, но още по-неясно е защо държавата реши да предложи в последния момент вариант, който не е дискутиран и одобрен от бизнеса и който не е популярен в Европа.
Заради логичното очакване, че държавата няма добри управленски способности, проектът не трябва да се приема скоростно в последните дни на отиващата си власт. Но загубеното време в тази посока почти обрича България да не успее да покрие ангажиментите си към ЕК за събиране и рециклиране на пластмасови.
