Изкуственият интелект вече не е футуристична тема, а реалност, която променя начина, по който работим, учим и вземаме решения. Докато технологиите стават все по-умни, възниква един по-дълбок и по-малко обсъждан въпрос: какво се случва с човешкото мислене в свят, където машините поемат все повече когнитивна работа?
Именно този ъгъл е в центъра на нов стратегически анализ на компанията Philip Morris International, озаглавен Човешкото познание: Следващото предизвикателство?, който обръща фокуса от възможностите на машините към ролята на човека. Вместо да поставя AI като следваща историческа граница, анализът предлага различна хипотеза – че човешкото познание може да се окаже най‑ценният ресурс в ерата на интелигентните системи.
По този повод разговаряме с Поля Александрова, ръководител “Корпоративни комуникации” във Филип Морис България, търсейки отговор на въпроса защо компанията поставя темата за човешкото познание редом до технологичния напредък .
Защо PMI започва диалога за бъдещето на човешкото познание в ерата на изкуствения интелект? Защо тази тема е важна за вас?
PMI започва този диалог, защото устойчивостта не е само въпрос на околна среда или регулации, а и на човешки капитал. Нашият собствен преход към визията за бъдеще без дим ни показа, че дълбоката трансформация изисква не просто технологии, а хора, които могат да мислят критично, да се адаптират и да вземат отговорни решения в условия на несигурност.
В ерата на изкуствения интелект виждаме сходен момент на прелом. AI променя не само процесите, но и когнитивните изисквания към хората. Докладът поставя човешкото познание и психология в центъра, защото в ерата на AI именно то се превръща в стратегически ресурс. Когато интелигентните системи поемат все повече аналитични и когнитивни задачи, устойчивият напредък ще зависи от това дали организациите съзнателно развиват човешките способности за преценка, етика и създаване на смисъл. Това е пряко свързано със социалното измерение на ESG – с начина, по който компаниите инвестират в хората си и в дългосрочната им адаптивност за бъдещето на труда.
Доскоро AI автоматизираше предимно трудоемките рутинни задачи, но към днешна дата интелигентните системи поемат все повече когнитивна работа. Как можем да защитим човешкия когнитивен капацитет в ерата на сътрудничеството човек – машина?
Докладът ясно показва, че защитата на човешкия когнитивен капацитет не означава забавяне на технологичния напредък, а отговорното му интегриране. Затова първата и най-важна стъпка е да променим начина, по който мислим за AI – не като заместител на човешкото мислене, а като партньор. Това включва създаване на среда, в която хората продължават да упражняват критично мислене, да вземат решения и да носят отговорност. AI може да ускорява анализа и подготовката, но финалната интерпретация, етичната оценка и стратегическият избор трябва да останат при хората, особено когато решенията имат социални, здравни или етични последици.
Вашият анализ подчертава необходимостта от защитата на човешкото познание в ерата на AI. Какви са рисковете, които ни застрашават от това да ползваме когнитивните си способности ефективно в бъдеще?
Има няколко ключови риска. Един от тях е когнитивната атрофия – когато удобството и автоматизацията притъпяват мисленето. Когато отговорите идват мигновено, съществува риск да спрем да „се борим“ с идеите и да приемаме първото предложено ни правдоподобно решение.
Друг сериозен риск е ерозията на вниманието. В свят на нестихващи новини, информационно изобилие и ускорен поток от данни, способността за концентрация и обмислено вземане на решения е под натиск.
Данните, цитирани в анализа ни показват, че средната продължителност на задържане на вниманието ни, когато сме на екран, е спаднала до около 47 секунди. Това има директно отражение върху качеството на решенията, безопасността и ангажираността на служителите.
И не на последно място – рискът от уеднаквяване на мисленето и загуба на културен нюанс e изключително голям, тъй като AI черпи основно от доминиращи източници на данни.
Нека да си поговорим и за човешките способности, които според доклада ще се превърнат в суперуменията на бъдещето. Може ли да ни кажете повече за тях? Кои са те и как ще ни помогнат да се движим напред в един все по-задвижван от изкуствен интелект свят?
Говорим за т.нар. „суперумения“, като способности, които не просто допълват технологиите, а им придават смисъл. Това включва критично мислене, креативност, морална и етична преценка, способност за разбиране на контекст и нюанс, социална интелигентност и адаптивност.
Тези умения са решаващи, защото позволяват на хората да навигират сложност, несигурност и морални дилеми – области, в които машините могат да подпомагат, но не и да поемат отговорност. В свят, все по-задвижван от AI, именно тези човешки способности ще определят качеството на решенията и устойчивостта на напредъка.
PMI непрекъснато инвестира в обучения и нови възможности за работната сила. Как хората могат да бъдат подготвени, за да отговорят на нарастващите изисквания за интелектуален капацитет и меки умения?
Докладът подчертава, че инвестициите в обучение трябва да надхвърлят техническите умения. Освен дигитална грамотност, организациите трябва целенасочено да развиват способности за интерпретация, критично мислене, работа с несигурност и етично вземане на решения.
В PMI подхождаме към ученето като към дългосрочна инвестиция в устойчивостта на работната сила. Това включва преквалификация, непрекъснато развитие и създаване на среда, в която хората имат време и пространство за растеж.
Какво послание изпраща PMI с този документ?
Посланието е, че бъдещето не се определя единствено от технологиите, които създаваме, а от начина, по който ги използваме. AI може да бъде мощен ускорител на напредъка, но само ако е в услуга на човешкото познание, а не негов заместител.
С този документ PMI приканва към диалог – между бизнес, институции и общество – за това как да изградим бъдеще, в което технологичният напредък върви ръка за ръка с човешкото развитие.
Компанията преосмисля ли своя бизнес модел, включително нови начини на работа с помощта на изкуствен интелект?
Да, както и в предишни етапи от нашата трансформация, ние непрекъснато преосмисляме начина, по който работим. Изкуственият интелект вече играе роля в редица области – от анализ на данни до оперативна ефективност. Но подходът ни е внимателен и отговорен.
Фокусът ни е върху използването на AI като инструмент, който подпомага хората да вземат по-добри решения, а не да ги заменя. В този смисъл преосмислянето на бизнес модела върви ръка за ръка с инвестиции в хората, културата и етиката на работа с новите технологии.
Темата за изкуствения интелект ще бъде сред водещите дискусии на форума ESG&FRIENDS 2026, на който PMI са дългогодишен партньор. Повече информация можете да видите ТУК! БСК е институционален партньор на форума.
