- Работещият за България модел отдавна е изяснен и потвърден. Проблемът е в политическата воля
- Внесеният в парламента законопроект ограничава дейностите до тесен кръг предварително определени лица
- Държавна система не може да бъде обоснована с никакви икономически, екологични и управленски аргументи
Очевидно за всички промени в България, дори под натиск отвън, се случват бавно, мъчително и невинаги успешно. Такъв е случаят и с т. нар. депозитна система, при която се създава организация за рециклиране и повторна употреба на опаковки от пластмасови бутилки, кенове и в някои случаи стъклени бутилки. Такава има вече в 17 страни от ЕС, за България крайният срок е 2029 г. Към тази дата страната трябва да оползотворява поне 80% от опаковките. Опитът сочи, че след приемането на законодателството самата организация отнема поне 2 г. А България дори още не е приела такъв закон. За изненада на бизнеса, който ще бъде ангажиран, защото пуска на пазара продукти в такива опаковки, след месеци затишие вместо ресорното екоминистерство да внесе проекта в Министерския съвет и да го подложи на обществено обсъждане, той се внася през депутати от БСП и предвижда най-лошия вариант - държавна депозитна система. По тази тема разговаряме с Жана Величкова, изп. директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.
Как си обяснявате внасянето на проекта през депутати, а не през Министерския съвет, което би означавало и обществено обсъждане?
- Изглежда ми като преднамерено действие с цел използването на "бърза писта" за взимане на необосновани и формирани "на тъмно" решения, без оценка на въздействието, без обществен дебат и без диалог с бизнесите, които са задължени да изградят и прилагат депозитната система. Недопустимо е също национално значим проект, засягащ хиляди бизнес оператори и милиони потребители, да се внася с опорочена регулаторна процедура и при политическа криза, с правителство в оставка, предстоящи предсрочни парламентарни избори и Народно събрание с къс хоризонт на работа. Това е подход, който поражда основателни съмнения за нелоялни и корупционни практики.
Самият законопроект нарушава правото на ЕС и е в пълна противоположност с постигнатия консенсус в работната група, работила три години при шест последователни кабинета. Разгледан по същество, той е в разрез с постигнатия широк консенсус на заинтересованите страни, с изводите на проведените няколко експерти проучвания, възложени от МОСВ. Той подменя представената от България проектозаконодателна рамка пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като условие за членство.
Трябва да е ясно, че решението за държавна система и оператор не може да бъде обосновано с никакви икономически, екологични и управленски аргументи. Самият факт, че предложението идва от министъра на околната среда в оставка Манол Генов, но се внася през депутати от БСП, говори за опит да се избегне институционална отговорност и контрол.
Няколко организации, сред които и Вашата, критикува избора на държавата като оператор, но не пречат ли разностранни интереси при бизнеса да се вземе друго решение?
- Депозитната система не е инструмент за реализиране на бизнес интереси, а за изпълнение на законови задължения за постигане на 90% събираемост при възможно най-ниска цена за обществото. Производителите и вносителите са законово задължени да постигат определените цели за разделно събиране на опаковките след края на жизнения цикъл на напитките. Само създаването и управлението на системата с тяхното водещо участие в партньорство със задължените за обратното приемане търговци, обезпечава разходната ѝ ефективност и най-ниската цена.
Нещо повече, чрез депозитната система се реализира кръгова икономика по модела "бутилка в бутилка", с двоен ефект за опазване на околната среда (превенция на замърсяването и опазването на изчерпаеми ресурси) и в подкрепа изпълнението на задълженията на производителите за влагане на рециклирания материал от използваните опаковки в нови. Този модел на управление под строг независим регулаторен контрол, който е едновременно и законодателно и икономически обоснован, стои в основата на всички успешни депозитни системи в Европа - вече 17 на брой. Внесеният в парламента законопроект, наред с множеството други несъответствия, концептуални дефекти и рискове, ограничава до тесен кръг предварително определени лица и организации, дейностите по преброяване, съхранение, сортиране, третиране, транспортиране и предаване за оползотворяване и/или рециклиране на депозитните опаковки, в противоречие на принципите на свободна конкуренция и свободното движение на стоки и услуги. В работната група, която работи три години в МОСВ са представяни и различни виждания и претенции за участие в управлението на системата от заинтересовани субекти извън задължените участници, но те предпоставят много сериозен конфликт на интереси, поради което бяха основателно отхвърлени от работната група.
По-добре държавна депозитна система вместо никаква или обратното?
- И в двете опции резултатът е сходен и изцяло негативен във всичките му измерения - екологични, икономически и социални. На практика и в двата случая България няма да има функциониращата депозитна система. Разликата е, че предварително обреченият на провал държавен модел ще доведе и до загуба на доверието на потребителите в единствения инструмент, с който можем да изпълним задълженията си като член на ЕС. Загубата на това доверие е с дългосрочни фатални последици.
Регламент ЕС 2025/40 изисква депозитните системи да се управляват от независими юридически лица, а държавният оператор пряко нарушава това изискване. При държавен модел разходите се разпределят между всички данъкоплатци, а рискът от некачествено изпълнение е реален, защото държавата няма експертизата и стимулите на частния сектор. Не може държавата едновременно да управлява, контролира и санкционира системата, това е очевиден конфликт на интереси!
Възможно ли е да започне системата с държавен оператор, а после да се премине в друга форма?
- Имате предвид да се започне с национализация на депозитната система и после да се завърши с нейната приватизация - отговорът е категорично не. Това е не само правно недопустимо, но и против обществения интерес.
Рециклиращите организации ще са равноправен партньор - какъв е проблемът? Какво е в други държави решението за тях?
- Всички рециклиращи компании трябва да имат равнопоставени условия за партньорство в системата, а не да бъдат участници в нейното управление, за да се гарантира липса на конфликт на интереси и финансова ефективност, което е в интерес на всеки гражданин. Това е валидно, както за рециклиращата индустрия, така и за всички доставчици на оборудване, технологични и информационни решения и услуги за функционирането на системата.
Ефективно работещите депозитни системи в Европа се управляват и администрират от задължената индустрия и търговците на дребно, а не от доставчици или клиенти на системата/администратора. В този смисъл е и позицията на EXPRA - алиансът от 35 системи за оползотворяване и рециклиране на опаковки и отпадъци от опаковки, призовавайки българската система да бъде проектирана в пълно съответствие с европейските законови изисквания и доказани най-добри практики, като се гарантира централната роля на задължената индустрия и модерната търговия в нейната работа.
Този стандартен европейски модел позволява адекватно и стабилно финансиране за събиране, сортиране, рециклиране, комуникация и други законово определени дейности, като същевременно гарантира ефективност и рентабилност, разчитайки на знанията, логистичния капацитет и оперативния опит на предприятията.
Защо толкова трудно върви процесът по изясняване на модела?
- Работещият за България модел отдавна е изяснен и потвърден. Проблемът е в политическата воля за вземане на прозрачни решения и съпротивата срещу модел, при който индустрията поема финансовата отговорност, вместо да се създаде поредна държавна структура с неясни контролни механизми.
Моделът е потвърден от практиката в 17 европейски страни, както и от експертните проучвания на МОСВ в заседавалата три години работна група, която бе закрита от министър Манол Генов. Въпросът не е в липсата на яснота, а че този консенсус не се вписва в интересите на тесен кръг заинтересовани лица. Ние сме готови с доказан работещ модел, но трябва възстановяване на диалога и спиране на опитите за предпоставен провал.
Заедно с апела за незабавно отхвърляне на внесения от двама депутати законопроект, ние призоваваме без повече забавяния да бъде възстановен диалогът и чрез прозрачни, експертни и консенсусни решения, да изградим заедно ефективна депозитна система в интерес на българското общество и околната среда.
Какво сочи опитът на други държави: какви са първоначалните разходи на оператора по въвеждането на системата?
- Те варират според момента на въвеждане, обхвата, сроковете и редица други специфични за всяка страна фактори. Определят се от вида и количеството на включените в системата опаковки, сроковете за изграждане на системата и поставените й цели, от географски и пазарни специфики, технологични възможности и наличности, организация на инфраструктура и т.н. Тези разходи ще бъдат платени от задължената индустрия. Ключът е, че индустриалното управление гарантира ефективност и рентабилност, като системата се самофинансира от непотърсени депозити, продажба на материали и такси на производителите и вносителите без да натоварва държавния бюджет или да генерира неоправдан инфлационен натиск. С цялата условност и в конкретиката на запитването пример можем да дадем с предварителните разчети за първоначални инвестиции от над 100 млн. евро на колегите ни в Чехия, които в момента готвят въвеждането на системата.
