27-те страни членки на ЕС в рамките на Комитета на постоянните представители (Coreper) на 6 февруари 2026 г. подкрепиха предложението на Европейската комисия за химическо рециклиране на пластмасови бутилки въпреки някои критиките към тази енергоемка технология, предаде Франс прес. Въпреки критиките относно енергоемката природа на тази технология, страните одобриха включването на химическото рециклиране в задължителното рециклирано съдържание на пластмасовите бутилки.
Това означава по-широко приложение на химическото рециклиране на пластмасови бутилки, като се приемат нови правила за неговото отчитане. Технологията позволява превръщането на пластмасови отпадъци обратно в суровини чрез химически процеси, което е от решаващо значение за постигане на целите за 2030 г. за 30% рециклирано съдържание.
Според настоящите разпоредби бутилките трябва да съдържат най-малко 25 на сто рециклиран пластмасов материал, а до 2030 г. - 30 на сто.
Досега този закон се отнасяше за механичното рециклиране - когато пластмасата се измива, нарязва и претопява, за да се получат нови гранули, докато около химическото рециклиране имаше неяснота.
Европейската комисия предложи химическото рециклиране да бъде изрично включено в този регламент, за да се подкрепят инвестициите в сектора.
Въпреки това, решението предизвиква сериозни спорове поради високата енергоемкост и потенциалните екологични рискове.
Какво представлява химическото рециклиране?
Химическото рециклиране (пиролиза, газификация или деполимеризация) разгражда пластмасата до нейните базови молекули (мономери), позволявайки създаването на "чиста" пластмаса с качество на първична суровина.
Индустрията разглежда технологията не като заместител, а като допълнение към механичното рециклиране за отпадъци, които са твърде замърсени или сложни за традиционна обработка.
Досега в ЕС се прилагаха разпоредби, изискващи бутилките да съдържат минимум 25% рециклиран пластмасов материал, с цел увеличаване на процента до 30% до 2030 г. Предложението за химическото рециклиране сега да бъде изрично включено в регламента цели да се насърчат инвестиции в сектора, като предоставя ясни правила за изчисляване и деклариране на рециклирано съдържание.
Химическото рециклиране, което предполага нагряване на пластмасите до високи температури за разграждане, е по-замърсяващо от механичното рециклиране. Въпреки това, Европейската комисия смята, че тази технология може да играе важна роля в бъдещето, особено за опаковки, които трудно подлежат на рециклиране, като кофичките за кисело мляко.
Рециклирането в ЕС: Статистика и тенденции
През последните години рециклирането на пластмаси в ЕС показва положителна тенденция. През 2023 г. 42,1% от пластмасовите опаковки в ЕС са били рециклирани, в сравнение с 38,2% през 2013 г. Най-висок дял на рециклиране се отчита в Белгия (59,5%), следвана от Латвия (59,2%) и Словакия (54,1%). От друга страна, Унгария, Франция и Австрия показват значително по-ниски проценти на рециклиране, което подчертава разликите в усилията за управление на отпадъците в различните държави.
Въпреки че България, Кипър и Румъния нямат налични данни за 2023 г., е видно, че борбата с пластмасовите отпадъци остава актуален и важен въпрос на европейската агенда.
Ползи срещу Рискове
Експерти от химическата индустрия (Cefic) подчертават, че химическото рециклиране е по-добър вариант от изгарянето на пластмаси, тъй като връща ресурсите в икономиката. От друга страна, еколози от EEB (European Environmental Bureau) посочват "сериозни пропуски" в жизнения цикъл на технологията, твърдейки, че тя изисква огромни количества енергия, за да превърне отпадъка в гориво или суровина.
Тази енергоемка техника, която все още е в ранен етап на разработка, е по-замърсяваща от механичното рециклиране. Тя се състои в нагряване на пластмасите до няколкостотин градуса, за да се разградят, след което се рециклират.
Екологични организации предупреждават за ниски добиви и високи емисии на парникови газове, определяйки метода като по-замърсяващ от механичния.
Високата консумация на енергия прави процеса скъп, което може да повиши цените на крайните продукти, но е необходимо за бизнеса, за да избегне глоби за липса на рециклирано съдържание
Предизвикателства пред пластмасовата индустрия
Силно засегната от китайската конкуренция, европейската пластмасова индустрия среща сериозни трудности. В дългосрочен план европейското производство намалява, докато вносът от Азия непрекъснато се увеличава.
В световен мащаб производството на пластмаси продължава да расте с устойчиви темпове, достигайки 430,9 милиона тона първична пластмаса през 2024 г. (+4 на сто в сравнение с 2023 г.), въпреки предупрежденията за щетите за околната среда. Повече от половината идват от Азия (57,2 на сто), а над една трета само от Китай (34,5 на сто). Докато производството на пластмаси продължава да расте глобално, достигащо 430,9 милиона тона до 2024 г., вносът от Азия нараства, а европейското производство намалява.
Според данни на Евростат, през 2023 г. всеки жител на ЕС е генерирал средно 35,3 кг пластмасови отпадъци, от които 14,8 кг са били рециклирани. Общо в ЕС са били генерирани 79,7 милиона тона отпадъци от опаковки, което представлява намаление в сравнение с предходната година, но с увеличение спрямо 2013 г.
Бизнес въздействие и разходи
За бизнеса основното предизвикателство е рентабилността. Химическото рециклиране изисква мащабни инвестиции в инфраструктура. Въпреки това, при липса на достатъчно висококачествена механично рециклирана пластмаса за хранителни цели (PET), химическият метод остава единственият начин за компаниите да изпълнят строгите изисквания на ЕС за бутилките.
Приетата мярка "ще бъде от полза за пластмасовата индустрия, която вече ще има последователни и ясни правила за изчисляване, проверка и деклариране на рециклираното съдържание", според говорителя на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Това е "важна първа стъпка към определяне на правилата за химическо рециклиране на ниво ЕС", заяви тя.
Комисията смята, че химическото рециклиране може да играе роля в бъдеще за някои опаковки, които са трудни за рециклиране като например кофичките за кисело мляко.
Спорът за "Масовия баланс"
Най-големият дебат в момента е около метода на масовия баланс. Това е счетоводен метод, който позволява на компаниите да приписват рециклираното съдържание на конкретни продукти, дори ако то е смесено с първични суровини в производствения процес. Еколозите го наричат "зелено измиване", докато индустрията го смята за единствения практически възможен начин за проследяване.
Одобрението на химическото рециклиране от страните членки на ЕС е знак за ангажираността на Европа към устойчивото управление на отпадъците, но и предизвикателство.
При разширяването на използването на тази технология потребителите могат да очакват повече информация върху етикетите относно произхода на пластмасата, но и потенциално леко поскъпване на напитките в пластмасови бутилки. Новите правила осигуряват предвидимост за инвестиции в нови заводи за химическо рециклиране в Европа. Технологията ще намали депонирането на сложни отпадъци, но въглеродният отпечатък на процеса остава под сериозно наблюдение.
Въпреки предизвикателствата, свързани с новата технология и конкуренцията от Азия, химическото рециклиране може да предостави необходимите средства за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци и да насърчи нови инвестиции в сектора. Тази стъпка може да се окаже решаваща за бъдещето на пластмасовата индустрия в Европа. Механичното рециклиране остава приоритет за чистите потоци отпадъци, но химическото ще запълва празнините при трудните за преработка материали.
