Европейската промишленост вече не търси диагноза за проблемите, пред които е изправена — иска действие. Индустриалните лидери в ЕС (BASF, Eurofer и др.) алармират, че високите енергийни разходи и вносът от пазари с по-евтина енергия заплашват възстановяването и стратегическата автономия на Европа. Цените на електроенергията в Европа прекроиха условията за конкуренция и инвестиции: двойно- и тройно по-високи сметки за енерготоемки отрасли през 2021–2022 г., продължителна волатилност и запазено по-високо ниво в следващите години принудиха индустриалните лидери да натиснат за бързи политики на ЕС и национално ниво.
Срещата в Антверпен
Ръководители, представляващи индустриални сектори - от химическата до стоманодобивната индустрии, обсъдиха в сряда начини за съживяване на индустрията на среща на върха в Антверпен, на която присъстваха лидерите на Франция и Германия, както и председателят на Европейската комисия. Индустриалните лидери изпратиха ясен сигнал: "времето за диагноза е изтекло — време е за въздействие", предаде агенция Блумбърг.
Ръководителите на тежката промишленост в Европа засилват натиска върху лидерите на ЕС да подкрепят влошаващото се икономическо представяне на региона чрез намаляване на разходите за енергия и предотвратяване на нелоялната конкуренция.
Възстановяването на индустриалната мощ на блока се издигна начело в политическия дневен ред на ЕС, тъй като икономическото съперничество със САЩ и Китай се засилва. Две години след като призова за по-ниски разходи за енергия и намаляване на регулаторната тежест около зелените правила, срещата на върха в Антверпен – известна като "Давос за индустрията" – изпраща силно послание към правителствените ръководители на ЕС, които се срещат в четвъртък в Белгия.
"Това вече не е предупредителна сигнална лампа, това е най-висока степен на тревога. Действайте сега", каза Илхам Кадри, старши съветник в белгийска компания за специални химикали - Syensqo.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ръководството на блока е наясно с предизвикателствата, които Китай представлява в развиващи се сектори като чистите технологии. "Борим се за мястото си в новата глобална икономика и това означава, че заедно трябва да изложим силни бизнес аргументи, за да изберете Европа", каза тя при откриването на събитието. Председателят на ЕК обещава мерки за укрепване на мрежите и преразглеждане на политиката за ETS приходи — средствата, които държавите получават от продажбата на разрешителни за емисии в рамките на Системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS) за подпомагане на индустрията за декарбонизацията и да въведат мерки против нелоялна конкуренция.
Днес, четвъртък, се провежда и извънредна среща на високо равнище, където лидерите на блока търсят начини за интегриране на пазарите на ЕС, даване на приоритет на местните компании при обществените поръчки и облекчаване на правилата за създаване на по-големи компании.
Фон дер Лайен заяви, че плановете на ЕС за укрепване на електропреносната мрежа ще позволят безпроблемен поток на енергия през границите, понижавайки цените на електроенергията. Тя планира да повдигне въпроса за схемата за търговия с емисии (ETS) пред лидерите в четвъртък, призовавайки ги да насочат повече приходи от търгове за разрешителни за въглеродни емисии обратно към индустрията, за да ѝ помогнат да се декарбонизира.
За България — страна с чести високи борсови нива през 2025–2026 г. — това е въпрос за конкурентоспособността на енерготоемките отрасли, работни места и инвестиции. Страната ни е една от най-уязвимите — през 2025 и началото на 2026 г тя често е сред държавите с по-високи борсови цени в Европа. Бизнесът (АИКБ, БСК, АОБР, работодателски организации) предупреждава, че високите цени и евтиният внос от трети страни подкопават производството и инвестициите и настояват за мерки за по-справедлива конкурентна среда, компенсации, реформи в пазарния дизайн и мобилизиране на ETS приходи за декарбонизация.
Кога цената стана проблем: от "нормално" към шок?
Преди 2021 г. борсовите ценови равнища в Европа често се колебаеха около 30–50 €/MWh в зависимост от държавата и сезона. Рязкото покачване започна през 2021 г., като през 2021–2022 се превърна в криза. Причините бяха многокомпонентни: ръст на цените на газа след пандемията, дисбаланси в доставките, възстановяване на търсенето, иницииране/ускоряване на зеления преход и тясна свързаност на цената на електричеството с цената на газа на много пазари.
Върховете през 2022 г. — в отделни дни и пазари — надхвърлиха исторически максимуми от 300–400 €/MWh(волатилно, с по-високи търговски цени в зимните месеци). След това през 2023–2024 цените се коригираха, но останаха на по-високи равнища в сравнение с периода преди 2021 г.
След 2022 последва частична корекция, но базовият праг остана висок.
През 2025 ситуацията се очерта като регионално раздвоена: някои пазари се върнаха близо до историческите средни цени, в други цените на тока останаха високи поради недостиг на капацитет, високи разходи за газ/ETS или локални структурни проблеми. Западните пазари се стабилизираха по-бързо, докато Балканите и някои източноевропейски държави — включително България — често оставаха с по-високи средни борсови нива.
В началото на 2026 г. цените продължават да са чувствителни към петролно-газовите пазари, климатични феномени и трансгранични ограничения в преносната мрежа. Волатилността остава; немските индекси ден напред през 2025 индикираха около/над 80 €/MWh, а индустриалните лобита настояват за приблизителен праг от ~50 €/MWh като целева стойност за конкурентоспособност.
В резултат индустрии с интензивно потребление на ток изпитват директен натиск върху маржовете и инвестиционните си решения. За много предприятия токът не е само входящ разход — той е решаващ конкурентен елемент.
България на карта с горещи точки: Защо сме уязвими?
Според анализи на медии и работодателски организации, през 2025–начало 2026 България (заедно с Румъния и понякога Гърция) е сред страните с по-високи средни борсови цени в ЕС. Това е резултат от комбинация на фактори - преобладаване на определени генератори на пазара, ограничена трансгранична преносна способност, структуриран микс на генерация (вкл. временни колебания в ВЕИ/ТЕЦ), локални пазарни условия и държавни и европейски регулаторни решения.
По-високите локални борсови цени прехвърлят тежест върху промишления сектор, особено където няма възможност за директни договори на разумни цени (включително дългосрочни договори с ВЕИ или собствени мощности).
Кой губи най-много: сектори и икономически ефекти
Най-засегнати са енергоемките сектори: тежка промишленост (стомана, метали), химическа индустрия, цимент, производство на хартия, стъкло, керамика, големи храни и преработвателни предприятия. За тях електроенергията е значителна част от себестойността: скок от десетки €/MWh може да направи производството нерентабилно. Последствията са видими — намалени обеми на производство, отложени инвестиции и риск от съкращения, което води до социално напрежение в регионите с голям процент индустриална заетост.
Организации на бизнеса и представители на компании от засегнатите сектори алармират за конкурентен натиск от внос с по-евтин ток/по-ниска себестойност; нужда от стабилни, предвидими и по-ниски енергийни цени за индустрията; адекватни компенсации/целенасочена подкрепа, насочена към енерготоемките фирми; ускорено изграждане на интерконектори, капацитет и възможности за дългосрочно хеджиране (PPA) с ВЕИ.
Нелоялната конкуренция: когато ниската енергия на другия е предимство
Европейските производители предупреждават, че продукти, внесени от страни с по-евтина енергия или щедри субсидии, създават изкривявания. Това е аргумент както за анти-дъмпинг мерки, така и за механизми, които да вграждат екологични критерии в търговията и обществените поръчки. Българският бизнес настоява за по-строг контрол и за европейски инструменти, които да предотвратят излизането на производства от континента поради неравнопоставеност.
Предприятия в трети страни, които произвеждат при значително по-ниски енергийни разходи (или държавни субсидии), могат да внасят в ЕС стоки на по-ниски цени, което подкопава местните производители. Това беше тема на натиск от европейската индустрия и в срещите "Давос за индустрията" (Антверпен), където лидерите настояват за мерки срещу изкривяванията.
Индустрията на ЕС настоява за по-стриктно прилагане на механизми за защита (анти-дъмпинг), изисквания за устойчивост в публичните поръчки, интеграция на пазари и по-ефективно използване на приходи от ETS за подкрепа на декарбонизацията.
Компенсациите в България и практиките в ЕС — работи ли системата?
Някои държави в ЕС въведоха временни тавани/платформи за разпределяне на приходи, прякo насочване на част от ETS приходи към индустрията, държавни гаранции за енергийни проекти и схеми за "грант + заем" за електрификация и енергоефективност. Европейски комисията позволява временни държавни помощи при конкретни условия, но изисква таргетиране и прозрачност.
Като примери за добри пректики в страни от ЕС могат да се посочат Германия / Северозападна Европа - с големи публично-частни проекти, гаранционни механизми и масирани инвестиции в преносната мрежа; интеграция на пазари, която намалява локалните пикoве. А също така Полша (Silesia) и още някои страни с целеви национални програми, комбиниране на европейско финансиране с национални мерки за индустриална реконверсия и преквалификация. Успешните модели съчетават краткосрочна подкрепа с дългосрочни структурни инвестиции и силен социален диалог.
В България държавата реализира системи за компенсации и целеви схеми за подкрепа на енерготоемките предприятия. Компенсации се активират при достигане на определени прагове на борсови цени; също така се предоставя целева подкрепа за част от разходите или за конкретни инвестиции в енергийна ефективност.
Въпреки това бизнесът ги критикува и работодателските организации оценяват мерките като недостатъчни — често компенсациите са ретроспективни, бюрократични и не гарантират дългосрочна предвидимост. Исканията са към по-целенасочени, бързи и предвидими механизми, комбинирани с дългосрочни решения (инвестиции в мрежова свързаност, капацитет и възможности за PPA с ВЕИ).
Какво искат индустриалците в ЕС и в България?
Ситуацията с цените на електроенергията и ефекта от тях като спирачка за бизнеса пораждат икономическите и социални рискове за държавите в ЕС и конкретно за България.
От една страна е социалният ефект: при продължаващи високи разходи фирмите съкращават работни места, спират инвестиции, а локалните общини губят приходи — особено в сектори с голям брой заети. Поражда се и бюджетна дилема: държавните компенсации струват пари, недостатъчно целеви и непродължителни мерки могат да изхабят ресурсите без траен ефект.
Затова бизнесът настоява за целева помощ и предвидими компенсации за енерготоемки предприятия, съчетани с изискване за инвестиции в енергоефективност и по-зелени технологии.
"Преходът към нисковъглеродна стомана ще струва много. Най-важното е да се намалят разходите за електроенергия", каза Егерт от срещата Антверпен.
За хартиената индустрия един от най-големите проблеми е цената на въглерода в Системата за търговия с емисии на ЕС, водещият инструмент на региона за постигане на климатична неутралност до средата на този век.
Докато се предполага, че държавните приходи от продажбата на разрешителни за търг в системата се насочват обратно към тежката промишленост, за да ѝ помогнат да се декарбонизира, други сектори и технологии често са приоритетни, твърди Марко Айкеленбум, главен изпълнителен директор на белгийската комапния за хартия Sappi Europe.
Според него, в краткосрочен план ЕС трябва да замрази система от показатели за въглеродна ефективност, която определя колко безплатни разрешителни могат да получат компаниите и възнаграждава най-чистите производители. Показателите трябва да бъдат преразгледани от комисията през април. "Не бива да се впускаме в система, която рискува да доведе до още по-високи разходи за енергия", каза още Айкеленбум.
Както казаха международните лидери в Антверпен: "Времето за диагноза отмина. Европа сега се нуждае от преминаване от планове към резултати, от намерение към въздействие с една ясна цел за рестартиране на индустрията в Европа" (главният изпълнителен директор на BASF Маркус Камийт).
Аксел Егерт, генерален директор на стоманодобивното лоби Eurofer, заяви, че тази седмица лидерите трябва да се ангажират с намаляване на цените на електроенергията до 50 евро за мегаватчас, тъй като електроенергията ще бъде гръбнакът на зеления преход на индустрията през следващото десетилетие. ЕС трябва да реформира дизайна на енергийната система, така че газът вече да не определя цената, добави той. На германския пазар на електроенергия за година напред цените в момента са над 80 евро за мегаватчас.
Тези позиции резонират и с националните искания на бизнеса у нас.
Васил Велев (бивш председател АИКБ) последователно подчертава, че високите цени на енергията са системен проблем за конкурентоспособността на индустрията и изискват както национални, така и европейски мерки.
Румен Радев (председател АИКБ) настоява за предвидими компенсации, TA към фирмите и ускоряване на мерките за PPA/интерконекции.
Българска стопанска камара (БСК) и АОБР искат целеви схеми за енерготоемки предприятия, анти-дъмпинг мерки и по-ефективно използване на ETS приходи за индустриална модернизация (позиции на БСК/АОБР).
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) анализира въздействието на високите цени върху инвестициите и заетостта и препоръчва за комбиниране на краткосрочни компенсации с дългосрочни реформи.
Работодателските организации в България — АИКБ, БСК, АОБР — и анализаторите от ИПИ призовават за спешни и системни мерки:
- предвидими и опростени компенсации за най-засегнатите предприятия (с ясни прагове и бързо разплащане);
- реформа на пазарния дизайн, която да отслаби прехвърлянето на ценовия ефект на газа върху електричеството;
- ускорение на интерконекциите и инвестиции в съхранение/батерии;
- насърчаване на дългосрочни договори (PPA) с ВЕИ за хеджиране на риска;
- активни търговски мерки срещу нелоялния внос и използване на приходи от ETS за подпомагане на декарбонизацията.
Европейските индустриалци, подкрепяни от българските представитела на бизнеса, предлагат рамка за реализиране на конкретни мерки за намаляване на ценовия натикс и подобряване на средата за конкуренция.
В краткосрочен план (0–18 м.) предлаганите мерки включват целенасочени компенсации за най-застрашените производства, опростени процедури и незабавна техническа помощ, временни механизми за стабилизиране (предфинансиране, държавни гаранции).
В средносрочен план (1–4 г.) виждането е за реформа на пазарния дизайн (намаляване на пряката зависимост от газовите цени), ускорено изграждане на интерконекции и капацитет за съхранение/батерии. А също така стимули за договори за пряка покупка на електроенергия от производители на възобновяема енергия (Power Purchase Agreement) - дългосрочен контракт, който гарантира цена и доставка на зелена енергия, намалява ценовия риск и подпомага инвестиране в ВЕИ.
В дългосрочен план (4+ г.) се предлага инвестиране в индустриална декарбонизация (електрификация, водород, CCUS), постоянни механизми за защита срещу нелоялна конкуренция и използване на ETS приходи за индустриална модернизация.
Електрическата сметка се превърна в бариера за възстановяване и модернизация на индустрията. България е сред най-уязвимите държави в ЕС по отношение на борсовите цени през 2025–началото на 2026 г., което налага синхронизирани действия на национално и европейско ниво: краткосрочна защита за бизнеса, средносрочни реформи на пазарния дизайн и инфраструктура и дългосрочни инвестиции в декарбонизация. Само така високият мегаватчас може да стане катализатор за конкурентоспособност, вместо да изкорени индустрия и работни места.
