Ива Гацева, секретар на Българската хотелска асоциация, във "В развитие"на тв. Bloomberg
Конфликтът в Близкия изток създава дисбаланс на световния туристически пазар и България трябва да направи всичко възможно да се възползва от него, като привлече близките си традиционни европейски пазари, които вероятно ще пренасочат пътуванията си до по-близки дестинации. Това следва да стане с правилна комуникация, която подчертава сигурността на България като дестинация. Това коментира Ива Гацева, секретар на Българската хотелска асоциация, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Въздушното пространство над Близкия изток е затворено и ако това положение се запази още няколко седмици, ще възникне необходимост от пренасочване на полетните програми, счита Гацева и добави, че подобно развитие се е наблюдавало през 2018 г. с кризата в Северна Африка.
"Хотелите в България са добре подготвени, тъй като имахме подобна вълна на посетители от вътрешния пазар по време на Covid пандемията. Сега част от българите също може да се пренасочат към почивки в страната вместо в чужбина поради несигурността."
Браншът иска туризмът да е приоритет за следващото правителство
Следващото правителство и парламент трябва да осъзнаят потенциала за развитие на туристическия сектор като част от икономиката и като възможност за повишаване на БВП. Вярваме, че туризмът трябва да се разглежда като експортен отрасъл, а потенциалът му в това отношение е огромен, каза гостенката. "Голяма част от стъпките като инвестиции в хотелски бази вече са направени и трябва да се продължи в тази посока. Говорим задължително за подкрепа на полетни програми, на инфраструктурни проекти и адекватно маркетингово позициониране", коментира тя.
"Ако поставим туризма на преден план и обърнем внимание на необходимостта от привличане на външни пазари, ще имаме възможност за голям растеж."
Гацева посочи като добър пример за развитие летище София, което постоянно подобрява своята свързаност благодарение и на нискотарифните авиокомпании и близостта до други големи летища. "По-проблемни са черноморските летища. Над 70% от оборота на българския туризъм идва от Черноморието, а потенциалът все още не е достигнат", каза гостенката.
Миналата година летищата във Варна и Бургас са обслужили около 3,2 млн. души спрямо около 5 млн. души в предковидната 2019 г. Те все още не са достигнали летателните си програми от последната година преди Covid, докато конкурентите вече отдавна са ги постигнали и надминали.
"Трябва да се стремим към концентрирана, целенасочена политика по отношение на партньорите ни, които биха могли да доведат полетни програми към черноморските ни летища."
Но две компании с тригодишен план за летателни програми към летищата във Варна и Бургас са се отказали след първата година, а реакция от държавата с цел задържането им не е последвала. "Германският пазар страда най-много в това отношение. Германците биха пътували в България за почивка или лечебни, възстановителни програми, ако имат добра свързаност", отбеляза Гацева.
По думите ѝ бизнесът е готов да съдейства на държавата с публично-частни партньорства в областта на маркетинга и рекламата, за да се стимулират целенасочено пътникопотоци към страната.
Без внос на кадри не може
Развитието на туризма в България е невъзможно без внос на кадри, счита Гацева. Въпреки твърденията, че мигрантите създават дисбаланс на трудовия пазар в страната ни, тя е на мнение, че няма преки отрицателни икономически ефекти от миграционната вълна и добави, че за бизнеса тя е от критично значение.
Но макар представителите на хотелиерския сектор да вършат работата си в подбора и комуникацията с бъдещи или повтарящи се кадри от чужбина, капацитетът на миграционните служби и консулските отдели на България е недостатъчен за своевременно издаване на виза. Те прехвърлят ангажимента си към външни центрове, а това оскъпява разходите на мигрантите за българска виза.
"Към момента един турски гражданин трябва да пати 210 евро, за да получи българска виза спрямо под 70 евро преди две години. Това е притеснително не само от гледна точка на служители, които биха дошли в страната, но и за опитите на българския туризъм да привлече потенциални посетители от близкия турски пазар."
Какви са пречките пред по-дълъг или целогодишен туристическия сезон в България? Как хотелският бизнес си сътрудничи с училищата и университетите? Какъв трябва да е подходът на страната ни към рекламирането на България като туристическа дестинация?
Вижте целия коментар във видеото.
