Проблемите, пред които е изправен консервният бранш, бяха обсъдени по време на отбелязването на Деня на българската консервна индустрия. Празникът беше честван в Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив, а сред официалните гости бяха областният управител на Пловдив проф. Владислав Попов, инж. Стойко Кировски - председател на УС на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ), и проф. д-р инж. Десислав Балев -зам.-ректор на УХТ по проектна дейност и бизнес партньорство.
Приветствия към участниците във форума поднесоха областният управител на Пловдив проф. Владислав Попов и проф. Нидал Шабан от „Балкан Агрикалчарал“, който представи и поздравления от Международната средиземноморска асоциация на преработвателите на домати AMITOM.
Форумът беше открит от председателя на СППЗ инж. Стойко Кировски.
Според инж. Кировски основните проблеми на консервната индустрия у нас са свързани с намаляването на производството на суровини и материали. "В България площите, засети с плодове и зеленчуци, са все по-малко и продължават да намаляват. По отношение на пресните плодове и зеленчуци 9 от всеки 10 продадени продукта в магазините са вносни", посочи инж. Кировски.
Той заяви, че през 1989-1990 година в България са били произвеждани близо 900 000 тона консерви годишно и допълни, че към момента производството е спаднало до около 150 000 тона, като около 50 на сто от тях са за експорт, а останалите са за вътрешния пазар.
По думи на председателя на УС на СППЗ друг основен проблем на бранша е липсата на работна ръка. "Останалите проблеми са свързани с пазарите, които все повече се свиват. Към днешна дата сме се насочили към Европа, но консумацията им на български консерви е много малка", каза още инж. Стойко Кировски.
В СППЗ членуват около 30 фабрики, които произвеждат около 70 процента от консервното производство в България. Според инж. Кировски българските предприятия произвеждат продукти с много високо качество и браншът е определящ за България.
В рамките на форума бяха представени актуални теми и иновации в областта на хладилните и замразяващи технологии. Сред лекторите бяха представители на „Датра България” ЕООД, CIAD Group и Катедра „Консервиране и хладилна технология“ към УХТ.
Кулминация на събитието беше връчването на наградата „Пантелей Генов“ за студент със значими академични постижения – символ на подкрепата за развитието на младите специалисти в хранително-вкусовата индустрия. С наградата беше удостоена студентката от българо-холандски произход Фара Каролина Йоханес Боом.
3 април е приет за Ден на българската консервна индустрия с решение на Управителния съвет на СППЗ – това е датата, на която през 1899 г. Общинският съвет във Варна отстъпва право за ползване на общинско място за построяване на първата консервна фабрика у нас – тази на Пантелей Генов.
Предприемачът Пантелей Генов се смята за основоположник на консервната промишленост в България чрез изграждането на първата консервна фабрика – в гр. Варна, преместена по-късно в Пловдив, заради по-добрия достъп до суровини.
Учил занаят в развитите тогава индустриални страни Франция и Белгия, Пантелей Генов постига труден, но траен успех в България. Дълги години фабриката му остава единствена в страната. След 1914 г. започва изграждането и на други фабрики за консерви – „Братя Кирякови“ (1914 г.), „Черно море“ (1926 .), „Македонка“ и др. През 30-те години на ХХ в. броят на консервните предприятия става 100, а в тях се произвеждат 10 000 тона консерви.
След края на Втората световна война България разполага с изобилие от суровини, окрупнено производство и сигурни външни пазари в рамките на СИВ. Построени са голям брой консервни фабрики и през 80-те години на ХХ в. страната произвежда годишно около 700 000 тона консерви, голяма част от които за износ. Огромна заслуга за бурното развитие на консервната промишленост през този период има Висшият институт по хранително-вкусова промишленост в гр. Пловдив (сега УХТ), който осигурява добре подготвени кадри за всички сфери на хранителната индустрия.
През 90-те години на ХХ в., в резултат на грешно проведена приватизация, редица консервни предприятия изчезват от икономическата карта на България. В историята остават „Ягода“ – Ямбол, „Варна плод“, силистренският „Нектар“, свищовският завод „Република“, фабрика „Витамина“ – Стамболийски, фабрика „Марица“ – Пазарджик, предприятията във Видин и Разград.
Успешно приватизираните консервни фабрики продължават своята дейност и, заедно с новосъздадените предприятия, започват да пишат най-новата история на бранша. Благодарение на въвеждането на нови мощности с модерно технологично оборудване, съвременните научни разработки в сектора и добре подготвените технолози, браншът постигна едно ново, по-високо ниво, както по отношение на разнообразието на асортименти, така и на тяхното качество и безопасност.
За съжаление, заради загубени пазари, липса на суровини и работна ръка, консервното производство в момента е спаднало до 150 000 тона годишно, което е 5-6 пъти по-малко от годините на неговия апогей.
„През последните три години се наблюдава лек ръст на обемите на произведената продукция, което дава нотки на оптимизъм. Благоприятните климатични условия на страната ни, гарантиращи производството на плодове и зеленчуци с уникални вкусови качества, както и 127-годишната традиция дават увереност в доброто бъдеще на българската консервна промишленост“, споделят инициаторите и организаторите на днешния празник.
