зключително тревожните ефекти на последните промени в Закона за арбитража, които застрашават основни негови принципи – независимост, поверителност и бързо разрешаване на спора с краен акт, бяха в центъра на кръгла маса, организирана от Арбитражния съд при Българската стопанска камара (АС при БСК).
Темата ѝ: „Социални и икономически предизвикателства пред арбитража в България след промените в Закона за арбитража. Необходими ли бяха промените?“, събра водещи юристи, арбитри, представители на работодателски организации, академичните среди и мениджъри на компании.
Първият дискусионен панел, модериран от утвърдения в теорията и практиката арбитър в АС при БСК проф. д-р Иван Тодоров, подложи на детайлна критична оценка последните промени в Закона за арбитража. Арбитрите в АС при БСК адв. Валентин Савов и Христиан Митев очертаха изключително тревожни тенденции и неблагоприятни ефекти от новите текстове.
Тази част на събитието се превърна в оживена дискусия, фокусирана върху мащабната законодателна реформа на арбитражното производство, влязла в сила в България. Участниците анализираха новата регулаторна рамка, включително създаването на Регистъра на постоянните арбитражни институции към Министерството на правосъдието, в който АС при БСК е официално вписан. Беше подчертано, че новите текстове залагат по-високи професионални стандарти за арбитрите и стимулират дигитализацията на процедурите.
Участниците се обединиха около тезата, че реформата е била наложителна, за да се прекратят злоупотребите от страна на нелегитимни арбитражни структури, но едновременно с това изразиха сериозните опасения на правната общност относно негативните последици от новата нормативна уредба, която заплашва основните стълбове на арбитражното производство – поверителността и независимостта.
Те подчертаха, че арбитражът трябва да е търговски, а не за събиране на вземания от комунални услуги и от граждани. И с последните промени в закона с популистки подход на практика се унищожава търговският арбитраж.
Експертите обсъдиха възстановяването на „противоречието с обществения ред“ като основание за отмяна на арбитражни решения. Те подчертаха, че понятието е изключително „разтегливо“ в българската съдебна практика и липсата на дефиниция крие риск от субективизъм.
Юристите заявиха, че е недопустимо в български арбитраж, с български арбитри, по българското право и в спор между търговци да се слагат неопределени понятия като „обществен ред“, защото това на практика прави съда инстанция по същество и отнема основното предимство на арбитража – да решава споровете бързо и с по-малко разходи за бизнеса.
Създава се правна несигурност и възможност за субективно тълкуване от страна на държавните съдилища, което може да обезсмисли крайния арбитражен акт и да забави окончателното решаване на споровете с години. В резултат се очаква намаляване на инвестиционния интерес, защото чуждите инвеститори предпочитат дестинации с минимална съдебна намеса в търговския арбитраж.
Експертите изразиха силно безпокойство от законовата възможност служители на Инспектората към Министерството на правосъдието (МП) да получават безпрепятствен достъп до документи по висящи дела. Това положение директно компрометира принципа на поверителност, който е основната причина бизнесът да избира арбитраж пред държавното правораздаване, категорични са експертите.
Те изтъкнаха, че възможността външни за спора държавни служители да преглеждат текущи, нерешени казуси създава предпоставки за недопустима намеса, административен натиск върху арбитражните състави и изтичане на чувствителна търговска информация. Лекторите изразиха загриженост, че прекомерната държавна намеса и засиленият контрол върху електронните архиви и служебните помещения на арбитражните съдилища могат сериозно да накърнят принципа на поверителност и автономия на арбитража, които го правят привлекателен за чуждестранните инвеститори.
Участниците в първия панел бяха категорични, че макар борбата с нелегитимните структури да е важна, избраният подход прекомерно разширява държавния контрол и наказва професионалните.
Основен акцент в първата част на форума беше и представянето от председателя на АС при БСК проф. д-р Таня Йосифова на данните от проведена анкета на БСК относно информираността на бизнеса за възможностите на арбитражното производство. Проучването обхваща микро, малки, средни и големи предприятия от различни сектори на икономиката. Резултатите отчитат сериозен дефицит на информираност сред бизнеса за ползите от арбитража и включването на арбитражна клауза в договорите. А Арбитражният съд при БСК декларира готовност да продължи активната си кампания за информиране на бизнеса, за да могат мениджърите да се възползват максимално от предимствата на извънсъдебното решаване на спорове, като същевременно бъдат защитени от правни рискове.
Във втория панел „Какви са очакванията на бизнеса от арбитража в България?“, модериран от проф. д-р Таня Йосифова, фокусът се премести върху практическите нужди на икономиката. Представители на ключови сектори дебатираха по темата за информираността на компаниите и ролята на АС при БСК като гарант за бързина. В дискусията взеха участие д-р Велко Джилизов – директор на управление „Правно“ на УниКредит Булбанк, Йонко Чуклев – зам.-председател на УС и основател на „Професионална асоциация по роботика и автоматизация“ – PARA, Иван Велков – председател на УС на Българската фасилити мениджмънт асоциация и Лефтер Лефтеров – председател на Асоциацията на свиневъдите в България.
Като най-важен фактор за избор на конкретен арбитражен съд бизнесът поставя прозрачността и авторитета на институцията, последвани от дигитализацията на процеса.
Дискусията показа, че бизнесът има остра нужда от бързо правораздаване, за да запази своята ликвидност и търговски партньорства. А представителите му се обединиха около извода, че въпреки законодателните предизвикателства, реномирани институции като АС при БСК остават предпочитана алтернатива, но държавата трябва да балансира контрола си, за да не прогони инвеститорите.
