Експоненциалното развитие на изкуствения интелект поставя под сериозно напрежение както бизнеса, така и законодателството. Европейският съюз вече осъзнава, че първоначалната версия на Законодателния акт за изкуствения интелект, макар и новаторска, е създала и сериозни предизвикателства за конкурентоспособността на европейската икономика, коментира юристът Георги Христов, създател на платформата "Правен интелект" в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.
Христов посочи, че в момента ЕС вече предприема стъпки към преосмисляне на цифровото законодателство с т.нар. "цифров омнибус".
"Той цели преразглеждане и обновяване като цяло на цифровото законодателство и цифровото право в рамките на ЕС, така че хем да се гарантират правата и свободите на европейските граждани, хем в същото време това да не спъва, а точно обратното – да поощрява иновациите в рамките на ЕС."
"По-добре регулация, отколкото липса на правила"
Според него най-големият проблем в момента е именно липсата на достатъчно яснота относно бъдещата регулаторна рамка, но гостът смята, че е правилата за AI са необходими.
"Регламентът за изкуствен интелект в сърцевината си се опитва да постигне баланс между правата и интересите на гражданите и интересите на бизнеса и подпомагането на иновациите и конкурентоспособността в рамките на Европейския съюз… Това, което се случи с Акта на изкуствен интелект, беше, че технологията много изпревари дори това, което регулаторът беше заложил като прогностика в рамките на закона."
Това обаче е принудило европейските институции в движение да променят регулацията.
"Това, което сега се опитва да направи Европейския съюз, преосмисляйки цялостно цифровото си право и цифровата си регулация, е да отново въдвори баланс между правата и интересите на гражданите и иновациите на бизнеса, с облекчаване на мерки от друга страна, преосмисляне на съществуващите и създаване на нови такива."
Право в развитие
Георги Христов посочи, че делата, свързани с интелектуалната собственост и AI, вече са сред най-масовите в света. По думите му към момента се приема, че изходното съдържание, създадено от AI, не притежава авторски права, но допълни, че тепърва излизат ключови решения по дела за AI.
"В момента всъщност виждаме развитието на юриспруденцията и на съдебната практика в действие и различните прочети, които могат да бъдат направени в тази посока."
Той даде примери с две знакови дела – "Getty срещу Stability" във Великобритания и дело срещу Google в Германия, чийто въпрос е доколко AI моделите могат законно да използват съдържание от интернет за обучение. Въпреки ова обаче съдилищата стигат до различни изводи и все още няма окончателна позиция на Съда на ЕС.
Как AI трансформира работата на юристите
Георги Христов е един от основателите на "Правен интелект" – първия български AI асистент в правната сфера, който може да анализира нормативната рамка, да извлича съдебна практика, да цитира конкретни членове, алинеи и решения и да съкращава значително времето за работа.
Въпреки това той не смята, че AI ще замени юристите, а ще премахне най-времеемките и рутинни процеси.
Георги Христов е панелист на предстоящото събитие "Заедно в новата бизнес реалност: ПредизвикAI експерта" на тема "Бизнесът под напрежение: изкуствен интелект, кибернесигурност и границите на отговорността"
Вижте целия коментар във видеото ТУК
