Без роботизация съвременната индустрия не може да постигне нужната гъвкавост и производителност. Това заяви Кристиян Михайлов, съосновател и член на Управителния съвет на PARAi – Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации по време на Международната конференция Automotive Forum Bulgaria 2026: Бъдещето на индустрията, технологиите и мобилността, която се провежда в София Тех Парк.
По думите му съвременното производство вече е силно дигитализирано и базирано на данни – фабриките разполагат с автоматизирани линии, индустриални роботи и системи като PLC контролери, които следят в реално време консумацията на енергия, състоянието на машините, качеството и обема на продукцията. Това, посочи той, създава "безпрецедентна прозрачност" в индустриалните процеси и възможност за по-прецизно управление на производството.
Михайлов подчерта, че именно роботите – включително логистични, индустриални и системи за pick-and-place операции – са ключови за повишаване на ефективността, мащаба и качеството. Той отбеляза, че развитието на изкуствения интелект навлиза все по-осезаемо в индустриалната роботика и променя начина, по който се организират производствените процеси.
"Фабриката вече не е място само за хора или само за роботи, а за смесена среда, в която те работят заедно", посочи той.
В тази връзка той акцентира и върху нарастващия интерес към хуманоидните роботи, които според него могат да се превърнат в решение за повтаряеми и физически натоварващи задачи. В същото време той подчерта, че тяхната интеграция изисква ясно дефинирани, стандартизирани и безопасни процеси, както и строги сертификационни изисквания.
"Ако една машина не е безопасна, тя няма място във фабриката", заяви Михайлов, като допълни, че безопасността остава водещ критерий при внедряването на всяка нова технология.
Той направи разграничение между колаборативните роботи (cobots), които са създадени да работят рамо до рамо с хора, и индустриалните роботи, като посочи, че в практиката често има неправилно използване на колаборативни системи за задачи, които не са безопасни за съвместна работа с оператори.
Михайлов обърна внимание и на ролята на хората в новата индустриална среда, като подчерта, че роботизацията не цели изместване на работната сила, а поемане на тежките, повтаряеми и рискови дейности. По думите му човешкият фактор ще остане ключов най-вече в проектирането, обучението и управлението на автоматизираните системи.
Той допълни, че бъдещето на индустрията ще бъде определяно от способността да се събират и анализират данни от производствените процеси, за да се прецени къде роботизацията – включително с хуманоидни системи – е най-ефективна.
