В София се провежда Green Transition Forum 6.0
Дълбоката икономическа интеграция, премахването на пазарната фрагментация и спешната реформа на капиталовите и енергийните мрежи са единственият възможен път за гарантиране на стратегическата автономия и конкурентоспособността на Европа в условията на глобална несигурност.
Около тази теза се обединиха участниците в панела на високо равнище "Стратегическата автономия и конкурентоспособността на Европа в един турбулентен свят", който е част от Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от 1 до 6 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи.
В дискусията, модерирана от Джордж Кремлис, посланик на Европейската организация за публично право (EPLO) за България, участваха Дан Ника, координатор на С&Д (S&D) в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) към Европейския парламент, Нотис Митараки, народен представител, Република Гърция, проф. Маню Моравенов, главен изпълнителен директор на Българската фондова борса.
Като модератор на дискусията Джордж Кремлис за България постави рамката на дебата, дефинирайки стратегическата автономия като способността на Европейския съюз да взема решения самостоятелно, да стои здраво на собствените си крака и да възвърне глобалното си влияние и видимост.
"Стратегическата автономия е способността на Европейския съюз да взема решения самостоятелно, да стои здраво на собствените си крака, да има свой силен собствен глас, да бъде надежден и да си върне влиянието и видимостта, които имаше в миналото. Тя означава да можем да вземаме решения, без да разчитаме на другите, като същевременно, разбира се, насърчаваме партньорствата с други ключови играчи в света, което е изключително важно и за повишаване на нашата конкурентоспособност. А какво е конкурентоспособност? Това е способността на Съюза да насърчава растежа, да създава работни места, да осигурява висок жизнен стандарт за своите граждани, енергийна сигурност, ценова достъпност и други компоненти, които са изключително важни, като същевременно сме конкурентоспособни спрямо другите ключови глобални сили - а именно САЩ и Китай", дефинира той основните параметри на дискусията.
"В днешния турбулентен свят Европа не може да си позволи да разчита на външни фактори за своята сигурност и икономическо развитие, а трябва да изгради собствен силен и надежден глас", подчерта той.
Кремлис насочи вниманието на присъстващите към необходимостта от дълбоки институционални промени, включително преосмислянето на Многогодишната финансова рамка (МФР) и засилването на общата политическа воля на континента. Нуждаем се също така и от по-силна МФР (Многогодишна финансова рамка), както спомена президентът. Нуждаем се от по-силна политическа воля и от всички необходими инструменти за постигането на това. Възможно е да се нуждаем и от нова междуправителствена конференция, тъй като Европейският съюз се разширява към Западните Балкани. Имаме нужда от нова архитектура, а също така трябва да въведем в договорите енергийния съюз, финансовия и капиталовия съюз, отбранителния съюз и други елементи, които в момента липсват", коментира Кремлис."Назрял е моментът за нова междуправителствена конференция за реформа на договорите, особено в контекста на предстоящото разширяване на Съюза към Западните Балкани, което изисква напълно нова архитектура на управление", смята той.
Визионерският му поглед включва официалното въвеждане в европейските договори на ключови секторни съюзи, които в момента остават незавършени или фрагментирани. Кремлис призова за ускорено изграждане на общ енергиен съюз, завършване на съюза на капиталовите пазари и изграждането на истински съюз за отбрана, без които континентът не може да устои на нарастващия натиск от глобалните конкуренти САЩ и Китай.
Модераторът обърна специално внимание на необходимостта от преминаване към вземане на решения с квалифицирано мнозинство в областите със споделена компетентност. "Изискването за пълно единодушие и правото на вето в момента се явяват сериозна пречка, която парализира Съюза и пречи на навременното реагиране в кризисни ситуации, застрашаващи общата европейска конкурентоспособност", сподели Кремлис.
Гръцкият народен представител и бивш министър Нотис Митараки започна с призив за фокус върху конкерунтоспособността. "Мисля, че понякога недооценяваме колко много сме постигнали в Европа през последните десетилетия - мир, демокрация, социално сближаване, икономически просперитет. Това не беше даденост за нашите бащи и деди. Но за да запазим тази позиция в света в бързо променящи се времена, очевидно - както беше споменато и в встъпителните думи - конкурентоспособността е основното предизвикателство пред Европейския съюз. Трябва да идентифицираме областите, в които е необходимо да подобрим функционирането на нашата икономика. Като отбележим обаче, че това ще дойде с цена. Ще дойде с инвестиционни разходи, ще дойде с необходимост от структурни реформи, които имат своите политически последици във времена, когато популизмът не е изчезнал в много европейски страни. В същото време ефективността на правителствата не е непременно основен приоритет за много колеги, на които им се налага да се справят с краткосрочен вътрешнополитически натиск.
Според него конкурентоспособността е най-голямото предизвикателство пред ЕС, за чието преодоляване е необходимо "умно регулиране" и премахване на административната тежест. "Макар Европа да е постигнала изключителни нива на демокрация и социално сближаване, тя рискува да загуби позициите си, ако вземането на решения остане твърде бавно и сложно", коментира той.
Митараки подчерта, че в новата геополитическа реалност сигурността на доставките и гъвкавостта на икономиката трябва да имат приоритет пред традиционните модели на най-ниска цена. "Времето на доставките точно навреме ("just-in-time") и на евтините суровини приключи под натиска на пандемията и глобалните конфликти, устойчивостта изисква Европа да стои на краката си много по-независимо", заяви бившият гръцки министър
В енергийния сектор той постави специален акцент върху Вертикалния газов коридор, определяйки го като инфраструктура от първостепенно стратегическо значение за Гърция и България. "Този коридор, съчетан с изграждането на по-умни преносни мрежи и преосмислянето на ядрената енергетика, е ключът към реалната диверсификация на енергийните източници за целия източен фланг на континента", убеден е Митараки.
Като визионер в управлението, политикът се обяви категорично против идеята за "Европа на различни скорости", настоявайки за съвместна работа и синхронизирани реформи. Той призова за поставяне на конкурентоспособността в ядрото на вземането на решения в Европейския съвет, за да може Съюзът да планира дългосрочно и да реагира толкова ефективно, колкото останалите глобални сили на световната сцена. "Това, което е критично, е Европейският съюз да стане по-ефективен. Очевидно трябва да говорим за Европа на една скорост. Не може да става дума за различни скорости. Трябва да работим заедно и мисля, че това е основното желание на всички членове на Европейския съвет. Но Европа се нуждае и от по-умно регулиране. Трябва да поставим конкурентоспособността на преден план при вземането на решения, далеч от идеологиите на миналото, които направиха Европа твърде трудна за управление и твърде сложна", обобщи той.
Румънският евродепутат Дан Ника направи изключително остро и критично изказване, посочвайки, че ниският въглероден отпечатък на България и Румъния не се дължи на успешни правителствени политики, а на фактическото унищожаване на местната индустрия. "Нашият регион - Румъния, България, Гърция - има много проблеми. Имаме редица ограничения. И хората питат мен, питат моите колеги: "Какво правите в действителност, за да отговорите на нашите нужди, защото се намираме в много трудна ситуация?", посочи той.
"Както казах вчера, България и Румъния са номер едно и номер две в Европейския съюз. В какво? Не в индустриалното развитие, не в заплатите и високите възнаграждения. А по най-нисък въглероден отпечатък на глава от населението. И как го постигнахме това? Защото в Румъния сме имали много успешно правителство - с цялото ми уважение, може би и в България - или защото индустрията ни просто я няма?
Затворихме всичко и сега имаме най-ниските емисии на CO2. Това ли е, което искаме? Моят отговор е не, и съм напълно сигурен, че вашият отговор е същият. Затова нека се научим. Трябва да говорим високо и ясно за проблемите на нашите страни, в противен случай хората в Брюксел и в много други държави никога няма да разберат каква е реалната ситуация тук. Ние сме източният фланг на Европейския съюз, с много трудности и специфични проблеми. Но ако говорим открито и ясно, хората ще ни чуят", апелира Ника.
"Налагането на високи CO2 такси в границите на ЕС, съчетано с безконтролния и необложен внос от трети страни като Турция доведе до деиндустриализация и загуба на 25 милиона тона стоманопроизводство в Европа", посочи той.
Като съдокладчик за Европейския фонд за конкурентоспособност, Ника разкри, че е въвел в законодателното предложение два фундаментални принципа: географски баланс на средствата и равно заплащане за изследователите от Източна и Западна Европа ("widening"). Той предупреди източноевропейските правителства да бъдат изключително бдителни, тъй като в Брюксел има силно лоби, което се опитва да изключи тези принципи от бъдещия бюджетен период.
"Комисията излезе с предложение - много от вас може би не познават в детайли системата. Комисията представя своето предложение и след това на практика излиза от играта. Тогава на ход е Европейският парламент, в мое лице, където се опитваме да изготвим доклад, който променя структурата и отговаря на реалните нужди. Защото, както ще видите, Европейската комисия казва на практика, че каквито и да са парите за разпределяне през следващите седем години по Европейския фонд за конкурентоспособност, Комисията еднолично ще решава за тях. Аз и моите колеги казваме "не". Нека имаме ясно разпределение на това къде точно трябва да отидат парите - и точно това направихме в нашия доклад. Можете да видите разликите. Имаме средства за разпределяне за енергетика - почти 15 милиарда евро за енергийна инфраструктура. За индустриална декарбонизация предвиждаме 10 милиарда евро. Това са парите, които се заделят целенасочено за тези сектори. За втория стълб въведохме средства за разпределяне за здравната индустрия. Тъй като се нуждаем от иновативни лекарства и от най-съвременно медицинско оборудване. А по третия стълб въведохме концепцията за гъвкаво цифрово лидерство.", поясни той.
Енергийната фрагментация бе другата голяма тема на евродепутата, който посочи, че България, Румъния и Гърция плащат най-високите цени на електроенергията заради липсата на инфраструктурна свързаност през Унгария и Австрия. Ника призова за въвеждането на крайни санкции и компенсации. "Ако Австрия и Унгария не желаят да отстранят тесните точки по мрежата, те трябва да компенсират нашите икономики, тъй като заради тяхното нехайство ние губим конкурентоспособност", призова той.
Ника отправи и сериозно визионерско предупреждение за националната сигурност, призовавайки за спешно създаване на европейска DARPA за най-съвременни отбранителни технологии, особено на източния фланг. "Току-що се завърнах от Съединените щати преди два дни. Има две големи заплахи, пред които сме изправени, и отправям това като публично предупреждение. Първо, не сме подготвени за постквантовата ера, която настъпва след три години. Както знаете, квантовите компютри притежават огромна изчислителна мощност и след три години те ще могат да декриптират абсолютно всяка една съществуваща система за защита. И това предупреждение идва директно от лидери като Amazon и Google. Това е опасност номер едно. На второ място, това ще застраши сериозно киберсигурността. И тук основният принцип е следният: "не се доверявай на никого". Това означава, че трябва изцяло да променим начина, по който структурираме системите си, и да даваме достъп само на хора, на които имаме пълно доверие, и то само за строго специфични области от базите данни. В противен случай последиците ще бъдат изключително сложни и опасни за всички нас.", сподели Ника.
Той припомни инцидент от миналата седмица, при който е руски дрон падна в центъра на родния му град Галац, и настоя за строг контрол над пазара на емисии на CO2 и пазара на електроенергия, където според ACER - Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори - се извършват спекулации за стотици милиони евро на гърба на потребителите
Проф. Маню Моравенов предложи конкретни пазарни решения на финансовите предизвикателства на Европа, посочвайки, че континентът разполага с необходимия ресурс за инвестиции, но той е блокиран под формата на спестявания. "В банковите сметки на 450-те милиона европейски граждани стоят над 33 трилиона евро, които чрез добре развити капиталови пазари могат да се превърнат в двигател на икономическата трансформация", отбеляза той.
Моравенов приветства създаването на Съюз на спестяванията и инвестициите, но изрази опасение, че новият регулаторен пакет MISP не трябва да обслужва единствено трите или четирите най-големи западноевропейски борси. Той напомни, че регионът на Централна и Източна Европа представлява близо половината от населението на ЕС, и настоя за изграждането на хоризонтална интеграция и съвместимост между по-малките и средните регионални борси.
"Европа е изправена пред най-големите инвестиционни предизвикателства в своята съвременна история. Както се посочва в докладите на Драги и Лета, Европа се нуждае от трилиони евро инвестиции в тези стратегически направления. И ние трябва да действаме изключително бързо.
Очевидно е, че единственият начин да се осигурят тези капитали е чрез ефективно работещи капиталови пазари. Държавните бюджети и банковата система сами по себе си нямат капацитета да покрият тези нужди. В същото време ние реално разполагаме с тези капитали - те се намират в спестяванията на европейските граждани. Става дума за над 33 трилиона евро, съхранявани в банкови сметки. Предизвикателството е как да насочим тези ресурси през капиталовите пазари към реалната икономика.
Ето защо Българската фондова борса приветства инициативата за създаване на Съюз на спестяванията и инвестициите. Това е най-мащабният проект за интеграция на финансовите пазари в Европа. Първият регулаторен пакет, който в момента се подготвя - MISP, е от решаващо значение.", каза проф. Моравенов.
Визионерската идея на професора е създаването и листването на специализирани инвестиционни инструменти за развиване на общата инфраструктура, отбраната и енергийната независимост на Европа. "Чрез излизането им на фондовия пазар ще се гарантира абсолютна прозрачност и високо ниво на корпоративно управление, което ще предотврати пазарните манипулации и едновременно с това ще привлече дребните спестители и институционалните инвеститори", коментира проф. Моравенов. "За да насочим бързо тези капитали, трябва да създадем правилните инвестиционни инструменти. Трябва да структурираме фондове, които да инвестират в инфраструктура, отбрана и енергийна независимост на Европа, и тези инструменти да бъдат листнати на борсата. Борсовото листване гарантира висока прозрачност и корпоративно управление, което изключва лошите и спекулативни практики, за които Дан Ника спомена. Това ще привлече както спестяванията на гражданите, така и институционалните инвеститори. Тези продукти трябва да бъдат достъпни за цяла Европа, а не само за най-големите западни икономики", обяви проф. Моравенов.
За финал финансовият експерт препоръча синхронизиране на данъчните облекчения за индивидуалните инвестиционни сметки на гражданите в рамките на целия Европейски съюз, както и активно повишаване на финансовата грамотност. Моравенов подчерта, че малките регионални борси имат ключова образователна функция за местните общества и държавите трябва да подкрепят тези процеси, за да активират блокирания в банковите депозити капитал. "За нашия регион от ключово значение е и повишаването на финансовата грамотност. Една от основните задачи на малките регионални борси е именно да обучават местните инвеститори на техния език. Държавата също може да помогне чрез въвеждането на индивидуални инвестиционни сметки с данъчни облекчения, каквито практики вече съществуват в някои европейски страни. Подобни стимули трябва да бъдат синхронизирани на европейско ниво". посочи той.
В края на панела на високо равнище със специално видео се включи и Матиас Корман, генерален секретар на ОИСР.
Той изпрати силно видео послание, в което посочи, че Единният пазар от над 450 милиона души е най-мощният, но все още недостатъчно използван актив на Европа. "Живеем в период на истинска несигурност. Европа разполага с един силен, но недостатъчно използван досега инструмент - Единния падар. Разгръщането му ще изисква по-дълбоки реформи. По-дълбоката икономическа интеграция е ключът към стратегическата независимост и конкурентоспособност на Европа". Той илюстрира ползите от интеграцията чрез примера на България, която от присъединяването си към ЕС през 2007 г. е увеличила своя БВП на глава от населението от 43% на 62% спрямо средното ниво за ОИСР. Потенциалът на Единния пазар все още не е напълно разкрит. Неговото отключване изисква по-дълбока интеграция и структурни реформи. От страна на ОИСР виждаме три основни приоритетни области за действие, посочи Корман и очерта ключовите моменти:
Като първи приоритет Корман очерта премахването на прекомерните регулаторни бариери пред търговията с услуги, които генерират три четвърти от икономиката на континента, но вътрешната им търговия остава едва 16% от БВП. "Първо, премахване на бариерите пред търговията и конкуренцията в сектора на услугите. Услугите генерират близо три четвърти от икономическата активност в Европа. Въпреки това вътрешната търговия с услуги в ЕС възлиза на едва 16% от БВП, което е под половината от търговията със стоки (42%). Прекомерните регулации ограничават конкуренцията и поддържат цените на услугите твърде високи. В сектори като търговията на дребно и строителството регулаторните пречки дори са се увеличили след приемането на Директивата за услугите през 2006 г. Инструментите на ОИСР за оценка на конкуренцията могат да помогнат на правителствата да идентифицират и отстранят тези пречки. Препоръчваме съкращаване на административната тежест и задължителен анализ на разходите и ползите при всяко ново законодателство.", заяви генералният секретар на ОИСР.
Относно Съюза на спестяванията и инвестициите, Корман подкрепи тезата на проф. Моравенов, че европейските компании разчитат твърде много на банково финансиране, което забавя иновациите в сравнение със САЩ. Генералният секретар призова за пренасочване на част от спестяванията на домакинствата към реални инвестиции, разширяване на частните пенсионни фондове и подобряване на надзорното сближаване между отделните държави в ЕС. "Второ, реално изграждане на Съюза на спестяванията и инвестициите. Финансовите пазари в Европа (около 69% от БВП) са значително по-малки от тези в САЩ (177%). Европейският бизнес разчита прекалено много на банкови кредити, което ограничава иновациите. Пренасочването на част от спестяванията на европейските домакинства, които възлизат на над 10 трилиона евро в банкови сметки, към реални инвестиции, би променило изцяло тази картина. Последните реформи в областта на секюритизацията и рамките за инвестиции на дребно са добра първа стъпка, но трябва да се засили конкуренцията при инвестиционните продукти и да се развият частните пенсионни фондове."
В енергийния сектор неговата визия се фокусира върху разширяването на трансграничните мрежови връзки и уеднаквяването на правилата за пазара на електроенергия, които все още държат цените в Европа твърде високи спрямо САЩ и Китай. "Цените на електроенергията в Европа остават твърде високи в сравнение със САЩ и Китай. Имаме огромен потенциал да подобрим енергийната сигурност чрез разширяване на капацитета за възобновяема енергия. Това изисква сериозно разширяване на трансграничната преносна мрежа, уеднаквяване на регулациите за пазара на електроенергия в ЕС и по-добра координация на мрежовото планиране на европейско ниво", посочи Корман.
И по трите приоритета процесът на присъединяване към ОИСР може да помогне за отключване на ползите от интеграцията за трите страни кандидатки - България, Хърватия и Румъния. Този трансформационен процес изгражда доверие у инвеститорите, повишава конкурентоспособността на пазарите и съгласува националните политики с най-добрите международни практики, убеден е Корман.
По думите му по-дълбоката икономическа интеграция е ключът към стратегическата автономия на Европа. "ОИСР ще продължи да подкрепя европейските страни със своите данни и препоръки. Европа разполага с всички необходими инструменти - време е да ги използваме по най-добрия начин", призова той.
Green Transition
- Новата икономическа география на България и Европа: Следете на живо GTF 6.0
- Президентът Йотова настоя за довършване на европейския проект, а не разделение на скорости
- България и Гърция с уникална възможност да ускорят растежа в цяла Югоизточна Европа
- АЕЦ "Козлодуй" гарантира базова мощност за още 60 г., Европа влиза в надпреварата за ядрен синтез
- Матиас Корман: БВП в България се повиши от 43 до 62 процента от средното за ОИСР, откакто е в ЕС
ГЕНЕРАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Астелас Фарма, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Геотрейдинг АД, Електрохолд, Асарел-Медет АД, Филип Морис България, ФОТОМЕЙТ България ЕООД, DMT PRIME
ОСНОВНИ ПАРТНЬОРИ: Хайделберг Матириълс Девня АД, Агрополихим АД, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Аурубис България, ДПМ Металс, Фондация "Лъчезар Цоцорков", СОФ Кънект, Power Partner Solutions, Холсим България, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Байер, Геотехмин ООД, Лидл България ЕООД енд Ко КД, Българска Фондова Борса АД, Българска банка за развитие, EVN България, Информационно обслужване АД, Westinghouse, Hyundai Engeneering, АЕЦ Козлодуй - Нови мощности ЕАД, Renewable Energy Insurance Broker (REIB), Vivacom, БФИЕК, Електроенергиен Системен Оператор, Камара на строителите в България, Адвокатско съдружие "Си Ем Ес София", София Тех Парк, Соларна Академия България, ВВТ Инженеринг ЕООД, ZCS Azzurro, ТЕЦ "Бобов Дол"
ПАРТНЬОРИ: БМФ ПОРТ БУРГАС, Finance in Мotion, Innovation Norway, Фонд ФЛАГ, Rezolv Energy, Сирма Груп Холдинг АД, ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, ИНСА ОЙЛ, Българска асоциация по рециклиране, ЕнЕфект, Клийнтех България, КМС ЕАД, Порше БГ, Главболгарстрой, Строителна квалификация ЕАД, CWP, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), Булатом, Булгартрансгаз, "Ай Си Джи Би" АД, Дронамикс ЕООД, Омега Груп, ПОК "Доверие", Дженерали Застраховане АД, EY denkstatt, СИС Кредит, Девин ЕАД, Large Infrastructure projects , ExSeed Ltd., Агенция ОЗОН, Асоциация за развитие на София, Be Ready Project, Action Lab Project WISE, Пристанище Варна, Камара на автомобилните превозвачи в България, АЕБТРИ, ПОК ДСК-Родина, Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора, Марш ЕООД
ЕКОСИСТЕМА и ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Европейски парламент, Европейска комисия, Еразъм +, European Solidarity Corps, Постоянно представителство на ЕК, ЦРЧР, CINEA, МОСВ, Асоциация на Българската Авиационна Индустрия, ДП РВД, Българска Асоциация по водите, Икономически и социален съвет на РБ, Институт Жак Делор, Three Seas Business Council, НСОРБ, КРИБ, АИКБ, БТПП, БСК, Клъстър Зелен транспорт, КОНФИНДУСТРИЯ, BASSCOM, Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост, Българо-румънската търговска камара, Българо-испанска търговска камара, Френско-българска търговска и индустриална камара, Германо-Българска индустриално-търговска камара, AmCham, Британо-българска търговска камара, BESCO, Българска минно-геоложка камара, БАН, Заедно в час, Американски университет, Стопански Факултет СУ, БАИТ, БАМИ, Europuls - Center of European Expertise, Crossroads, Висше училище по телекомуникации, Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации, Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", Атлантически клуб в България, ПанЕвропа България, Hellenic Business Council in Bulgaria - HBCB, OECD, Move.bg, Център за изследване на демокрацията, CNSDR, European Climate Pact, Breaking Grounds, Екология&Инфраструктура, Инженеринг ревю
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: БНТ, БНР, БТА, БТВ Медиа груп, Bulgaria OnAir, Bloomberg TV, Investor.bg, Darik, Darik Business Review, 3ENews.bg, ESGnews.bg, Economic.bg, Euroactiv Bulgaria, SeeNext, SeeNews, Renewables Now
HOSPITALITY PARTNERS: Hilton, East Plaza
CATERING PARTNER: Рила Кетъринг, Сладко и солено, Фрешко
LOGISTIC PARTNERS: VOLT
