Европейската комисия съобщи днес, че България може да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Тази процедура предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение. В същата процедура досега са 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния заради превишаване или очаквано превишение на референтната стойност за дефицита от 3 на сто от БВП през 2025 г. "и/или" 2026 година. Решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на ЕС.
На пресконференция при представянето на пролетните икономически прогнози на ЕК днес еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис поясни, че следващата стъпка за нашата страна ще бъде преценена след съставянето на оценка от Икономическият и финансов комитет с представители на комисията, държавите от ЕС и Европейската централна банка. Този съвет ще състави мнение по днешната оценка и след това ЕК може да предложи да се предприеме процедура по отношение на нашата страна. ЕК ще продължи наблюдението в следващите месеци и ще представи нова оценка наесен, поясни еврокомисарят.
Бюджетният дефицит на България миналата година не надвиши 3 процента от БВП, ако се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана и осигурената отстъпка от бюджетните правила, каза той. От тази година надвишаването на 3 процента от БВП не се обяснява от повишените разходи за отбрана, затова докладът на ЕК заключава, че изискването за размера на дефицита не е изпълнено, добави той.
ОЦЕНКАТА НА ЕК ЗА БЪЛГАРИЯ
В оценка за нашата страна в доклад от 142 страници ЕК отчита, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, сочи оценката.
Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки за структурно финансиране допринесоха за продължаващите дефицити, въпреки положителния растеж. България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация. България се ангажира с цел за структурен първичен дефицит от 1,8 на сто от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта, се допълва в текста.
За да се запазят стабилни публични финанси, има възможност за подобряване на данъчната система, борба със "сивата" икономика и повишаване на нейната цялостна справедливост, пише комисията.
През 2025 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на страната ни достигна 3,5 на сто от 3 процента през 2024 г. и въз основа на пролетната прогноза на ЕК от 2026 г. се очаква да се увеличи допълнително до 4,1 на сто от БВП през 2026 г. и 4,3 на сто от БВП догодина. През последните години България предприе стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, и увеличи заплатите, което често бе свързано с автоматични индексации и повишение на минималната работна заплата. В резултат на това се очаква разходите да нараснат до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване. Разходите за отбрана нарастват и се предвижда натискът върху разходите да се увеличи. Застаряването на населението ще има последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, показва оценката на комисията.
ПЕТТЕ ПРЕПОРЪКИ НА КОМИСИЯТА
1. За тази и следващата година ЕК препоръчва на нашата страна да използва гъвкавостта, предоставяна от националната клауза за изключение за по-високи разходи за отбрана. Препоръчва се увеличаване на разходите и готовността за отбрана, като същевременно се осигури ефективност на разходите и постепенно съобразяване на бюджета, за да се поддържат структурно по-високите отбранителни разходи. Нашата страна следва да направи така, че всички мерки, предприети за смекчаване на въздействието от поскъпването на енергията, да са временни, насочени към защита на уязвимите домакинства или към задоволяване на нуждите на енергоемките предприятия, и да запази мерките за пестене на енергия. Препоръчва се също предприемане на мерки за справяне със "сивата" икономика и за подобряване на справедливостта на данъчната система. България трябва да повиши събираемостта на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, с подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база.
2. Осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Засилване на усилията за изпълнение на програмите по политиката на сближаване.
3. Подобряване на функционирането на публичната администрация, особено на местно равнище, чрез опростяване на законодателството и цифровизиране на работните процеси и услугите, повишаване на оперативната съвместимост между равнищата на управление; допълнително развитие на уменията на държавните служители; подобряване на ефективността на мерките за борба с корупцията, особено на високо равнище, включително с укрепване на независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет; подобряване на качеството и ефективността на процедурите за обществени поръчки и повишаване на независимостта на регулаторите; увеличаване на въздействието и ефективността на бюджетните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.
4. Допълнително намаляване на въглеродното замърсяване от електроенергийната мрежа и ограничаване на зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на производство на ток от вятър, осигуряване на гъвкавост на търсенето и предлагането, осъвременяване на електропреносната мрежа и промяна на корпоративното управление на държавните дружества в енергетиката за подобряване на прозрачността; насърчаване на обновлението на мрежите за централно отопление с постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива; справяне с енергийната бедност с помощта на целенасочени мерки; насърчаване на намаленото замърсяване от производствата и насърчаване на внедряването на чист градски, обществен и железопътен транспорт, включително с ускоряване на инвестициите в развитието на необходимата инфраструктура и свързаността в северната част на страната; подобряване на управлението на отпадъците.
5. Подобряване на качеството на преподаване с обучение на учители, основано на нуждите; повишаване на качеството, съответствието с пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението; увеличаване на заетостта на слабо представените групи; повишаване на придобиването на умения, включително обучението за възрастни, за подобряване на конкурентоспособността; справяне със социалното приобщаване с подобряване на достъпа до по-свързани услуги за заетост и социални услуги, по-ефективна подкрепа за хората с минимални доходи; повишаване на ефективността и достъпността на здравната система, включително с преразпределяне на ресурси от болничната към доболничната помощ, намаляване на плащанията от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници в цялата страна.
ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ
Процедурата при прекомерен дефицит цели държавите от ЕС да възстановят или поддържат дисциплината в бюджета. За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, страните от ЕС са договорили референтни стойности - съотношение на дефицита към БВП от 3 на сто и съотношение на дълга към БВП от 60 процента.
Ако дадена държава надхвърля тези стойности, или има опасност да ги надхвърли скоро, ЕК изготвя доклад и оценява дали тази държава има прекомерен дефицит. При необходимост ЕК съобщава на Съвета на ЕС и предлага решение за установяване на отклонение от показателите. Ако Съветът стигне до заключението, че има прекомерен дефицит, приема препоръка и посочва необходимите стъпки. Препоръката може да съдържа коригиращ бюджетен план и краен срок. Засегнатата държава трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца.
Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия, или ако държавата не се съобрази с препоръката, Съветът на ЕС може да наложи санкции, включително глоба в размер до 0,05 на сто от БВП за предходната година, ако засегнатата държава е част от еврозоната. Глобата трябва да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът на ЕС прецени, че държавата е предприела ефективни действия. Ако държавата продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да засили санкциите.
Решенията и препоръките на Съвета на ЕС се приемат без участието на засегнатата страна. За приемане на решение е необходимо квалифицирано мнозинство.
България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.
***
Европейската комисия прие пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г. В среда, белязана от геополитическа несигурност, в пакета се определят насоки за политиките за държавите членки с акцент върху укрепването на конкурентоспособността, стратегическата автономност, икономическата и социалната устойчивост и сближаването на ЕС и запазване на фискалната устойчивост.
Цикълът на европейския семестър за 2026 г. осигурява стабилна аналитична рамка за определяне на бъдещите нужди от политики и инвестиции в широк кръг области, включително насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия. В този контекст в доклада за България за 2026 г. се анализират икономическите и социалните промени и се оценява степента, в която България е изпълнила всеобхватния набор от специфични за държавата препоръки, приети от Съвета през 2025 г.
Въз основа на анализа и основните предизвикателства, посочени в докладите по държави, Комисията предложи специфични за всяка държава препоръки за 2026, предоставящи персонализирани насоки за всяка държава членка.
Фискален надзор съгласно Пакта за стабилност и растеж
През пролетта на 2026 г. Комисията направи оценка на спазването от страна на държавите членки на фискалната рамка на ЕС. Оценката обхваща както 2025 г., така и 2026 г. и е съсредоточена върху нарастването на нетните разходи, като се взема предвид гъвкавостта, предвидена в националната клауза за дерогация за отбраната, когато е приложимо. По отношение на държавите членки, за които се прилага процедурата при прекомерен дефицит (ППД), днес Комисията препоръчва на Съвета да отмени процедурата при прекомерен дефицит – за Малта. За Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Полша, Румъния и Словакия Комисията счете, че са предприети ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит. Поради това на този етап не е необходимо да се предприемат по-нататъшни стъпки в рамките на ППД.
Комисията изготви доклад съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), за да оцени спазването на критерия за дефицита по Договора за България, Германия, Естония, Латвия и Словения. С оглед на оценката, съдържаща се в доклада, откриването на процедура при прекомерен дефицит за България на този етап е оправдано.
В бъдеще държавите-членки, които предприемат действия за укрепване на енергийната сигурност на Европа и ускоряване на прехода от изкопаеми горива, могат да поискат ограничена фискална гъвкавост в рамките на настоящата национална клауза за дерогация за разходите за отбрана. По искане на държавата членка обхватът на клаузата може да бъде разширен, така че да включва мерки, предприети от февруари 2026 г. насам, които намаляват зависимостта от вносни изкопаеми горива и по този начин повишават сигурността и устойчивостта на Европа. В рамките на съществуващия таван (1,5% от БВП) за допълнителни разходи за отбрана съгласно националната клауза за дерогация, за мерките за енергийна устойчивост ще се прилага специален годишен таван за периода 2026—2028 г. (0,3% от БВП) и кумулативен таван (0,6% от БВП) за същия период. Този подход гарантира, че всички предпазни мерки за фискална устойчивост остават изцяло в сила.
Следващи стъпки
Комисията приканва Еврогрупата и Съвета да обсъдят пакета и да одобрят предложените днес насоки. Съветът се очаква да започне конструктивен диалог с Европейския парламент относно съдържанието на този пакет и всяка следваща стъпка от цикъла на европейския семестър за икономическа координация.
Допълнителна информация
Европейският семестър е ежегоден процес, който координира на икономическите и социалните политики в ЕС. По време на семестъра държавите членки на ЕС привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на равнището на ЕС. Чрез постигане на по-добра икономическа и социална координация европейският семестър има за цел осигуряване на устойчив икономически растеж, нови работни места, макроикономическа стабилност и стабилни публични финанси в целия ЕС.
Графикът на семестъра следва едногодишен цикъл. През първата фаза на цикъла държавите от ЕС обсъждат своите икономически и бюджетни планове и постигат съгласие относно ключови приоритети. През втората част, известна като „национален семестър“, от държавите членки се очаква да съгласуват националните си политики, по-специално националните бюджети за следващата година. В допълнение, Европейската комисия участва в редовен диалог с държавите членки и заинтересованите страни през цялата година.
