ДОБРИ МИТРЕВ: ПАЗАРЪТ Е ОСНОВНИЯТ ДВИГАТЕЛ НА ТЕХНОЛОГИЧНИЯ НАПРЕДЪК

Добри Митрев, председател на УС на Българска стопанска камара (БСК), пред сп. Инженеринг ревю

***

Как бихте описали състоянието на индустриалния сектор в България към момента — какви са основните тенденции, които наблюдавате сред членовете на камарата, и как се промени картината през последните 1 – 2 години?

Българската индустрия се намира в етап на реално пренастройване, а не просто циклично забавяне. Данните за периода 2021 – 2025 г. показват, че при номинален ръст на оборотите реалното производство изостава – индексът на промишленото производство дори остава под базовите нива, което означава, че голяма част от "растежа" е ценови, а не обемен.

Паралелно с това се засилва негативната оценка на бизнеса за икономическата среда. Проучванията сред предприятията показват ясно изразен песимизъм, обусловен от комбинация от външни шокове, високи разходи, отслабващо търсене и вътрешни проблеми като политическа нестабилност, недостиг на кадри и административна тежест. Индустрията започва да се "свива в себе си" – с фокус върху оцеляване, а не върху растеж.

Все по-ясно се очертава и друг проблем: политиките често се формулират на ниво цели, но без достатъчна връзка с реалната производствена база и ограниченията на индустриалните процеси.

Затова ключовата характеристика днес е несигурността – тя вече е водещ фактор при инвестиционните решения. Компаниите са много по-предпазливи, а в някои случаи дори отлагат или преразглеждат разширяването си.

Кои индустриални направления показват най-голяма динамика и растеж в момента и кои са секторите, които изпитват най-сериозен натиск или структурни промени?

Картината е ясно поляризирана. Индустрията се разделя на печеливши от адаптацията и губещи от натрупващите се изисквания.

От една страна, има сегменти с устойчивост и инвестиционна активност. Това са производства с по-висока добавена стойност и добра експортна интеграция – като машиностроене, електроника, фармация и отделни ниши в хранително-вкусовата индустрия. Те имат достъп до капитал, технологии и пазари, което им позволява да отговарят по-бързо на новите изисквания Например, пивоварният сектор отчита значителни инвестиции и модернизация на производствени мощности през 2025 г., което е сигнал за доверие и дългосрочна перспектива. Но това не е представително за индустрията като цяло.

Под най-силен натиск са енергоемките производства, добивната индустрия и традиционни сектори като текстил и автомобилните компоненти, както и нискомаржовите производства, където конкуренцията от трети страни и липсата на ресурси водят до загуба на конкурентоспособност. При тях натискът е едновременно ценови, регулаторен и технологичен. В много случаи не става дума за модернизация, а за въпрос на икономическа жизнеспособност. Енергийният фактор вече е структурен риск – включително заради спад в енергийния износ и по-голяма зависимост от внос.

Все по-често се наблюдава реален риск от деиндустриализация – не като абстрактна теза, а като конкретни решения за свиване, замразяване на инвестиции или изнасяне на производства. 

Доколко технологичното обновяване и дигитализацията са приоритет за индустриалните компании, членуващи в БСК? Има ли разлика в нагласите между големите предприятия и МСП?

Всяка година в нашата годишна анкета ние питаме бизнеса относно плановете му за дигитализация и внедряване на нови технологии. Технологичната модернизация е приоритет и за големите, и за малките и средните предприятия. През 2025г. 26% от над 800 предприятия са отговорили, че най-големият натиск за това да инвестират в нови технологии идва от потребителите на пазара. Други 17% отговарят, че основният двигател за внедряване на нови технологии е натискът от конкурентите, т.е. отново от пазара. Към тях се добавят и изисквания на контрагенти по веригите на доставки, необходимостта от спестяване на разходи и липсата на персонал за определени дейности. Азбучна истина е, че пазарът е най-големият двигател за технологично обновяване. Той движи технологичния напредък, а не регулациите. Компаниите все повече поглеждат към решения с индустриален изкуствен интелект, роботика и автоматизация, облачни технологии и киберсигурност. Разликата идва от възможностите за използване на индустриалните данни. При големите предприятия това отдавна е осъзнато и в това се инвестира непрекъснато, докато при малки и средните предприятия тепърва се осъзнава като необходимост и като възможност.

Зелената трансформация носи едновременно предизвикателства и възможности за индустрията. Как оценявате готовността на българските компании да отговорят на изискванията на Европейската зелена сделка?

Готовността за изпълнение на изискванията, свързани с Европейската зелена сделка, остава ограничена и силно неравномерна. Големите компании имат относителен капацитет да се адаптират, но за много малки и средни предприятия зелените политики идват с висока цена и значителна административна сложност. Именно затова бизнесът настоява преходът да бъде справедлив и съобразен с реалните възможности на фирмите.

Основните проблеми са три – високата инвестиционна цена на декарбонизацията, сложната и често променяща се регулаторна рамка и липсата на достатъчно предвидимост, особено по отношение на енергията и европейските механизми. В допълнение, зелените политики засягат най-силно именно ключови индустрии като енергетика, металургия, химическа промишленост и текстил – тоест сектори, които вече са под натиск.

Проблемът не е в целите, а в начина, по който се преследват. В момента се насърчават технологии и решения, които в много случаи все още не са на етап индустриална зрялост или изискват инфраструктура, която просто не съществува. Това създава сериозен риск – компаниите са поставени под натиск да инвестират в решения, които са скъпи, несигурни и трудно приложими в реална производствена среда. Освен това често се подценява физическата същност на индустрията. Производството не може да бъде "превключено" административно – то е свързано с дълги инвестиционни цикли, тежка инфраструктура и технологични ограничения.

Има и още един ключов ефект, за който бизнесът все по-открито говори, а именно, че ресурсът не е безкраен. Финансирането за зеления преход на практика се осигурява чрез преразпределение – често за сметка на вече съществуващи индустрии. Това означава, че докато се стимулират нови сектори, други губят конкурентоспособност. Затова основното послание на бизнеса е ясно – без достъпно финансиране, ясни правила и преходни механизми съществува реален риск зеленият преход да доведе не до модернизация, а до изнасяне на производства.

Недостигът на квалифицирани кадри е сред най-често цитираните проблеми на индустрията. Как се справят компаниите с това предизвикателство и какви решения – образователни, технологични или политически – смята БСК за най-ефективни?

Проблемът с кадрите е постоянен през последните 10 години, като технологичната трансформация и глобалните процеси още повече го изострят. Необходима е всеобхватна реформа на образователната система. Трябва да си дадем сметка, че в момента изминават години, докато от образователната система излязат нови специалисти. Глобалната технологична трансформация обаче е изключително ускорена и се случва много по-бързо, за месеци, дори в определени области всяка седмица излизат пробивни новости. Това означава, че част от учениците в момента учат за професии, които до 5 години ще изчезнат.

На този фон нашите учебни програми и начин на преподаване са безнадеждно остарели и не могат да отговорят на потребностите на бизнеса. Резултатите от нашите допитвания с бизнеса редовно показват, че липсата на подготвени хора е най-голямата пречка пред внедряването на нови технологични решения – над 40% от бизнеса отговаря по този начин и поставя този проблем на първо място като основна бариера. Проблемът е много сериозен, защото е свързан не само с промяна на учебни програми, но и с квалификация и преквалификация на учителите, обновяване на материалната база, задължителна работа с бизнеса на всяка стъпка от образователния процес. Изграждането на базови умения като критично мислене, стимулиране на любопитството, въображението, както и уменията за работа с ръце и за разбиране на процесите ще са все по-търсени и ключови за развитието на икономиката. Разбира се, необходима е политическа воля да се направят необходимите реформи, а за съжаление не виждаме такава.

Ако трябва да посочите един структурен проблем, чието решаване би дало най-голям тласък на индустриалния сектор в България, кой би бил той?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. Решаването на един структурен проблем без да се гледа цялостната картина води до работа на парче и отключване на други проблеми – все едно да строите къща като започнете от покрива, без да сте положили основите.

За много държави това, което се планира за пет или десет години напред, не е стратегия, а оперативен план. Тяхната стратегия е за 50 до 100 години напред – и веднъж приета, всяко следващо управление я следва, защото тя задава визията и посоката, а не средствата – те се променят. В този смисъл може би най-големият проблем е липсата на стратегическа мисъл за основите. Това е проблем не само на България, а на целия Европейски съюз.