„От гледна точка на управляващото мнозинство, това е реалистичният бюджет. На първо място, този бюджет ще се изпълнява 5 месеца – по-голямата част от годината изтече с удължителните закони. Ако трябва да го определим, той е като изравнителна сметка на „Топлофикация“. Няма значение лош или добър е – той е една сметка, която се връчва тогава, когато нещата вече са преминали. През последните години бяхме свидетели на абсолютно волунтаристична бюджетна политика. И се стигна до това топлинният счетоводител да каже: „Парното ви работеше, но си бяхте отворили прозорците, не си сменихте уредите с енергийно ефективни, сега трябва да платите сметката, макар че топлината е излязла през прозореца“.
Това каза председателят на БСК Добри Митрев в предаването „Денят на живо“ на Nova News.
Той прогнозира, че бюджетният дефицит в края на годината ще е по-нисък от заложения в Закона за бюджета 5,7%, като изказа допускане, че са предвидени допълнителни резерви и буфери с оглед нестабилната обстановка в световен мащаб, която води до ръст на енергийните цени, а оттам се отразява върху общата икономическа картина. „По отношение на външния дълг нещата стоят горе-долу по същия начин. Ако държавата се справи добре със събираемостта и усвоим парите по европейските програми, не е необходимо дългът да бъде поет в пълния размер, както е разписано в Закона за бюджета“, смята Добри Митрев и подчерта, че не вижда причина за налагане на президентско вето върху закона.
На въпрос относно конфликта в Иран председателят на БСК сподели, че не очаква пряко отражение върху българската територия и граждани, но със сигурност са налице негативни последици от цените на петрола и др. суровини. „След всяка изстреляна ракета или попаднал на мина кораб цените се покачват и това се отразява на всички. В близко бъдеще не очакваме чувствително намаление на цените на петрола и неговите деривати, а това се отразява и на покупателната способност на гражданите“, каза Добри Митрев.
Според председателя на БСК новият механизъм за изчисляване на работното време е справедлив спрямо всички, които се трудят по 8 часа на ден, защото не е редно човек, работещ 4 часа, да има същите права като човек с 8-часов работен ден.
По отношение на минималната работна заплата (МРЗ) Добри Митрев припомни, че от 1 януари т.г. тя беше увеличена с 12%, т.е. не може да се говори за замразяване на минималните доходи, нито има отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда. „Замразяването на действието на чл. 244 КТ трябва да ни стимулира да седнем на масата на преговорите и да постигнем ефективно решение. Става въпрос за определяне на обективни критерии, на които тя да отговаря, така че да следва и европейската директива. Нужна е малко воля и всеки да направи допустимите компромиси“, каза председателят на БСК. „Преговаряхме със синдикатите миналото лято, както и тази пролет. Имахме много близки позиции, останаха някакви детайли, но ако направим червените линии розови или в още по-светъл нюанс, можем да достигнем до взаимно приемливо и удовлетворяващо работниците и служителите решение“, смята Добри Митрев.
Той уточни, че има множество причини за назначаване на минимална заплата. Например, в сектора на частните услуги за сигурност има почти десетки хиляди пенсионирани служители на МВР и МО, които получават МРЗ успоредно с пенсиите си. „Има и не малко фиктивно назначени на 4-часов работен ден, като част от онзи сив сектор, за който алармираме от години и който пречи на коректните работодатели, защото изкривява конкурентната среда. Работа на държавата е чрез контролните си функции и институции да се пребори с тези проявления“, каза Добри Митрев. Според него, има и много такива случаи, които са провокирани от самите работници: „Има хора, затънали с кредити, които не искат да имат официален доход, върху който да им се правят запори“.
„В предизборната си програма управляващите обещаха запазване на данъчно-осигурителния модел. Държим това да го видим разписано и в управленската програма, която очаквам да стане факт през есента“, каза още председателят на БСК. Също така, според него сред очакванията на работодателските организации е в управленската програма да бъдат заложени мерки за технологично обновление на икономиката (вкл. дигитализация, роботизация и изкуствен интелект), както и да се постави акцент върху правната и бизнес средата, където да има предвидимост и сигурност.
Вижте цялото интервю във видеото.
