До
г-н Иван Василев, Министър на иновациите и дигиталната трансформация
г-н Атанас Мазнев, Заместник министър на иновациите и дигиталната трансформация с ресор цифрова трансформация
Копие:
г-н Александър Пулев, Министър на икономиката, инвестициите и индустрията и ресорен заместник министър-председател
г-н Румен Радев, Министър-председател
Относно: Становище на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) с подкрепата на национално представителните работодателски организации по проекта на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г. и Пътната карта за нейното изпълнение (обществена консултация № 12606-К)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Изпращаме на Вашето внимание Становище на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) с подкрепата на национално представителните работодателски организации по проекта на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г. и Пътната карта за нейното изпълнение във връзка с обявената обществена консултация № 12606-К. Същото е публикувано на портала https://strategy.bg/bg/public-consultations/12606 в указания срок.
Основните ни възражения са свързани с недостатъчно амбициозните цели за цифровизацията на бизнеса и развитието на човешкия капитал, липсата на достатъчно конкурентна и прозрачна рамка за изпълнение, както и с необходимостта от провеждане на обещания реален диалог с бизнеса преди приемането на Стратегията.
Наред с това считаме, че определения срок за обществено обсъждане е обективно недостатъчен и несъответстващ на принципите на ефективното обществено консултиране, особено предвид стратегическия характер, широкия обхват и дългосрочното въздействие на разглежданите документи.
Предлагаме проектът да бъде оттеглен, преработен със същественото участие на представителните организации на бизнеса и впоследствие подложен на пълноценна 30-дневна обществена консултация.
ИКТ секторът създава 8,2% от брутната добавена стойност на България, пето място в ЕС по този показател (данни от Раздел 7 на Пътната карта) и е сред водещите експортни отрасли на страната. Стратегията за цифрова трансформация ще определи средата, в която този сектор, работещите в него десетки хиляди специалисти и цифровизиращият се български бизнес ще се развиват до 2030 г.
Подкрепяме приемането на такава стратегия. В настоящата си редакция обаче проектът планира промени за администрацията, а не за хората и индустрията. След внимателен анализ и съпоставка на проекта с обявената на 12.08.2026 г. Програма за управление на Република България 2026–2030 г. обаче с разочарование установихме, че: проектът влиза в противоречие с Програмата за управление по ключови политики (раздел II), съдържа целеви стойности под базовите – планиран регрес (раздел III), прогнозни бюджети за 14,3 млн. евро национален ресурс са определени от субекта, който ще ги изпълнява (раздел I, т. 2), а самият проект (бележка 19) предвижда целевите стойности да бъдат актуализирани след приемането – т.е. на обществено обсъждане е подложен документ, чиито цели вносителят предварително обявява за временни.
ИКТ браншът и представителите на бизнеса са единодушни, че по трите въпроса стратегията е под нивото както на европейските цели, така и на собствената Програма за управление на правителството.
Затова отправяме следното искане:
Проектът на Стратегия да не бъде внасян за приемане в настоящата му редакция и да бъде преработен за ново обществено обсъждане. Приоритетите "хора, бизнес и модел на изпълнение" да бъдат обсъдени с представителните организации на бизнеса и ИТ бранша на работна среща при възобновяване на работата на Народното събрание. Проектът на Стратегия и Пътната карта да бъдат преработени съвместно с бизнеса в конструктивен формат, след което да бъдат подложени на нова обществена консултация, този път със срок 30 дни. Срокът по Програмата за управление – октомври 2026 г. остава постижим (график в раздел II). Конкретните ни предложения по текста , с точни страници и цитати са в приложението към настоящото становище.
I. Три системни предизвикателства пред стратегията
- Хората – поставените цели не развиват нито гражданите, нито индустрията. Проектът залага 52% основни цифрови умения при европейска цел 80% и 5% ИКТ специалисти от заетостта при европейска цел от порядъка на 10%, и това при положение, че недостигът на кадри е ограничител номер едно за целия бранш — констатация, която Аналитичният доклад към самата Стратегия прави изрично ("задълбочаващия се недостиг от работна сила, вкл. такава с подходящи умения"): и за компаниите, обслужващи публичния сектор, и за експортно ориентираната и аутсорсинг индустрията, чиято конкурентоспособност зависи изцяло от притока на таланти. Стратегията не съдържа компенсиращи мерки за този дефицит, нито мерките, които самата Програма за управление обещава: start-up законодателство, данъчни стимули за иновации, облекчено привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави. Добрата европейска практика е обратната: Ирландия планира ИКТ уменията чрез съвместни планове с числови цели между индустрията, образованието и държавата (ICT Skills Action Plan), а националните пътни карти по "Цифровото десетилетие" на водещите държави съдържат възходящи траектории с междинни стойности и отговорни институции.
- Бизнесът – проектът планира застой на вътрешния пазар на технологии. Целевата стойност за облачни услуги в предприятията (15% през 2030 г.) е под базовата (15,7% през 2025 г.), за големи информационни масиви (9%) е три пъти под базата (27,1%), а за изкуствен интелект в предприятията (11% при европейска цел 75%) — символична цел въпреки обявения национален приоритет ИИ. Национална стратегия, която планира вътрешното търсене на технологии да не расте, е предизвикателство за всяка компания в бранша, била тя продуктова, аутсорсинг или интеграторска, защото местният пазар е първата референция, с която българските фирми печелят износ. Никъде в проекта публичните ИТ инвестиции (близо 2 млрд. евро) не са третирани като това, което са в цяла Европа: индустриална политика, изграждаща инженерите, продуктите и референциите на националната технологична индустрия.
- Изпълнението – неясно формулирано и запазване на съществуващите модели. По оценка на Европейската комисия близо половината от мерките в предходната версия на пътната карта изтичат с НПВУ в края на 2026 г., а проектът не посочва източници за периода след това; политиката за данни е практически без ресурс. Механизмите за контрол възпроизвеждат действащия ведомствен режим, вместо обещания от Програмата единен модел чрез СИГМА. А моделът на изпълнение е вграден като даденост, при която едно търговско дружество ("Информационно обслужване" АД) съвместява спецификация, възлагане и изпълнение – конструкция без аналог в ЕС, стигаща дотам, че за част от мерките прогнозният бюджет е определен от самия бъдещ изпълнител. Правителството не може с единия си документ да обещава конкуренция и контрол, а с другия да ги изключва. Запазването на съществуващия модел не може да доведе до различен от досегашния резултат.
II. Принципни съображения
- Стратегията заявява технологична неутралност, прозрачност и участие на заинтересованите страни (принципи 5, 7 и 12), но не урежда конкурентното възлагане и пазарната рамка за изпълнение. Начинът, по който ще бъдат реализирани мерките, е стратегически въпрос наред със самото им съдържание. Същевременно проектът е изготвен без да се е състоял обещания конструктивен диалог с представителите на бизнеса, включително ИКТ общността.
- Особено притеснително е, че в Пътната карта прогнозните бюджети на 8 мерки (14 и 53–59) на обща стойност над 14,3 млн. евро национално финансиране са "определени от Националния системен интегратор "Информационно обслужване" АД". Субектът, който ще изпълнява мерките, е определил техния бюджет, преди обхватът да е дефиниран, и с клауза, отваряща стойността нагоре без конкурентен коректив. Това е несъвместимо с принципа на разделяне на функциите и с добрата финансова практика, независимо кой е субектът. Отбелязваме, че прекратяването на процедурата на Европейската комисия INFR(2024)4027 (04.06.2026 г.) не представлява произнасяне, че in-house възлагането е законосъобразно. Прекратяването е извършено по целесъобразност (closure on opportunity grounds) и не съдържа правен извод, че режимът съответства на правото на ЕС.
- Считаме определения срок за обществена консултация по проекта за обективно недостатъчен и несъответстващ на принципите на ефективното обществено консултиране. Тя е формално обявена за 8–22 август 2026 г., но документите са публикувани едва на 12 август, което оставя само 10 календарни дни за експертен анализ, вътрешни консултации и консолидиране на позициите на бизнеса. При стратегически документ с хоризонт 2030 г. и пряко отражение върху конкурентоспособността, инвестициите и цифровизацията този срок не осигурява реално и ефективно участие на заинтересованите страни и създава риск консултацията да остане формална.
III. Искане
- Проектът да бъде оттеглен от общественото обсъждане и да не бъде внасян за приемане от Министерския съвет в настоящата му редакция.
- Работна среща с представителните организации на бранша при възобновяване на работата на Народното събрание, с три теми: (а) за хората – реалистични, но възходящи цели за умения и специалисти, планирани съвместно с индустрията и образованието; (б) за бизнеса – цели и мерки за цифровизацията на предприятията, съответни на европейските, и третиране на публичните ИТ инвестиции като индустриална политика; (в) моделът на изпълнение – разпределение на ролите спрямо целите и добри практики (Цялостна Концепция, изготвена от бизнеса, за ускоряване на цифровата трансформация на България с функционален модел за ясно разделение на институционалните роли, развитие на конкурентна цифрова екосистема и ефективно управление на държавната облачна инфраструктура), както и привеждане в съответствие с Програмата за управление на правителството.
- Преработка и нова пълноценна обществена консултация със срок 30 дни – в срока по Програмата. Ориентировъчен график: среща до 05.09; преработен проект до 15.09; консултация 15.09–15.10; разглеждане в Министерския съвет до края на октомври 2026 г.
IV. Заключение
Никоя от бележките ни не оспорва необходимостта от стратегия – напротив. Секторът, който създава 8,2% от добавената стойност на страната, има най-голям интерес България да има работеща стратегия за цифрова трансформация: с цели, които измерват напредък, с хора, които да ги изпълнят, и с модел, който изгражда индустрията, вместо да я изключва.
В настоящия си вид обаче проектът не отговаря на амбицията и значението на национална стратегия за цифрова трансформация до 2030 г. Той залага недостатъчно амбициозни, а на места регресивни цели, не гарантира достатъчно конкурентна и прозрачна рамка за изпълнение възпроизвежда модели, чиито дефицити самата държава вече е поела ангажимент да адресира. Особено неприемливо е стратегически документ с такъв мащаб да бъде придвижван към приемане след фактически едва 10-дневна обществена консултация, без предварително проведения конструктивен диалог с бизнеса и ИКТ общността. Това създава основателно съмнение дали участието на заинтересованите страни се търси като реален принос към политиката, или единствено като формално изпълнение на процедурата.
Приемането му в този вид би означавало тези дефицити да бъдат превърнати в държавна политика до 2030 г. Затова настояваме проектът да не бъде внасян за приемане, а да бъде преработен в реален диалог с бизнеса и подложен на пълноценна 30-дневна обществена консултация. България се нуждае от стратегия, която планира напредък, гарантира конкуренция и прозрачност и използва потенциала на технологичната индустрия, вместо да го изключва.
Заявяваме готовност да участваме в преработката с експертиза и конкретни текстове. Приложението към настоящото Становище съдържа част от предложенията ни по конкретни разпоредби, страници и цитати.
Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ)
С подкрепата на:
- Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
- Българската стопанска камара (БСК)
- Българската търговско промишлена палата (БТПП)
- Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)
