Н. ВЪЛКАНОВ: ДЪРЖАВНИТЕ МЕРКИ НЯМА ДА РЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

Предстоящият нов програмен период поставя редица въпроси пред бизнеса, сред които е и ефективното разпределение на средствата, които през последните години не винаги са постигали очаквания резултат. Това коментира Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

По думите му достъпът на българските производители до големите търговски вериги е възможен за всеки, който успява да работи пазарно и в необходимия мащаб. „Тези, които никога не са успявали да работят без помощта на държавата, те са тези, които са защитници на тези мерки“, заяви Вълканов.

Той коментира и предлаганите промени, свързани с кооперативите. Според него идеята теоретично би могла да улесни отношенията между бизнеса и българските производители, но практическото ѝ приложение буди съмнения.

Според него законодателството само по себе си няма да бъде достатъчно, за да насърчи производителите да се сдружават: „Ако финансовата мотивация не минава през сдружаването, никога производителите няма да бъдат кооперирани през законодателство“, заяви изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия.

Вълканов критикува и идеята за въвеждане на механизми за определяне на „справедлива цена“. По думите му проблемите започват още от самото определение и начина, по който тя би се изчислявала. „Твърде много проблеми има и във формулата, и в начина на изчисление, и в параметрите, които се взимат“, коментира той.

Според Вълканов частният сектор вече е създал механизми, които предоставят на потребителите информация за цените: „В момента има поне четири платформи, изградени на доброволен принцип от частни предприемачи, които чрез данните, които търговците подават към КЗП, правят много по-полезни за самия потребител графики и дори определят медианна цена, което може да се определи като справедлива“, обясни той.

„Частният сектор е изпълнил това „упражнение“ много по-добре от държавата и без да товари с допълнителни разходи бизнеса. Не мога да разбера защо трябва да се прави още един механизъм, който по най-консервативни мерки ще струва на бизнеса над милион и половина допълнителни разходи, които в крайна сметка се плащат от нас като потребителите“, заяви Вълканов.

Вълканов подчерта, че брутната оперативна печалба не трябва да се приема като средства, които директно остават в джоба на търговците. „Брутно оперативна печалба е това, което остава в джоба на търговеца. В България тя е на средни нива – 5%, при най-ниски 3% в Естония, Австрия и Франция и най-високи 7% в Словакия, Полша и Чехия“, посочи той.

По думите му след приспадането на разходите за финансиране, лихви и данъци от всеки 100 евро остават около 3 евро чиста печалба. От тях значителна част отново се влагат в българската икономика.

„От тези три евро, които остават като чиста печалба за целия сектор и се натрупват, девет от всеки десет се реинвестират в страната – в магазини, разрастване на бизнеса и увеличаване на логистичните бази“, каза Вълканов.

Той допълни, че инвестициите на сектора са свързани и със създаването на нови работни места: „Само за 5 години 20 хиляди работни места са създадени от модерната търговия и то при заплати, които значително надхвърлят средната за страната и сектор търговия“, заяви той.

⇒ Къде отиват разходите на търговците?

Около три четвърти от основните разходи в сектора са свързани с покупката на стоките, които впоследствие се продават на потребителите.

„Около ¾ от разходите на сектора отиват за покупна стойност на стоките, които се продават. Тоест от тези 100 евро около 75 отиват за покупка на стоките, които ще се препродадат. 8% са разходите за енергия, логистика и транспорт. Около 8% са и разходите за труд, работна заплата и осигуровки“, обясни той.

Според него твърденията, че средствата от сектора се „изсмукват“, не отчитат цялостната структура на агрохранителната верига. „Българските и румънските производители имат най-силните позиции в агрохранителна верига съпоставено с останалите държави от ЕС“, каза Вълканов.

По думите му същинският проблем пред българското земеделие не е единствено в отношенията с търговските вериги, а в ниската доходност на единица обработваема площ.

„Същинският проблем се крие в приход от евро на хектар – колко пари изкарват българските производители от единица площ, която се обработва. В България това е най-ниският показател в целия ЕС“, заяви Вълканов.

Според него именно повишаването на производителността и конкурентоспособността трябва да бъде сред основните цели при определянето на бъдещите политики и разпределението на средствата в новия програмен период.

 Оперативната печалба е на средни нива

• Брутната оперативна печалба на търговските вериги за храни в България е 5.1% (средно за периода 2021–2023 г.), което я поставя в златната среда на ЕС спрямо средното ниво за ЕС-27 от 4.8%. Показателят е съпоставим с Германия (5.1%) и Унгария (5.1%) и е далеч под Словакия (7.8%) или Полша (7.3%).

• Официалната статистика на Евростат категорично оборва тезата за прекомерни надценки – рентабилността на търговците у нас е напълно стандартна за европейския пазар.

Почти 9 от всеки 10 евро печалба се реинвестират в България 

• За 2024 г. при 390.5 млн. евро печалба са направени 337.5 млн. евро инвестиции в дълготрайни материални активи, което прави точно 86.4% реинвестирана печалба (близо 9 от 10 евро). Паралелно с това заетите в сектора нарастват от 41 000 (2020 г.) на 60 000 души (2024 г.).

• Веригите не изнасят капитал, а реинвестират над 86% от печалбата си тук – в нови обекти, логистични центрове и хиляди нови работни места.

:

76 от всеки 100 евро продажби е стойността на закупените стоки

• Закупуването на стоки от доставчиците възлиза на 76 евро от всеки 100 евро оборот на касата. От оставащите пари 8 евро отиват за ток, транспорт, реклама и ИТ, 8 евро са за заплати и осигуровки, 3 евро за амортизация, 1 евро за лихви и 1 евро за данъци. Нетната печалба за търговците е едва 3 евро.

• При 3% чиста печалба обвиненията в спекула са чист популизъм, тъй като 97% от парите на клиентите отиват за стока, заплати, ток, логистика и данъци.

Дял на земеделските производители в добавената стойност по веригата е сред най-високите в ЕС

• Българските фермери получават 50% от общата добавена стойност по веригата (за 2022 г.), което отрежда на България второ място в ЕС след Румъния (52%) при средно равнище за ЕС-27 от едва 27%. За сравнение, в Нидерландия делът е 21%, а в Германия – 18%.

• Проблемът на българския фермер не е в „натиск от веригите“, защото той получава двойно по-голям дял от добавената стойност спрямо средния европейски земеделец.

• • Приходът от едва 1 076 евро/ха у нас спрямо 23 092 евро/ха в Нидерландия (над 20 пъти разлика) и 3 135 евро/ха в Гърция показва изоставане в интензивността на отглеждане и структурата на културите. В България преобладават зърнените култури с по-ниска добавена стойност, докато европейските лидери залагат на високотехнологично зеленчукопроизводство, оранжерии и трайни насаждения.

  • Ниската брутна добавена стойност (БДС) от 430 евро/ха (спрямо 8 519 евро/ха в Нидерландия) означава, че постоянните разходи на фермера – горива, торове, техника и труд – се разпределят върху значително по-малък обем продукция. Когато добивът от един хектар е нисък, всяка единица плод, зеленчук или литър мляко излиза от стопанството с по-висока начална себестойност.

  • Основната причина за тази разлика в числата е дефицитът на поливно земеделие, слабата автоматизация, липсата на съвременни складови бази и слабото сдружаване.

  • Когато българският фермер изкарва пъти по-малък добив от хектар спрямо европейските си колеги, той е принуден да продава на по-висока начална цена, за да покрие разходите си за ток, торове и горива.

  • Евтиният внос от чужбина не идва от подбиване на пазара, а от висока ефективност. Нидерландският или полският фермер произвежда гигантски обеми от един хектар благодарение на поливни системи и технологии. Това му позволява да продава на по-ниска единична цена и пак да печели. Българският фермер остава неконкурентоспособен не заради веригите, а заради липсата на модернизация.

  • Цените на храните не се свалят с формули и проверки в магазините. Държавата трябва да инвестира там, където е проблемът – в изграждане на напоителни системи, подкрепа за оранжерийното производство и помощ за сдружаването на родните земеделци.

  Вижте целия разговор във видеото: