13 държави настояват за мащабно преразглеждане на европейското законодателство
След години на реторика за нуждата от опростяване в ЕС, включително въз основа на доклада на ЕК „A simpler and faster Europe“ от 2024 година (https://commission.europa.eu/document/download/8556fc33-48a3-4a96-94e8-8ecacef1ea18_en?filename=250201_Simplification_Communication_en.pdf), с цел намаляване на административната тежест и премахване на свръх регулацията в Съюза, все по-голям брой държави-членки настояват, че е крайно време ЕС да докаже не с думи, а с действия, че „опростяването“ е реален политически приоритет.
Eвропейски медии от 21 септември 2026 г. (13 EU countries call for 'deep cleaning' of European laws | Euronews, Eleven EU countries advocate for a one-year pause on new legislation - 24 brussels, Eleven EU states tell Brussels to stop writing laws and start clearing them up .....съобщават, че Австрия в лицето на г-жа Claudia Bauer, австрийският министър по европейските въпроси, публичен говорител на инициативата, застава начело на солидна група държави-членки, която настоява Европейският съюз да обяви своеобразна „Година на прилагането и консолидацията“, насочена към ограничаване на предложенията за ново законодателство за 12 месеца, намаляване на административните тежести и оставяне на време на членовете на ЕС да прилагат съществуващите европейски правила. Инициативата представлява едно от най-амбициозните досега усилия на държавите-членки за регулаторно опростяване и засилващ се фокус върху конкурентоспособността на европейската икономика.
Австрийската инициатива: „опростяване“ и „дълбоко почистване“ на законодателството в ЕС
Според австрийския неформален документ (non-paper), цитиран от Euronews, европейското законодателство не трябва да бъде самоцел в преследване на политически дивиденти, а следва да се подчинява на принципите на необходимост, пропорционалност и добавена стойност. Документът призовава за „упражнение по законодателно дълбоко почистване“ („legislative deep-cleaning“), което сектор по сектор да оцени дали действащите разпоредби остават актуални, нуждаят се от актуализация или създават прекомерни тежести без съществен обществен ефект.
В основата на идеята за „Европейска година на прилагането и консолидацията“ стои основният фокус върху:
- прилагането на вече приетото законодателство;
- административното опростяване;
- оперативната съвместимост между регулаторните режими;
- оценката на натрупаната регулаторна тежест;
- сближаването на практиките по правоприлагане в държавите-членки;
- намаляването на дублиращите се изисквания за докладване;
- приемането единствено на наложителни законодателни изменения.
Повече от половината държави в ЕС се присъединяват
Първоначално инициативата е свързвана с коалиция от 11 държави-членки, които подкрепят едногодишна пауза в приемането на нови законодателни предложения. Сред тях са лидерът Австрия, Германия, Италия, Полша, Дания, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Португалия и Унгария.
В последната версия на австрийската инициатива броят на подкрепящите държави нараства до 13, като към групата се присъединяват още Естония и Латвия. Така документът вече е подписан от:
- Австрия
- Чехия
- Дания
- Германия
- Естония
- Унгария
- Италия
- Латвия
- Литва
- Полша
- Португалия
- Словения
- Словакия
Какво точно искат държавите?
Предложението не представлява настояване за пълно спиране на законодателната дейност на ЕС, но коалицията апелира за по-задълбочени проверки дали нови европейски правила са действително необходими и дали не могат да бъдат постигнати същите цели чрез възможните национални мерки на база на съществуващото европейско законодателство.
Подписалите държави искат всяко ново законодателно предложение от ЕК систематично да бъде подлагано на оценка за въздействието му относно:
- конкурентоспособността;
- иновациите;
- инвестиционната среда;
- административната тежест за бизнеса;
- кумулативния ефект от вече съществуващите регулации.
Медиите съобщават, че в документа се подчертава също необходимостта ново европейското законодателство да се предлага или приема само когато действията на ниво ЕС осигуряват реална добавена стойност спрямо националните политики, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, заложени в европейските договори.
Връзката с програмата на Европейската комисия
Инициативата на Австрия не се появява изненадващо и във вакуум. Тя стъпва върху вече започнатата от Урсула фон дер Лайен политика за опростяване на европейските правила през втория ѝ мандат като председател на Европейската комисия. Комисията вече обяви курс към мащабно намаляване на регулаторната тежест чрез т.нар. „омнибус пакети“ за опростяване.
В своя доклад - комуникация „A simpler and faster Europe: Communication on implementation and simplification“ Комисията признава, че през последните години се е натрупал значителен обем от сложни регулации, които влияят върху конкурентоспособността на Европа и затрудняват бизнеса и администрациите. Документът обещава „безпрецедентно опростяване“ на правилата на Съюза.
Австрийската коалиция настоява обещанието да се изпълни, защото докато Комисията предлага целенасочени пакети за опростяване в отделни области «омнибуси», държавите-членки отчаяно се опитват да приемат и приложат новите актове – непосилна административна тежест за държавната администрация и за нейното прилагане с ограничените човешки и финансови ресурси.
Какви регулации са във фокуса на инициативата?
Документът не посочва конкретни актове за отлагане или отмяна, но политическият контекст подсказва, че натискът е насочен най-вече към регулации, които създават значителни задължения за бизнеса, като например отчитане на съответствие относно новите правила в областта на устойчивостта, климатичната политика, изискванията за отчетност на компаниите, веригите на доставки, свърхрегулация върху потребителски стоки, цифровото регулиране, част от рамката около изкуствения интелект и други.
Следващи стъпки
Австрийският non-paper идва непосредствено преди създаването на нов Алианс за намаляване на бюрократичната тежест, който се очаква да се превърне в постоянна платформа за координация между държавите-членки по темата за регулаторното опростяване.
Предвид широката подкрепа сред държави от Централна Европа, Балтийския регион и Южна Европа, инициативата има потенциал да се превърне в един от водещите политически приоритети в Брюксел през следващите месеци. Тя също така вероятно ще засили натиска върху Европейската комисия да постави още по-силен акцент върху конкурентоспособността, намаляването на бюрокрацията и по-внимателната оценка на бъдещите регулаторни инициативи, включени в програмата на Комисията за 2026 и 2027 г.
Призивът за „регулаторна сдържаност“ има относимост към няколко групи инициативи, които най-вероятно попадат в полезрението на Австрия и подкрепящите я държави:
1. ESG и отчетност за устойчивост е вероятно първата и най-очевидна област, към която спадат Corporate Sustainability Reporting Directive (CSRD), Европейски стандарти за устойчиво отчитане (ESRS), допълнителни делегирани актове и секторни стандарти, задължения, свързани с устойчиво финансиране и таксономията (SFDR). Tези режими често се посочват от бизнеса като пример за натрупване на сложни и дублиращи се изисквания за докладване. Австрийската инициатива поставя силен акцент върху намаляване на „duplicative reporting obligations“.
2. Законодателство по Зелената сделка, включващо нови изисквания за кръгова икономика, допълнителни продукти под режима на екодизайна, нови изисквания за опаковки, допълнителни задължения за проследимост и докладване. Австрийската инициатива настоява всяка нова инициатива да доказва икономическата си обоснованост и въздействие върху конкурентоспособността, без да отрича зелената сделка.
3. Фармацевтичният пакет е твърде вероятно също във фокуса на идеята за «година на опростяването», който предлага реформа на фармацевтичното законодателство и нови изисквания за данни, проследяемост и достъпност.
4. Изкуственият интелект и цифровото регулиране са възможни сектори за опростяване или забавяне на скоростта за приемане, които включват вторично законодателство по AI Act, нови цифрови регулаторни режими, допълнителни изисквания за съответствие, за които самата ЕК вече посочва, че са сред областите, обхванати от бъдещите усилия за опростяване. 5. Предстоящи здравни или потребителски регулации, към които следва да се прилага принципа за задължителен тест за конкурентоспособност преди всяка нова инициатива, което може да засегне бъдещи предложения относно регулацията на тютюневите изделия, която трябва да бъде оценявана предварително за икономическото въздействие.
Австрийската инициатива не е насочена срещу конкретни законодателни инициативи, а срещу модела на непрекъснато натрупване на нови регулаторни предложения и задължения, припокриващи се или паралелни законодателни инициативи в една област или сектор, които увеличават изискванията за бизнеса, корпоративно докладване, административно съответствие, с необоснована полза за държавите-членки.
Най-важният сигнал към Брюксел не е призив за пълно „спиране на законодателството“, а напомняне за дела, вместо думи и опит за въвеждане на по-ясен политически филтър: „Да се избегнат нови задължения без доказана полза за конкурентоспособността и без оценка на вече натрупаната регулаторна тежест.“
В една от медиите се съобщава, че Клаудия Бауер използва цитат от Елвис Пресли, за да подкрепи тезата си, че ЕС трябва да спре да говори за опростяване и да започне да го прилага на практика: "To quote Elvis Presley, we need a little less conversation and a little more action." - както казва Елвис Пресли, имаме нужда от по-малко приказки и повече действия. Тя използва тази препратка към песента на Elvis Presley „A Little Less Conversation“.
Оригиналното интервю е дадено от Claudia Bauer за бюлетина на POLITICO Europe Brussels Playbook. Всички последващи публикации цитират именно това интервю.
От интервюто са цитирани следните ключови изказвания на Бауер:
„Не можем да продължаваме да внасяме нови законодателни предложения, когато съществуващите правила не са напълно приложени.“ „Това, което правим сега, е предимно опростяване ex post.“ „Напълно подкрепяме пакетите от общи мерки на Комисията, но не може да стане стандарт да имаме ново законодателство и след това цяла поредица от други актове за опростяването му. Опростяването трябва да започне преди приемането на законодателството.“ (“We can’t go on tabling new legislative proposals when existing rules have not been fully implemented.”
“What we are doing now is mostly ex-post simplification.” “We fully support the Commission’s omnibus packages but it cannot become the standard that we have new legislation and then a whole string of other acts to simplify it. Simplification should start before legislation is adopted.”)
Австрийските медии също представят инициативата за „Година на опростяването“
Докато брюкселските издания акцентират върху призива за пауза в новото законодателство на ЕС, австрийските медии поставят фокуса върху въздействието на бюрокрацията върху бизнеса и необходимостта от реално облекчаване на компаниите.
Heute.at: „Министър Бауер иска да постави ЕС на едногодишна диета“
Австрийското издание Heute.at публикува материала още на 18 септември, преди темата да стане водеща в Брюксел.
Според публикацията Клаудия Бауер и още 10 държави настояват Европейският съюз да посвети една година на опростяване на съществуващите правила, премахване на ненужни административни задължения; облекчаване на предприятията и за прилагане на вече приетото законодателство.
Най-силните послания на австрийския министър:
„През една година «разчистването» трябва да е с приоритет.“
„Не е достатъчно да обещаваме по-малко бюрокрация. Компаниите трябва най-накрая да усетят облекчението в ежедневната си работа.“
„Който иска да намали бюрокрацията, не бива непрекъснато да създава нова.“
Предложение за „тест за необходимост“ за новите закони на ЕС.
Особено интересен елемент от дискусията в австрийските медии е предложението на Бауер за своеобразен филтър преди всяка нова европейска регулация. Според нея преди приемането на ново правило в ЕС трябва да има положителен отговор на три въпроса:
- Наистина ли е необходимо?
- Носи ли европейска добавена стойност?
- Необходимо ли е действието да бъде на равнище ЕС?
Ако отговорът не е „да“ и на трите въпроса, Европейската комисия не би трябвало да придвижва предложението напред.
Акцент върху цената на бюрокрацията
За разлика от брюкселските публикации, които поставят темата в контекста на конкурентоспособността на Европа, австрийската преса акцентира върху конкретните разходи за бизнеса.
Според цитирани в материала оценки на Австрийската стопанска камара, бюрократичните тежести струват на австрийската икономика около 21,1 милиарда евро годишно и ангажират приблизително 320 милиона работни часа.
Изданието дава и примери от малкия и средния бизнес, където компаниите се оплакват, че значителна част от времето на служителите се изразходва за изпълнение на регулаторни изисквания вместо за същинска стопанска дейност.
Част от по-широка австрийска стратегия
Темата не се появява за първи път през септември 2026 г. Още през април 2026 г. Клаудия Бауер и още 6 държави-членки призовават Европейската комисия да опрости екологичните процедури и правилата за изграждане на критична инфраструктура.
В този смисъл инициативата за „Година на опростяването“ може да се разглежда като следваща стъпка в последователната австрийска политика
