ДАНЪК ВЪРХУ БАНКОВАТА СВРЪХПЕЧАЛБА: КОЙ РЕАЛНО ПЛАЩА СМЕТКАТА И КАК ТОВА СЕ ОТРАЗЯВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ?

Икономически анализ* с фокус върху цената и достъпа до корпоративно финансиране

Фокусът на анализа не е политическата оценка на данъчната мярка, а възможните икономически канали, по които тя може да се отрази на предприятията, инвестициите и растежа.

Резюме

Предложението за допълнително облагане на банковите печалби поставя въпрос, който е по-широк от очаквания бюджетен приход: къде в крайна сметка остава икономическата тежест на данъка. Формалният данъкоплатец е банката, но възможните реакции могат да преминат през дивидентите, капитала, цената на кредита, кредитните стандарти, депозитните условия и структурата на активите.

Към август 2026 г. корпоративното кредитиране в България е в период на силен растеж. Кредитите за нефинансови предприятия достигат 29,256 млрд. евро и нарастват с 13,7% на годишна база. Средният лихвен процент по нови кредити до 1 млн. евро е 4,31%, а по кредити над 1 млн. евро – 4,36%. Това прави въпроса за евентуална промяна в цената или достъпа до кредит особено релевантен за предприятията.

Позицията на БНБ от 25 септември 2026 г. не поставя въпроса като непосредствен риск за финансовата стабилност. Напротив, централната банка определя системата като добре капитализирана, ликвидна и рентабилна. Основният въпрос е дали очакваният фискален ефект компенсира възможните последствия за финансовото посредничество и реалната икономика.

Европейският опит не дава единен отговор. Прилагани са различни конструкции – върху печалбата, нетния лихвен доход, приходите или други бази. Анализ на Европейската комисия за Балтийските държави показва, че подобни мерки могат да породят въпроси за справедливост и икономически изкривявания, без непременно да разклащат банковата стабилност. ЕЦБ последователно поставя като критерии данъците да не ограничават кредитирането и да не отслабват капиталовата позиция на банките.

Изводът за бизнеса е предпазлив: не може предварително да се приеме нито че допълнителният данък ще остане изцяло за сметка на банковите акционери, нито че ще бъде изцяло прехвърлен към предприятията. Необходима е оценка на въздействието с базов и неблагоприятен сценарий, която измерва ефекта върху кредита, инвестициите, растежа и останалите данъчни приходи.

Ключов въпрос за предприятията

Преди въвеждането на допълнително облагане на банковия сектор разполага ли България с количествена оценка на въздействието върху цената и достъпа до кредитиране за предприятията, инвестициите и икономическия растеж?

1. Какво всъщност трябва да бъде измерено

Данъкът има пряк счетоводен ефект върху облаганата банка, но икономическият ефект зависи от поведението на банките, конкуренцията, капиталовите буфери, търсенето на кредит и фазата на кредитния цикъл. Затова анализът следва да проследи поне четири възможни канала:

по-ниска възвръщаемост за акционерите и/или по-ниски дивиденти;

по-слабо вътрешно натрупване на капитал и промяна в склонността към поемане на риск;

промяна в лихвените условия, таксите или други компоненти на цената на банковото финансиране;

по-строги кредитни стандарти – обезпечения, лимити, срокове и селекция на кредитополучателите.

Последните два канала са пряко релевантни за предприятията. За МСП ефектът може да се прояви не само като по-висока лихва, а и като по-труден достъп до финансиране, тъй като по-малките компании обичайно имат по-ограничен достъп до алтернативни източници на капитал.

2. Българският контекст към август 2026 г.

Месечните изменения в обема на новия бизнес не трябва да се тълкуват самостоятелно като тенденция. По-важният фон е годишният ръст на общия корпоративен кредитен портфейл. При такъв контекст всяка мярка, която потенциално влияе върху цената или предлагането на кредит, следва да бъде оценена спрямо ефекта върху инвестиционната активност.

3. Позицията на БНБ – какво твърди и какво не твърди

В изявлението си от 25 септември 2026 г. управителят на БНБ Димитър Радев подчертава, че БНБ не заема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети, а оценява възможните последствия за финансовата система и икономиката.

БНБ поставя три аналитични акцента:

историческата база 2020–2025 г. обхваща пандемия, период на много ниски лихви, инфлационен и енергиен шок и последваща рязка промяна на лихвения цикъл; затова сравняването на номинални печалби може да не е достатъчно за определяне на „свръхпечалба“;

банковата печалба е не само доход за разпределение, но и вътрешен източник за капитал, който подкрепя способността за кредитиране и поемане на загуби;

съществен е нетният макроикономически резултат: очакваният приход следва да се разглежда заедно с възможните ефекти върху капитала, кредита, лихвите, инвестициите, растежа, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране.

Важно уточнение: БНБ изрично посочва, че няма основание дебатът да се представя като въпрос за непосредствена финансова стабилност. Това позволява дискусията да бъде водена върху икономическата ефективност и разпределението на тежестта, без драматизиране.

4. Сценарна сметка за едно предприятие

Следващата таблица не е прогноза. Тя показва чисто аритметично как би се променил годишният лихвен разход при хипотетично увеличение на цената на кредита с 25, 50 или 100 базисни точки, ако цялото увеличение се приложи върху посочената главница.

* Ориентирът използва средните лихвени проценти на БНБ за нов бизнес през август 2026 г. – 4,31% до 1 млн. евро и 4,36% над 1 млн. евро. Реалната цена за конкретно предприятие зависи от риска, обезпеченията, срока, таксите и договорните условия.

При кредит от 1 млн. евро например 50 базисни точки означават 5 000 евро допълнителен годишен лихвен разход; при 5 млн. евро – 25 000 евро. За предприятие с нисък марж подобно увеличение може да има значение за инвестиционно решение, но само по себе си не доказва, че данъкът би довел до такова увеличение. Именно степента на евентуално прехвърляне трябва да бъде емпирично оценена.

5. Европейският опит: различни модели, различни резултати

В Европа няма единен модел на „данък върху банковата свръхпечалба“. Различни държави са използвали различни данъчни основи, срокове и механизми. Това ограничава възможността резултатите от една държава да бъдат механично пренасяни към България.

Европейската комисия в анализ от октомври 2025 г. за Балтийските държави отчита, че извънредните мерки са породили въпроси за справедливостта и възможните изкривявания, но банковата стабилност е останала запазена. Това е важна корекция срещу прекалено силни заключения в която и да е посока.

ЕЦБ формулира два последователни принципа: подобно облагане не следва да възпрепятства кредитирането и трансмисията на паричната политика и не следва да отслабва платежоспособността/капитализацията на банките. В становището си за Италия ЕЦБ препоръчва подробен анализ на въздействието върху дългосрочната рентабилност и капиталова база, достъпа до финансиране, новото кредитиране, конкуренцията и ликвидността.

6. Къде е рискът за МСП

МСП са особено чувствителни към промени в банковото финансиране по три причини: по-ограничен достъп до капиталови пазари; по-малка възможност за диверсификация между банки и финансови инструменти; и по-висока чувствителност на инвестиционните проекти към малки промени в цената на капитала.

Следователно оценката на въздействието не трябва да се ограничава до средната лихва. Тя следва да наблюдава и отказите за кредит, изискваните обезпечения, матуритетите, таксите, кредитните лимити и различията между големи предприятия и МСП.

7. Какво трябва да съдържа една предварителна оценка на въздействието

базов и неблагоприятен сценарий за прехвърляне на част от данъчната тежест към цената на кредита;

сценарии за ефект върху банковия капитал и кредитното предлагане;

отделен анализ за МСП и за големи предприятия;

ефект върху частните инвестиции и брутното образуване на основен капитал;

ефект върху останалите данъчни приходи при евентуално по-слаба икономическа активност;

оценка на фискалния приход нетно от вторичните макроикономически ефекти;

съпоставка с държави от ЕС със сходна структура на банковото финансиране и ясно разграничаване между различните данъчни конструкции.

8. Изводи за бизнес средата

За предприятията централният въпрос не е дали банковият сектор следва или не следва да бъде допълнително облаган – това е решение на законодателя. Икономическият въпрос е дали при избрания дизайн и момент на въвеждане част от тежестта може да премине към реалната икономика и в какъв размер.

Наличните данни не позволяват предварително да се твърди, че допълнителният данък непременно ще доведе до увеличение на фирмените лихви с определен брой базисни точки. Също толкова необосновано би било да се приеме, че няма да има никакъв ефект върху цената или достъпа до кредит.

Позицията, която може да бъде защитена от гледна точка на предприятията, е искане за прозрачна, количествена и публична оценка на въздействието преди окончателното решение – с измерване не само на очаквания приход, а и на потенциалната цена за кредита, инвестициите и растежа.

9. Въпроси, които бизнесът има основание да постави

Какъв е очакваният брутен и нетен фискален ефект от мярката?

Каква част от данъчната тежест се очаква да остане за сметка на акционерите и каква част може да бъде пренесена към клиенти?

Какъв би бил ефектът върху средната цена на корпоративния кредит при базов и неблагоприятен сценарий?

Има ли отделна оценка за МСП, включително за кредитни стандарти и обезпечения?

Как мярката взаимодейства с капиталовите буфери и кредитния цикъл?

Какви европейски модели са сравнени и защо конкретният български дизайн е предпочетен?

Ще има ли механизъм за последващо измерване на ефекта върху корпоративното кредитиране и инвестициите?

Източници

Българска народна банка – Изявление на управителя Димитър Радев, „За данъците, кредита и растежа“, 25.09.2026 г.
https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POStatements/POADate/02_RADEV_20260925_BG

Българска народна банка – Лихвена статистика, август 2026 г.
https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POStatisticalPressReleases/POPRSInterestRate/202608_S_IRS_PRESS_BG

Българска народна банка – Парична статистика, август 2026 г.
https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POStatisticalPressReleases/POPRSMonetarySurvey/202608_S_MS_PRESS_BG

European Commission, DG ECFIN – Taxing Bank Windfall Profits: Lessons from the Baltics, Economic Brief 086, 16.10.2025.
https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/taxing-bank-windfall-profits-lessons-baltics_en

European Central Bank – Opinion CON/2023/26 on the imposition of an extraordinary tax on credit institutions, 12.09.2023.
https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/legal/ecb.con_2023_26.en.pdf

European Central Bank – Monetary policy statement Q&A, 26.10.2023.
https://www.ecb.europa.eu/press/press_conference/monetary-policy-statement/2023/html/ecb.is231026~c23b4eb5f0.en.html

Club Z – „БНБ: Данък ‘свръхпечалба’ за банките може да оскъпи кредитите“, 25–26.09.2026 г.
https://clubz.bg/179820

*Документът е аналитичен материал и не представлява политическа позиция или прогноза за поведението на отделни банки.

Софийска стопанска камара