РЕФОРМАТА НА ВЪГЛЕРОДНИЯ ПАЗАР: ЕС ТЪРСИ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ЗА ИНДУСТРИЯТА

Производството на стомана, цимент, алуминий или химически продукти в Европа от години носи допълнителния товар на въглеродните емисии. При цена на квотите вече близо 90 евро за тон CO2 този разход все повече тежи върху конкурентоспособността на индустрията. А по сегашните правила количеството квоти трябва да намалява толкова бързо, че практически ще се изчерпи още през 2039 г. - много преди част от тежката индустрия да има достъпни технологии за производство без емисии.

Затова през юли Европейската комисия предложи сериозна промяна: по-бавно свиване на пазара на емисии след 2030 г., повече безплатни квоти за част от предприятията и нови инструменти за финансиране. Облекченията обаче ще бъдат обвързани с инвестиции в декарбонизация на територията на ЕС.

За икономики като българската, която отделя близо четири пъти повече парникови газове за едно евро добавена стойност спрямо средното за ЕС (832 грама CO срещу 221 грама), залогът е огромен. Страната продължава да губи пазарна конкурентоспособност, докато събраните 5.2 млрд. евро от продажба на квоти за периода 2020 - 2025 г. масово се разпределят за временни компенсации на тока вместо за реална модернизация.

Няколко месеца след предложението на комисията и след трудните летни месеци на преговори на срещата на министрите на околната среда в Люксембург на 12 октомври те обсъдиха колко бързо трябва да намаляват емисиите, как да се защитят европейските производители от конкуренцията извън ЕС и кой да получи средствата от въглеродния пазар. Докато някои настояваха за рязко съкращаване на емисиите на CO2 след 2030 г., други определиха цената от 85 евро на тон изхвърлени парникови газове като вредяща на индустрията.

В крайна сметка не се стигна до обща позиция, но това не беше и целта на срещата. Ирландското председателство на съвета се надява да постигне споразумение между държавите през декември.

Колко бързо ще намаляват квотите

Схемата за търговия с емисии (СТЕ) обхваща около 40% от парниковите емисии в ЕС. Тя задължава електроцентралите и големите индустриални предприятия да плащат за отделения CO2, като Брюксел всяка година намалява общото количество разрешителни. Така замърсяването постепенно поскъпва и би трябвало да стимулира инвестиции в по-чисти технологии.

Този механизъм работи сравнително успешно в енергетиката, където въглищните централи все по-често се заместват от други източници. При тежката индустрия обаче възможностите са много по-ограничени. Производството на цимент например генерира емисии от самия технологичен процес, а нисковъглеродната стомана изисква огромни инвестиции и достъп до евтина електроенергия.

Предложената от ЕК реформа цели пазарът да се напасне към новата климатична цел на ЕС за 90% нетно намаление на емисиите до 2040 г. (и 85% свиване на емисионния таван в СТЕ спрямо 2005 г.), без обаче това да доведе до деиндустриализация на континента.

Годишното намаляване на общия обем квоти трябва да се забави от сегашните 4.4% до 3.7% през 2031 - 2035 г., а през следващите пет години - до 1.7%. Това по-ниско темпо през втората половина обаче е под условие - в Европа да бъдат признати 2% (260 млн. евро) висококачествени международни въглеродни кредити. Ако до януари 2033 г. се установи недостиг на такива кредити, свиването автоматично ще се забави - до 2.7%.

Безплатни квоти срещу инвестиции

По-сериозното облекчение за индустрията е предвиденото удължаване на безплатните квоти. Комисията предлага секторите, изложени на риск от преместване на производството извън ЕС, да продължат да ги получават до 2040 г. Идеята е предприятията да получават 80% от полагащите им се безплатни квоти след одобряване на инвестиционен план за декарбонизация. Останалите 20% ще се предоставят след доказано изпълнение на инвестициите и намаляване на емисиите. Предвиждат се и изключения, включително за най-ефективните инсталации. Целта е да се избегне ситуация, в която даден завод получава години наред безплатни квоти и не се модернизира, както често се случва сега.

Комисията настоява още за задължително изискване поне 50% от националните приходи от търговия с квоти да се инвестират целево в декарбонизация на СТЕ секторите (промишленост, чиста енергия, мрежи). Това изискване пряко засяга България, където работодателски организации като КРИБ, БСК и БАМИ отдавна настояват за нов Фонд за индустриална трансформация, вместо приходите да потъват за временни компенсации. Срещу тази условност несъгласия изразява и Франция в лицето на екологичния министър Моник Барбю, която коментира пред медиите в Люксембург, че това ще създаде допълнителни административни пречки.

Разбира се, подобни реформи са изключително политически болезнени. Председателката на съвета на ротационен принцип Ирландия се опита да предложи компромис по реформата, за да преодолее разделението между държавите, настояващи за по-ниски въглеродни разходи за индустрията, от една страна, и тези, които защитават по-висока цена на въглерода, от друга. Вместо да премахне механизма за анулиране на квоти, както поиска комисията, Ирландия настоява той да бъде замразен до 2030 г., след което да се въведе нов праг от 800 млн. квоти. Така според предложението на пазара ще има повече гъвкавост при ценови сътресения, без да се подкопава напълно дългосрочната стабилност на системата. Спорът обаче продължава да противопоставя Полша, Италия и други индустриално ориентирани държави, които искат повече налични квоти и по-ниски разходи за енергоемките производства, на Германия, Дания, Нидерландия и Швеция, които държат СТЕ да запази по-силен ценови сигнал и климатична амбиция.

Германският федерален министър за действията в областта на климата Карстен Шнайдер коментира пред медиите в Брюксел, че "безплатното разпределяне на квоти трябва да бъде обвързано с ангажименти за инвестиции, за да се гарантира, че компаниите и техният експертен опит ще останат в Европа". Той също така потвърди, че всяко понижаване на амбицията на схемата за търговия с емисии (ETS) би трябвало да се компенсира с по-високи климатични амбиции в други сектори - позиция, която съвпада с аргументите, изтъкнати и от Дания.

Тук изплува традиционният сблъсък между богатия Запад и източните държави. По-богатите членки настояват източните икономики да поемат по-високи ангажименти (за сравнение - целта за намаляване на емисиите на България за 2030 г. е едва 10% спрямо 50% за Германия). Полша и Чехия отвърнаха, че техните икономики генерират три пъти повече CO за единица БВП спрямо Франция и имат нужда от продължаваща финансова подкрепа. Словения, най-богатата страна от бившия източен блок, протестира срещу очакваната загуба на достъп до подкрепа от Модернизационния фонд след 2030 г. поради актуализирането на прага от 75% от средния БВП на ЕС. Словенският министър Полона Рифел определи промяната като "произволна и несправедлива". Тя беше подкрепена и от Полша, Унгария, Румъния, Хърватия и Литва.

Най-малко десет държави, водени от Италия, Полша и Чехия, поставиха и категорично искане за ново отлагане на системата за търговия с емисии за сградите и транспортните горива (АТЕ 2) отвъд 2030 г. Еврокомисарят по климата Вопке Хукстра обаче отсече, че комисията няма намерение да променя курса си по това направление.

Какво ще се случи със CBAM

Другият голям спор е за Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM). Той трябва да изравни условията между европейските производители, които плащат за емисиите си, и вносните стоки от държави с по-ниски въглеродни разходи. За да омекоти прехода, Брюксел предложи забавяне на фазата на пълно въвеждане на CBAM и съответно по-бавно премахване на безплатните квоти - от 2034 до 2038 г.

Големият дефект на системата, а именно липсата на защита за европейския износ, обаче остава нерешен: Докато CBAM защитава вътрешния пазар на ЕС от евтин внос, той оставя европейските производители невъоръжени на външните пазари. Компаниите в ЕС плащат най-високата цена за въглеродни емисии у дома, след което трябва да се състезават в Азия или Америка с глобални конкуренти, които замърсяват безплатно.

Както посочва Мая Чиликова, директор "Устойчиво развитие" в "Алкомет", предприятията са изправени пред едновременно намаляване на безплатните квоти и оскъпяване на вносните суровини поради CBAM. Когато тези разходи се калкулират в крайните продукти, европейският износ губи конкурентоспособност.

На срещата в Люксембург представителят на Гърция Петрос Варелидис, подкрепен от Германия, Франция, Италия и редица други икономики, изрази дълбока тревога от липсата на механизъм за защита на износа. Идеята на комисията за субсидиен фонд от 600 млн. евро се смята за крайно недостатъчна. Същевременно създаването на траен механизъм за компенсация на износа удря на камък в Световната търговска организация (СТО), чиито правила категорично забраняват експортните субсидии.

Без трайно решение за износа рискът за Европа е реален. Вместо да декарбонизират заводите си, промишлените гиганти могат просто да напуснат континента и да преместят производствата си там, където липсват задушаваща бюрокрация и екологични такси.

България иска повече време и средства

Официално българското правителство подкрепя по-дългото запазване на безплатните квоти. Това беше заявено и от министъра на околната среда Росица Карамфилова на срещата в Люксембург.

"Подкрепяме запазването на безплатното разпределение на квоти за възможно най-дълъг период и настояваме за справедлив достъп на държавите членки до механизмите за финансиране на индустриалната декарбонизация", заяви тя.

Новото изискване за насочване на поне половината приходи към декарбонизация на СТЕ секторите ще наложи промени в националната политика, ако бъде прието. Заедно с достъпа до европейските инвестиционни фондове то може да осигури сериозен ресурс на предприятията, които имат готови проекти за модернизация.

Ирландското председателство на Съвета на ЕС си е поставило краен срок да постигне политическо споразумение между държавите членки през декември 2026 г., за да приключи реформата в началото на 2027 г. Ирландският министър по климата Дара О'Брайн все пак заяви, че вярва във възможността да се постигне компромис.

Капитал