Трябва да се следва балансиран подход и да се търси средна величина за минималната работна заплата между най-ниското и най-високото възможно ниво, защото инфлацията не е само за работниците и служителите, но и за предприятията и техните възможности. Това коментира председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, след срещата на представители на работодателските организации с министъра на финансите Гълъб Донев в Министерството на финансите във връзка с бюджетната процедура за 2027 г.
Правителството предлага минималната работна заплата да бъде 660 евро от 1 януари 2027 г. Митрев отбеляза, че предложеният размер е близък до това, което работодателите са предвиждали, макар прогнозата им да е била за малко по-ниска сума.
„Нашата прогноза беше за малко по-ниско число, прогнозата за инфлацията през следващата година е за сериозно забавяне, така че мисля, че правителството трябва да приеме посоченото число, абстрахирайки се от влиянието, което политици, синдикати се опитват да наложат“, каза Митрев. „Трябва да бъдем разумни, защото ситуацията в икономически план, във фискален план не е цветуща“, добави той.
Митрев отбеляза, че статистическите данни на националната статистика и Евростат показват сериозно забавяне в промишлеността и износа, както и наличие на геополитически предизвикателства. Повишените цени на електрическата енергия, петролните продукти и природния газ предвещават високи разходи за предприятията.
„Когато към това се добавят и допълнителни разходи за възнаграждения, които в последните няколко години се повишават с двуцифрени проценти, се доказва известният икономически закон, според който когато растат доходите, цените растат, но за съжаление по-бързо от доходите“, посочи Митрев.
„Не толкова размерите ни притесняват, колкото непредвидимостта. Никой не може да калкулира бюджета си за следващата година“, заяви той.
На срещата бяха представени параметрите на бюджетния план за 2027 г., както и разяснения по тях. Митрев приветства подхода на правителството, което е потърсило на ранен етап предложенията на работодателите и мнението им за търсенето на баланс между приходите и разходите.
Той уточни, че към момента е представен бюджетен план, а не окончателен бюджет, и че експертна оценка може да бъде дадена след подробно запознаване с всички числа.
На въпрос какво не допада на работодателските организации в бюджетния план Митрев посочи предложението за повишаване на максималния осигурителен доход с още 100 евро от 1 януари 2027 г., не толкова заради самото число, а заради това, че максималният осигурителен доход беше повишен от 2130 на 2300 евро само преди два месеца.
По думите му това не дава възможност на предприятията да прогнозират и да имат предвидимост. „Това е обезпокоително, макар че от друга страна е разбираемо търсенето на повече приходи от страна на финансовия министър“, коментира Митрев.
Попитан за мнение относно планираните приходи в проектобюджета, той каза, че не е убеден, че те са подценени.
„Виждате какво се случва наблизо, какво се случва с цените, възможно е, за съжаление, всички тези неща да се отразят и на пазара на труда, оттам и на потреблението, което ще бъде обезпокоително и крайно нежелано. Да се надяваме, че няма да се случат, но по-добре е финансовият министър да бъде по-консервативен, когато прогнозира приходи, отколкото разходи“, смята Митрев.
.png)
