Бюджетът за следващата година е стъпка към възстановяване на финансовата дисциплина, но предвиденото допълнително облагане на бизнеса създава рискове за инвестициите и цените на стоките. Това заяви председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев в предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Той коментира и новите компенсации за скъпия ток, които според него са сред най-успешните мерки за защита на българската икономика.
„За нас този бюджет е отрезвяващ. През последните пет години потъпкахме Закона за публичните финанси, забравихме Маастрихтските критерии и раздавахме държавните средства доста леко“, посочи Митрев. Според него страната е натрупала сериозни финансови дисбаланси, след като е използвала заеми за изплащане на възнаграждения и пенсии вместо за инвестиции.
Председателят на БСК отчете като положителни стъпки ограничаването на бюджетния дефицит, премахването на автоматичните механизми за увеличение на определени разходи и намаляването на дела на държавните разходи спрямо брутния вътрешен продукт.
„Можеше дефицитът да бъде намален и по-чувствително, но това щеше да предизвика още по-сериозно напрежение“, коментира той. Митрев предупреди обаче, че въпреки забавянето на темпа на нарастване на държавния дълг, необходимостта от ново финансиране остава притеснителна.
Най-сериозните възражения на работодателите са срещу предвидения еднократен данък от 33% върху определени предприятия. „Да обложиш допълнително една група предприятия, защото са работили добре, не е правилна стъпка. Това не говори за никаква предвидимост“, заяви Митрев.
Той предупреди, че предложените текстове могат да засегнат не само търговските вериги, но и производители и преработватели на храни с оборот над 5 милиона евро. „Това са предприятията, които пълнят хазната, плащат данъци и осигуровки и осигуряват достойни възнаграждения. Опасяваме се, че подобно облагане ще разколебае както българските, така и чуждестранните инвеститори“, обясни председателят на БСК.
Според него съществува и реален риск допълнителната данъчна тежест да бъде прехвърлена върху крайните потребители. „Напълно е възможно това да се отрази върху цените на храните. Всяко увеличение на данъчната и осигурителната тежест в крайна сметка се пренася в цените на стоките и услугите“, предупреди Митрев.
За разлика от данъчните предложения, председателят на БСК даде висока оценка на правителствените програми за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията. По думите му за енергоинтензивната индустрия се обсъжда увеличаване на интензитета на подпомагане от 50 на 70%, като се очаква одобрение от Европейската комисия.
За останалите небитови потребители, сред които са предприятия, болници, университети, музеи и читалища, е договорено допълнително подпомагане от 15 евро за мегаватчас при средномесечна борсова цена над 180 евро.
