Дата: 13.10.2009

Източник: в. Монитор

Прочетено: 1977

-    Господин Данев, какви предложенията имат работодателите и, конкретно - Българска стопанска камара, към проектобюджета за догодина?

-    Категорично подкрепяме позицията на кабинета бюджетът да бъде консервативен и да предвиди спад в ръста на икономиката с 2-2,5 на сто, което означава по-малко приходи и по-малко разходи за хазната. Тази консервативност е положителна, ако икономиката тръгне добре, предвиденото ще бъде изпълнено с лекота. Бюджетът има превантивен характер и се вземат мерки, за да не се получи сериозен дефицит. Подкрепяме и виждането на правителството да бъдат намалени социалните плащания с 2 пункта, въпреки че с това приходната част ще намалее допълнително. Вероятно тя ще бъде намалена и заради безработицата, която расте с немалки темпове, както и заради свитите размери на заплащанията в някои отрасли. За да се преодолеят тези намаления в приходната част, настояваме да има прозрачност в бюджетите на три министерства и на самия Министерски съвет. Това е свързано с факта, че досега Министерство на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието не плащат необходимите по размер вноски за пенсиите на служителите си. Актюерските изчисления показват, че трябва да бъдат завишени техните вноски, защото тези хора получават немалки пенсии и за по-дълго време, поради възможността аза ранно пенсиониране. Техните вноски трябва да бъдат приведени в съответствие с реалните актюерски разчети. Освен това средствата, които се привеждат трябва да бъдат от бюджетите на министерствата, а не за сметка на субсидията, която държавата дава към Националния осигурителен институт. Пледираме, също така, всички държавни служители да започнат да плащат личната си вноска, а държавата, ако иска, нека да ги компенсира като увеличи техните заплащания. Това на практика означава, че ще се осветлят реалните разходите за администрацията, а не всички тези харчове да се крият зад субсидиите, които се дават на НОИ. Необходима е прозрачност в бюджетните разходи, за да знаем колко харчим действително за отбрана, за вътрешни работи, за правосъдие, за административно обслужване. И да го сравним с процентите от БВП в другите страни от общността.

-    Имате ли предположение каква е ситуацията?

-    Имаме индикации, че нашите разходи са значително по-високи като процент от БВП. Искаме равнопоставеност - държавата е работодател, който трябва да е приравнен към останалите работодатели. Не възразяваме да се покачат доходите на администрацията, но без държавата да се дотира с огромни средства от бюджета на НОИ. И тъй като тези процеси ще се задълбочават през следващата година, с оглед намаляване на приходната част на бюджета, би трябвало отсега тези разходи да станат прозрачни за обществото. Всички правителства досега, като се започне от това на Костов и се мине през всички останали, независимо дали са десни или леви, отказваха да решат този проблем.

-    Казахте, че през следващата година ще се задълбочат процесите, достигна ли нашата страна дъното на кризата?

-    Когато гледаме финансовите потоци става ясно, че и за европейската икономика е много слабо съживяването. Безспорно, кризата беше внесена у нас. В резултат на това обаче два основни финансови потока се отдръпнаха – намаляха чуждестранните инвестиции и капиталът, който влезе чрез банките, за да подпомага спекулативната търговия с недвижими имоти. При влизането ни в Европейския съюз имахме деформирана структура на икономиката. Огромни капиталови и човешки ресурси бяха засмукани от тези спекулативни по своята същност отрасли (строителство и недвижими имоти) и в момента България се оказва изключително чувствителна към кризата. Положително впечатление ни прави, че за първи път има чуваемост от страна на министъра на финансите, който изслушва и умее да променя първоначалните си виждания. Ще дам пример с желанието му да налага санкции за закъснелите плащания. Убедихме го, че това означава поскъпване на кредитния ресурс. Има разум, диалог и умение да отстъпиш от позицията, което е признак на управленска мъдрост.

-    Има ли отрасли – двигатели, които ще измъкнат страната от кризата?

-    Никъде не съм прочел за сметка на кои отрасли ще излезем от кризата. Сега имаме структурна деформация на икономиката . Каква трябва да бъде промяната в българската икономика, за да расте? Кои ще бъдат секторите, на които ще стъпи България, за да имаме ръст през следващата година и да достигнем 6 на сто ръст, който е задължителен, ако искаме да догоним останалите страни от ЕС? Това са трудни, но важни въпроси, които трябва да намерят своя отговор. В момента сме с най-нисък ръст от БВП на глава от населението и с най-ниска производителност на труда. Ключовият въпрос е дали структурите деформации няма да задълбочат кризата и ще успеем ли да намерим правилния изход. Самата икономическа криза е повод за лекуване на икономиката. Трябва да се възползваме от този шанс.
Най-бързото излизане във всички случаи ще стане, като се обърне внимание на браншовете, които произвеждат продукти за вътрешния пазар и имат гарантирано потребление. Страната ни трябва да се опита да развие отрасли, за които се знае, че тя ще консумира техните продукти през следващите години. Например, рано или късно (особено след бурното строителство през последните години) трябва да се подменят всички асансьори, не може да чакаме само на внос, при положение, че имаме нелошо родно производство. Друг пример: България продължава да разчита изцяло на внос от климатици, а за страна, която иска да развива туризма си и да подобрява благосъстоянието си, е необходимо да се кооперира с водещи фирми в света и да започне да развива това производство. Става дума за консуматив, който на 4 години излиза от употреба и ще бъде търсен. Имаме позиции в електропромишлеността, имаме и съответния ресурс. Ние сме втори в света по износ на слънчогледово семе, а внасяме олио, както и за износ на нерафинирана мед, а нямаме дълбочинно обработване на този продукт. Защо България изнася генератори, а внася проводници от Индия?

-    Земеделието влиза ли в тази схема, правителството го обяви за приоритетен отрасъл?

-    Земеделието има шанс, но е „замърсено” от слабоподготвена работна ръка и от разпосъкана структура. България унищожи зеленчукопроизводството си, заради лоша митническа политика и дисциплина, унищожихме производството си на плодове. Имаме шанс за производството на биологично чисти продукти, за което обаче се изисква технологична култура, която сега ни липсва. Вижте грамотността на хората, които гледат три крави и смятат, че имат ферма. Въпросът във всяко производство е да има дълбочинна преработка на продуктите.

-    Как ще се решим проблемът със структурните деформации на икономиката ни, какъв е изходът?

-    Две неща трябват, за да се излекуват тези проблеми – капитал и човешки ресурси. Можем ли да привлечем отново чуждестранни и местни капитали, които са ни нужни за развитието, и има ли човешки ресурс, който да усвои този капитал? И на двата въпроса отговорът ми е – Съмнявам се. За 20 години създадохме 300 000 неграмотни, а броят на полуграмотните не го отчитаме. Много е съществено дали имаме кадрови ресурс да усвоим инвестициите и след това да ги пуснем в действие. Ключов проблем за развитието на България ще бъде човешкият ресурс. Години наред държавата създаваше административно работни места, с което замърсява пазара на работна ръка и създава условно намалена безработица. Заетостта се плаща от останалите работещи. Едно дясно правителство, като това на ГЕРБ, трябва да ликвидира тази порочна практика.

-    Вашата прогноза за безработицата догодина?

-    Безработицата расте с определено закъснение след спада на БВП. Цифрите показват, че тя се покачва на следващия месец, след като намалее брутният вътрешен продукт. Има един момент, който сега не се отчита. Голяма част от бизнеса запази квалифицирана работна ръка за сметка на вътрешни резерви. Ще дойде момент, при който ще се освободят и тези хора, поради изчерпване на тези вътрешни ресурси. И изведнъж може да има взрив на безработицата, което ще доведе до социални проблеми. Няма да може да се плащат потребителските и ипотечните кредити, ток, парно, вода и т.н. Трябва да имаме различни варианти за бюджета –оптимистичен, реален и песимистичен вариант. Добре е, че правителството стъпва на песимистичен вариант и дори очаква минимален дефицит.

-    Ще достигнем ли балансиран бюджет в крайна сметка?

-    България е в условия на валутен борд и за разлика от много други страни не може да си позволи грешки. Ако ние не пазим един приличен дефицит, съобразен с натрупаните валутни и фискални резерви на страната, при големия търговски дефицит, който беше 26 на сто миналата година, има опасност за стабилността на валутния борд. В момента можем да си позволим един малък дефицит, защото резервът ни е около 23 млрд. лева. Но страната е подложена под капиталов и продуктов натиск от нашите търговски партньори. Турция, Полша, Румъния, Русия и други страни от региона девалвираха валутите си и така икономиките им стават по-конкурентоспособни от нашата. Ние не можем да предприемем подобна стъпка, поради валутния борд. Те привличат онези капиталови потоци, от които имаме нужда за възстановяване на икономиката. Много опасно е желанието да има голям дефицит. Защото ако падне българският резерв под определена граница, нещата може да станат драматични.

-    Останаха ли резерви, които правителството не е ползвало, за да си осигури средства?

-    Предлагаме да се позволи на Националната агенция по приходите да отвори всички кредитни досиета. Сега вниманието се насочва само към работодателите, сякаш те са основните нарушители. Нека държавата да направи преглед на имотите на всички хора, които са на минимална работна заплата или на социални помощи през последните 8 години.  Да се види колко собственост са придобили и откъде имат средства за нея. Там нещата ще станат много по-драматични от това кой си е купил яхта и кой не. Говоря като маса средства и влияние върху икономиката. Знам, че популизмът властва в страната, но не трябва да забравяме, че хората, които поемат риска да плащат заплати, движат икономиката, а не тези, които се спотайват и не смеят да заложат апартамента си, за да развият собствен бизнес.