Дата: 27.04.2005

Източник: www.bia-bg.com

Прочетено: 2821

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ”

Божидар Данев –
Председател на
Българска стопанска камара

През последните години българската икономика постигна забележителни успехи – седем последователни години ръст на БВП; намаление на безработицата; устойчива и ликвидна банкова система; капитализиране на икономиката; неколкократно повишаване на кредитния рейтинг на страната ни.

Сериозните политически и икономически усилия дадоха своя резултат – присъединяване към НАТО и подписания договор за присъединяване на България към ЕС.

Паралелно с тези успехи, българските делови среди имат сериозно безпокойство в две основни направления – конкурентоспособността на икономиката и състоянието на бизнес климата и, в частност -  фискалната политика
В класацията на авторитетните международни рейтингови агенции българската икономика заема 59-то място по конкурентоспособност сред 104 страни, което е на границата между слаборазвитите и средноразвитите икономики.

Отново на 59-а позиция се нарежда родната ни икономика и по показателя “потенциал за конкурентоспособност” и на 74-о място по макроикономически потенциал. По компютърна готовност България заема едва 67-о място, далеч зад всички нови страни-членки на ЕС. Не мога да не отбележа с огорчение, че това е сфера, в която  имахме определени успехи и значителен човешки потенциал, а днес са ни останали само неясни, илюзорни претенции за водещи позиции.

Точен показател за нашата конкурентоспособност е продуктовата структура на българския износ. Отраслите с най-голям дял в експорта се характеризират с ниска добавена стойност и висока енергоемкост на тяхната продукция, а немалка част от тях са с високо рисков характер. Конфекционната и трикотажната промишлености, които формират 17 процента от българския износ, са с ниска добавена стойност - 92 на сто от договорите в този производствен сектор са за ишлеме и носят висок риск. Сериозни трудности предстоят за българския текстил и с оглед застрашителното навлизане на Китай и Индия в световната търговия. Вторият по експортна ориентация отрасъл – металургията – също със 17-процентен дял в износа, се характеризира с висока енергоемкост, ниска добавена стойност и постоянни ценови колебания на международните пазари. Третият отрасъл – горивата, които имат 10-процентен дял в износа, формират нетен търговски дефицит от 1 млрд. евро и също се характеризира със съществени ценови колебания. Сериозната конюнктурност на туризма поставя и този отрасъл в групата на рисковите.

От казаното дотук можем да заключим, че България реално не разполага с отрасли, които имат потенциал за конкурентоспособност в близко, а и в по-далечно бъдеще. В основата на тази незавидна перспектива стои недостатъчно адекватната политика по отношение насърчаването на иновациите и високите технологии, и изоставането в преструктурирането на образователната система.

Провежданата у нас икономическа политика не отговаря на заложеното в Лисабонската стратегия изграждане на икономика на знанието. Ако внимателно се вгледаме в реалните стъпки, които се правят у нас, ще видим, че нашето знание за икономиката на знанието или е поразително ограничено, или е блокирано от опасна комбинация от либерализъм и политическа угода. Политиците ни продължават да наливат субсидии в обречени нискотехнологични производства и дейности, в социални програми, възпитаващи отдалечаване от труда, бягство от образование и потребителско поведение. Очевидно, политическата целесъобразност напълно се разминава с икономическите реалности и перспективи. Не трябва да забравяме, че през последните години размерът на субсидиите расте и поддържа рани в тялото на икономиката ни - без цели и без виждания как те ще се лекуват.

България изостава и по отношение въвеждането на модерна, по-гъвкава фискална политика. Опасенията на Европа, че изостава по конкурентоспособност от САЩ и от някои потенциално силни източни икономики, предизвика радикални изменения във фискалната политика на редица европейски страни. Голяма част от тях намалиха сериозно данъчните и социалните плащания, оттам – преразпределителната роля на бюджета. Натрупаният опит в страни като Ирландия, Естония, Литва, Латвия, Словакия, Полша, Малта и, дори - Русия, вече дава положителни резултати. На фона на тези процеси, България все още е на второ място сред новите членове на ЕС по ниво на данъчното облагане и на трето – по осигурителна тежест. Парадоксалното в случая е, че от една страна, ние сме силно назад в класациите по конкурентоспособност и отчаяно се нуждаем от свободен финансов ресурс за технологично обновление на производството, а от друга – провеждаме рестриктивна фискална политика, изземаща и блокираща финансовия ресурс на бизнеса.

Тревожен факт е, че в тези предизборни за България месеци действията на политиците покриват един объркващ спектър от желания за ръст, технологично обновление и иновации, до значително за крехката ни икономика натоварване със социални разходи. Очевидно е, че политиците ни са социално сплашени – срамуват се от капитала и този наследствен страх и срам напоследък добива хазартни измерения.

Ако действително вървим към реформиране на българската икономика и целта ни е да повишим нейната конкурентоспособност не трябва да не забелязваме това, което правят другите европейски страни – както в данъчното облагане, така и в сферата на социалното осигуряване. Ние сме страната с най-ниски икономически показатели в ЕС и, за да постигнем догонващ ръст, нашият шанс е да въведем най-ниското данъчно и социално облагане, и да постигнем най-ниското преразпределение чрез бюджета.

Като бъдещ пълноправен член на ЕС, България следва да приложи изискванията на Лисабонската стратегия, която се базира на три стълба – ръст на икономиката, социално сближаване и опазване на околната среда. Според европейските бизнес организации необходимото условие за социално сближаване и опазване на околната среда е постигането на икономически растеж – без растеж не може да има адекватно поемане на социални и екологични ангажименти. Социалното сближаване и опазването на околната среда изискват сериозни разходи в краткосрочен план и в никакъв случай не допринасят за конкурентоспособността на икономиката, нито пък могат да водят до нарастване на БВП.
Да не забравяме, че постигането на тези изисквания у нас ще става в условията на специфично национално обременяване – влошена демографска картина, емиграция и ниска конкурентоспособност на образователната ни система, т.е. ние все повече ще губим своите, макар и скромни, конкурентни позиции.

Ако това не бъде своевременно осъзнато от политиците ни, българската икономика, а оттам – и социалният статус на населението, ще бъдат обречени винаги да са на последните места сред своите европейски партньори.
Какво предлагаме?

1.      Да бъде приета програма, която да транспонира Лисабонската стратегия на национално равнище с всички атрибути на една активно действаща програма – мерки, финансиране, срокове. Разработването на национална програма за прилагане на Лисабонската стратегия трябва да стане с участието на социалните партньори, като се ползва отвореният метод на координация.

2.      Да се преразгледа изцяло фискалната политика и да се търсят радикални изменения – както в данъчните, така и в социалните плащания, с оглед осигуряването на финансов ресурс за ускорено икономическо развитие и постигане на необходимата конкурентоспособност.

3.      Поетапно намаляване преразпределителната роля на бюджета, която в момента ефективно е достигнала застрашителните размери над 40 %. До 2009 г. тя трябва да бъде снижена до поносимите 35 процента.

4.      Преглед на субсидираните отрасли, анализ на техния икономически потенциал и да се приложи стратегия за поетапното им преструктуриране и прекратяване на субсидиите. Успоредно с това, рязко да се увеличат разходите за иновации.

5.      Значително намаляване на административните разходи и разходите за публични инвестиции, извън средствата, необходими за кофинансиране на проектите по линия на ЕС.

6.      Социалните партньори активно да бъдат включени във всички етапи на разпределяне на средствата от предприсъединителните, структурните и Кохезионния фонд – планиране, усвояване, мониторинг и оценка, с цел оптимизиране и прозрачност на процеса.

7.      Въвеждане на задължителна регистрация на всички стопански субекти по ДДС с цел намаляване на данъчните измами и освобождаване на коректните платци от натиска на данъчната администрация. Да се засили превантивният контрол при пререгистрацията на търговските субекти. Отговорностите на юридическите лица да се поемат и от физическите лица, които участват или са участвали в управлението им.

8.      Да се засилят възможностите за прилагане принципите на публично-частното партньорство в административното обслужване чрез приватизирането на някои дейности като съдебното изпълнение, фирмената регистрация и насрещните данъчни проверки. Част от административните услуги да се извършват от браншовите организации. Целта е да се намалят административните разходи и да се повиши качеството на предлаганите публични услуги.

9.      Да се ускори работата по кадастъра и имотните регистри, вкл. чрез предоставянето му за разработка от частни изпълнители, с оглед въвеждането им от 1 януари 2007 г., поради особеното им значение – както за охраняването на собствеността и ускоряването на съдебното производство, така и за движението на капиталите. Администрирането на тези регистри в момента представлява сериозна пречка пред развитието на българската икономика.

10.  Преструктуриране на системата на образование и поставянето й на пазарни основи – още от следващата учебна година да се въведе ваучерната система във висшето образование. Тук трябва да бъдат отчетени негативните тенденции по отношение качеството на човешкия ресурс - влошаване на квалификационните му характеристики, потребностите на пазара на труда и глобализацията на този пазар.

11.  Разработване и провеждане на политика по емиграцията и имиграцията – при необходимост и чрез създаването на специална агенция. Да се разработи и политика за интеграция на етническите общности на базата на интернатно възпитание и образование, и създаване на здравни, морално-етични и трудови навици.

12.  Преструктуриране на системата на здравеопазване и въвеждане на нови пазарни механизми за нейното финансиране, като се избегне съществуващият в момента конфликт на интереси. Системата на финансиране в никакъв случай не трябва да бъде в ръцете на тези, които обслужва.

13.  Да се разработи дългосрочна програма за преодоляване на растящия волунтаризъм в обществото – неплащане на данъци, социални и здравни осигуровки, глоби, задължителни застраховки, услуги (ток, вода, транспорт и др.), непосещаване на учебни занятия, неконтролируемо замърсяване на обществените площи и т.н., който заплашва не само икономиката, но и стабилността на обществото.

Тези 13 стъпки могат да се окажат наистина фатални за бъдещото ни място в семейството на европейските икономики. Трябва да ги извървим - с разум, инициатива и достойнство, без излишна политическа конюнктурност и търсене на евтин популизъм.

 БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!