22.03.2010

8 млрд. лв. могат да бъдат събрани за бюджета само с три от антикризисните мерки, предложени на правителството от бизнеса и синдикатите. Данък лукс не е сред ракетите за излизане от ситуацията, каза председателят на Българска стопанска камара Божидар Данев. Той съобщи, че страната ни може да емитира до 2 млрд. лв. външен и 1 млрд. лв. вътрешен дълг, а Сребърният фонд би могъл да бъде сред купувачите на държавни ценни книжа. Кои са тези 20% от пакета мерки, които не намериха одобрение от министър Дянков? Той каза, че все още не са му достатъчно ясни и иска допълнения по тези мерки, така че аз не бих могъл да ги отделя кои са точно тези 20%, които не срещат одобрение към момента. Министърът иска някои допълнения, свързани с приватизационните процедури, да разшири списъка на приватизираните обекти. На второ място искаше сведение за механизмите, които предлагаме, свързани с амнистията на имущество чрез плащането на еднократен данък. Искаше повече сведения за концесионните обекти и публично-частните партньорства. Има и доста въпроси, свързани с механизмите на предложената каскадна схема, която да създаде по-широка мобилност на трудовия ресурс и да даде възможност на работодателя да сменя работно време. По тази схема министърът каза, че не може засега да вземе отношение. По отношение на предлаганата амнистия на имущество, придобито със сиви капитали, как да го разбираме - че бизнес и синдикати знаете за такова имущество и сте склонни да си затворите очите? Няма ли други мерки, които да са по-ефективни в случая? Какво предлагате вие? Това са неща, които са несъбираеми. Ние предлагаме да бъде еднократно подпомогнат бюджета със събирането на определени доходи. Има ли шалнс да се върнете 10 години назад и да проверите за дадено лице дали неговите доходи са били точно декларирани? Ние предлагаме въз основа на придобитата собственост да бъдат изчистени тези нерегламентирани доходи. Как направихте сметка, че по този начин в бюджета ще се съберат между 1 и 5 млрд. лв.? Какъв е размерът на имуществото, придобито със "сиви" доходи? Направили сме едно допускане, което може и да не е точно. Допускането е, че 1 млн. души през тези 10 г. по един или друг начин не са си декларирали точните доходи. Някои са декларирали нулев доход. Други са декларирали минимална работна заплата. Трети - доходи до 500 лв., макар да са получавали повече. През тези 10 г. тези хора са придобили собственост, която надхвърля декларираните им доходи. Вземали са заем и са го обслужвали. Купували са коли на лизинг и са обслужвали лизинга си. Тоест голяма част от доходите, които са били декларирани, са били силно подценени. Ние предлагаме, за да бъде узаконена тази собственост, придобита чрез недекларирани доходи, да се приложи проста процедурата, а именно да се мине през данъчна оценка. Така ако приемем, че 1 млн. души са придобили имущество средно за 50 хил. лв., при данък 10% се получават 5 млрд. Дори да е 1 млрд. да се съберат по този начин, това не е за подценяване. Това са нови пари, които ще влязат в икономиката. А как ще се отсяват хората, чиито доходи на са били толкова от "сивите" практики, колкото от направо криминалните? Това, че даденото лице ще плати 10% данък, не го оневинява, ако е извършвал такива действия. Нищо не спира да се води разследване и да се докаже, че била извършвана незаконна дейност. Обществото очакваше да има някакво съкращаване на щатове в администрацията. Защо не бяха обсъждани такива мерки? Единственото, което обсъждахме, е всички държавни служители да си плащат вноски за осигуряване и здравни вноски. Ние не сме възразили срещу това, ако държавата има средства в рамките на бюджета си да измени заплащането така, че тези служители да нямат лична загуба на доходите. Защо не се стигна до обсъждане на оптимизация на администрацията? Държавата закъснява с една година в това отношение. Обещана административна реформа, а тя не е проведена. Единственото, което предложихме ние, е навлизането на електронно правителство, което доведе до значително намаление на щата, до прозрачност, до блокиране на корупцията. Според нас това е начинът, защото не е работа на синдикатите и на работодателите да се опитваме да се намесваме в работата на правителството в това отношение. Нека правителството само прецени, кога да направи тази реформа, след като я обеща на избирателите. Каква е ролята на Сребърния фонд в пакета от антикризисни мерки? В какво предвиждате да инвестира той у нас? Говорим за нискорискови български финансови инструменти. Такъв може да бъде държавният дълг. Какво можем да очакваме по темата приватизация? Становището ни е, че най-добре е миноритарните пакети от електроразпределителните дружества да бъдат предложени за продажба чрез механизмите на фондовата борса, защото те са прозрачни и бързи. Ние не предлагаме да бъдат листвани на борсата като публични дружества. Става дума за бързи приходи за бюджета. Според Вас кои са мерките, които ще имат незабавен ефект? Най-бърз ефект ще има емитирането на допълнителен и вътрешен дълг на държавата, приватизацията, ускорена продажба на въглеродни емисии от Протокола от Киото. Тези три мерки ще позволят веднага да бъде разплатен дълга на държавата към бизнеса, ще ускори връщането на ДДС, отново ще бъде платено на заетите в икономиката, ще се оживи потреблението в страната, ще се оживи плащането на ДДС, ще дойдат нови приходи в бюджета, нови мита. така ще се завърти оборота в икономиката, който е замрял. Какъв ресурс могат да генерират тези три мерки? Простата сметка от тези три мерки показва сума от 3 до 8 млрд. лв. Външният дълг може да бъде в размера на 2 млрд., а вътрешният - 1 млрд. Ускорената продажба на емисии  може да донесе 1 млрд. лв. , а приватизацията -  от 2 до 3 млрд. Тези 8 млрд. лв. са значителен ресурс, нов ресурс, който може да се влее в икономиката. Емитирането на облигации навън не е ли малко неподходящо в момента? Рязко се увеличи броя на държавите, които емитират в момента, освен това виждаме как Гърция се бори за по-ниска лихва. Като вземем предвид и кредитния ни рейтинг, кой ще ни купи облигациите и на каква цена ще привлечем този ресурс? Във вашия въпрос се крие и самият отговор. Щом Гърция и Румъния могат да емитират, България също може да пласира с голям успех. В момента рейтингът на България е много добър по отношение на публичните финанси. Освен това отношението държавен дълг към БВП е много приемливо и с емитирането на 2 млрд. няма да излезем над маастрихтските критерии. Колкото до вътрешния дълг, знаем, че българските банки имат една свръхликвидност, доказателство за което е лихвата от 1% на междубанковия пазар. Спокойно 1 млрд. лв. може да бъде погълнат по този начин с този излишен, свръхликвиден ресурс на банковата система. По този начин може да се финансира бюджета, което е от съществено значение. Както знаете, рисковият индекс на публичните финанси спадна много през последните няколко месеца. Той е най-ниският от 18 години насам. Точно сега е моментът и възможността да пласираме ДЦК на добра цена. Появиха се някои коментари, че сред мерките има  и такива, които ще задълбочат проблемите в бъдеще и емитирането на дълг е една от тях ... В момента е важно да завъртим икономиката, за да можем да влезем в очакваното покачване на темповете за развитие. Важно е да можем да спрем тази низходяща спирала в икономиката, да обърнем тренда, който е отрицателен. Каква е ролята, която играе Банката за развитие в антикризисната стратегия? Това, което предлагаме по отношение на Банката за развитие не е силно краткосрочна мярка, защото трябва да се извърши сериозна промяна в ББР. Тя е непазарна мярка, защото държавата е в пълното си право да решава като принципал през къде да минават данъчните плащания, как да се пласират ресурсите по съответните ведомства. Как вие лично гледате на тезата, че на практика цената на кризата ще я платят хората с високи доходи? Това няма да напълни бюджета. Съществува опасност, ако бъдат облагани лихвите по депозити над 100 хил. лв., тези хора да си изтеглят средствата и да оголят банковата система. Ако сте забелязали в Гърция над много къщи стърчат железа, сякаш ще се строи нов етаж. Това е направено, за да не плащат данъци като незавършен обект. Яхтите ще отидат под чужд флаг и няма да се плаща данък. Спокойно може луксозните коли да останат с чужди номера. Хиляди начини има. Не е това начинът да се запълни бюджета. По-скоро това е печелене на обществено мнение.

Дата: 22.03.2010

Източник: darikfinance.bg

Прочетено: 2772