С Божидар ДАНЕВ, председател на Българската стопанска камара, разговаря Соня Гълъбарова.
- Колко ще помогнат на бизнеса мерките антикриза, под които и вие сте се подписали?
- Първо да направя уговорката, че това, което сега ще говоря, са виждания на Божидар Данев, а не на Българската стопанска камара. Бизнесът непрекъснато се разстройва с мерки, които веднъж се въвеждат, след това не се въвеждат, после се предлагат нови мерки. Това създава безкрайно неспокойство в стопанския сектор. Такова състояние никак не е полезно за икономиката и за голямо съжаление тя продължава да се движи по низходяща спирала. Единствените сигнали за възстановяване на икономиката са откъслечни данни за ръста на износа. Но тъй като не е извършен внимателен анализ, могат да се правят погрешни изводи.
- Кое е погрешното?
- Основната част от износа ни структурно се крепи на три групи - износ на горива, на цветни метали и на продукция на черната металургия. Ако се сравнят показателите с 2009 г., ще се види, че не сме увеличили физическите обеми, а стойностните. Цената на петрола например през януари 2009 г. беше около $60 на барел, сега е $82. Цената на медта беше около $2000, сега е около $6000. На металите беше средно $200, сега върви от $400 нагоре. Да не говорим, че и доларът се разменяше за 1,25 лв., сега е 1,48 лв. Така че стойностният ръст на износа ни всъщност се дължи основно на покачването на някои международни цени и на курса на долара. На нищо друго.
- Значи няма да ни се размине вдигането на ДДС?
- Намеренията за вдигането на ДДС с 2 или 4 пункта, т.е. с 10 или 20 на сто, е мощен и справедлив инструмент, но той идва в момент, когато в бизнеса се наблюдава сериозен дефицит на финансов ресурс и когато са силно забавени оборотите в икономиката. Той ще се свие още при въвеждането на по-висок ДДС. На стопанския сектор ще му трябва ново мостово кредитиране при относително високите лихвени условия, за да може да увеличи с 20 на сто финансирането си на ДДС, който пък по принцип се задържа с няколко месеца от държавата. През февруари 2009 г. споделих виждането да се вдигне ДДС, за да се намали въздействието от девалвацията на валутите на основни търговски партньори, да се ограничи вносът и да изплува икономиката, но сега вече е късно.
- Какви могат да са последствията, ако все пак това се случи?
- Това ще стагнира допълнително икономиката, рязко ще намали потреблението. И няма да доведе до голямо увеличение на приходите в бюджета, каквито са очакванията. Причините са две - досега нито НАП, нито МВР успяха да се справят с източването и укриването на ДДС. Дори това се превръща в национален спорт. Първото нещо, което трябваше да се реализира, беше държавата да се справи със схемите за източване и укриване на ДДС. И тъй като това не стана, увеличението му сега ще доведе до разширяване на тази практика, тъй като нормата на печалбата вече ще е 24%. Ще се намалят оборотите в икономиката, включително и потреблението. През миналата година вдигането на ставката на ДДС беше здравословно при две условия - държавата да върне дължимия ресурс на бизнеса и след като се завърти икономиката, да се вдигне ДДС.
- Какви щяха да са резултатите тогава?
- Такава стъпка щеше рязко да увеличи приходната част на бюджета, да ограничи вноса и да намали търговския и бюджетен дефицит. За съжаление сега сме влезли в капана на т.нар. двоен дефицит - и по търговския баланс, и по текущата сметка. Нещо повече, дефицитът по текущата сметка съвсем не е касовият, който се отчита, а реалният, за което също предупреждавахме. И тъй като задълженията на държавата към бизнеса увеличават реалния дефицит, сега се оказа, че той е 3,9%, а не почти нулев, каквито бяха надеждите. Държавата имаше и прекрасните намерения да кандидатстваме за чакалнята на еврозоната - ERM-2. Тогава казахме, че това ще е абсурдно предвид събитията, които стават в Гърция. Предупредихме, че подобни неща може да се случат в Португалия и Испания, което днес е факт.
- Защо държавата действа така хаотично?
- За съжаление, ако използвам шахматната терминология, ние вече сме в цуг цванг ситуация - нямаме ходове или те са много малко, и то в условията на цайтнот, тоест нямаме време. Защото всички мерки, които се правиха, бяха атакувани от политиците без някой да проумее, че това са краткосрочни, временни мерки.И се загуби ценно време. Да не говорим, че нямаме средносрочни или дългосрочни инструменти. А в момента, когато икономиката ни влиза в двойна низходяща спирала, е важно не само какви ще са мерките, а кога ще задействат. Затова казвам, че е късно и за по-високо ДДС.
- Е, какво тогава, да дърпаме шалтера ли?
- Все още има три инструмента, два от които са крайни и не ги препоръчвам, с които България може да работи и може да се лекува икономиката. Първият - да се въведе веднага валутен борд за бюджетните плащания. Това значи - няма приходи, няма пари за разходи. Спираме ги. Ще се харчи само пропорционално на приходите, които са постъпили.
- Но в тези разходи влизат все пак и бюджетните заплати?
- Като няма пари, няма да се плащат заплати в тези размери, ще бъдат ограничени. Разходите трябва да се фиксират към приходите, не да ги намаляваме с някой друг процент и да пазим свещените крави - отбрана, полиция, правосъдие, спорт и не знам си какво. Фиксиран валутен борд за изпълнението на бюджета, който да се приложи веднага, след като държавата си покрие задълженията към бизнеса. Това е единственият в момента драстичен, но реален инструмент, който да даде спокойствие и прогнозируемост за бизнеса, за да започне да работи и намали бюджетния дефицит.
- Казахте три инструмента, кои са другите?
- Ако първата мярка не помогне, втората е запазване на валутния борд и девалвация на българската валута.
- Но това ще рече обезценяване на лева в условията на валутен борд?
- Възможна е такава мярка, макар да е изключително лош сигнал за чуждестранните инвеститори. Идеята е съотношението лев-евро да стане по-ниско, т.е. вместо 1,95 лв. за 1 евро да е примерно 2,5 или 3 лв. за 1 евро. Лош сигнал е, но това е единственото, което може да направи икономиката ни конкурентоспособна.Никой не обърна внимание, че от 2009 г. голяма част от основните ни търговски партньори девалвираха валутата си - Турция, Русия, Унгария, Румъния, Полша, и така поставиха страната ни в неравностойно положение поради това, че сме във валутен борд.
- Но какво ще стане със спестяванията на хората? Някои може да се събудят двойно по-бедни.
- Това е животът. Обществото трябва да понесе тежестта, ако искаме да възстановим работните места и да излекуваме икономиката. И последният инструмент е свързан също с валутния борд. Говорим за крайна ситуация, защото икономиката може да навлезе в подобно състояние, ако не се предприемат бързи и решителни мерки.
- Да свалим валутния борд - това ли искате да кажете? Какво ни чака тогава?
- 12-годишните ни усилия се ликвидират. Въвеждаме нов монетарен инструмент - девалвацията. Но пак подчертавам - това са крайните инструменти, когато вече няма накъде. В момента държавата все още има възможност да стабилизира икономиката, ако въведе валутен борд за бюджетните разходи, без да увеличава ДДС. И разбира се, да ускори прилагането на всички приети вече мерки. Защото, когато си настинал, аспиринът действа. Но когато стане пневмония, с аспирин не се лекува. Краткосрочните мерки, които приехме, бяха аспиринът за болната ни икономика.Сега вече ни трябва антибиотик и такъв може да е валутният борд за бюджетните харчове. Не вдигането на ДДС, той е друг вид медикамент за друго време, а разчетите ни сега са, че ако стане 24%, тотално ще постави под заплаха стабилността на икономиката.
Интервюто е публикувано във в. Труд - ТУК
