Дата: 08.10.2010

Източник: trud.bg

Прочетено: 2775

С Божидар ДАНЕВ, председател на Българската стопанска камара разговаря Соня Гълъбарова


- Защо напуснахте тристранния съвет, толкова ли е неприемливо предложението осигуровките да се увеличат с 3 процентни пункта, г-н Данев?


- Не става дума само за решението да се вдигнат осигуровките. Нарушени са законът и принципът - тези проблеми винаги са се дискутирали в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Сега изведнъж премиерът и министърът на труда преговарят само със синдикатите и обявяват решение. Това е конкретният повод да напуснем - нарушава се европейската практика на диалога. А що се отнася до осигуровките, ние сме категорично против увеличението им.


- Но те бяха на това „ново" ниво до декември м. г., едва от януари т. г. пенсионната вноска беше намалена с 2%?


- Когато в началото на годината управляващите направиха това, БСК беше против. И казахме много ясно - вноските могат да се намалят, когато брутният вътрешен продукт стигне нивото си от 2008 г. Не ни послушаха, свалиха ги. Сега искат да ги качват. Подобни движения са безкрайно опасни за икономиката. Всичко в момента е настроено на определи плащания, на определени данъци и това създава непрекъснати смущения не само в българския бизнес, но и в чуждите инвеститори.


- Какви ще са последствията?


- Сега ситуацията е друга. Икономиката едва излиза от рецесия и то основно чрез износа към европейски и други страни. В този момент, когато индустрията едва подава глава да поеме въздух, искаме да я потопим отново и да удавим цялата икономика. Да не говорим, че подобно решение за увеличение на осигуровките противоречи на общата философия, заложена в партийната програма на ГЕРБ. Пък и цялата икономическа теория твърди, че по време на криза не се пипат данъчните ставки и социалните плащания. Притискайки икономиката чрез вдигане на осигуровките, още фирми ще „посивеят".


- А какво ще стане със „светлия" бизнес?


- Той ще бъде натоварен допълнително и ще бъде принуден да освобождава заети. Безработицата ще расте и това ще затрудни още бюджета на НОИ, към който уж са насочени тези средства.


- Аргументите и на управляващи, и на синдикати са, че вноските са сваляни непрекъснато, това е деформирало системата и трябва да започне възстановяването й, защото НОИ е на дефицит?


- Част от него може да се покрие и с това, което предлага правителството сега, вследствие на проекти на стопанската камара - да бъдат ограничени кешовите плащания, да се влезе в кредитните досиета и осигуровките да се плащат по аналог, подобно на данъците. Това ще помогне за увеличение на събираемостта.


- Ако все пак се приеме решението за повишаване на осигуровките, как ще реагирате?


- Това решение първо трябва да мине през тристранния съвет, после през правителството и парламента. Ще положим всички усилия да убедим и част от депутатите, че това не е полезно за българската икономика. Ако не помогне, ще търсим и други инструменти да минимизираме натоварването.


- Значи ли това съкращения, фалити?


- Всяко предприятие е уникално, то може да смени щатното си разписание, да измени заплатите, да направи нови длъжностни характеристики. Да се договори със заетите какво да правят, за да се намали новата тежест. Защото три процентни пункта са равни на 18,6% повишение на осигуровката върху сегашната. Това не е малко. И означава, че ще се намалят заплатите на част от заетите в икономиката. Ще се натовари още и работодателят, който и без това трябва да понесе тежестта на други две мерки. Едната - за плащането на първите три дни болнични, уж беше временна, но ще остане и догодина. Другата е за ръста на минималните осигурителни прагове с 5,6% догодина. Министърът на труда ще разпростре този ръст върху всички сектори в икономиката, което законът му позволява, макар да беше постигнато споразумение за това само в 30 отрасъла. Всичко това идва твърде много за бизнеса.


- От години БСК води битки със сивата икономика, има ли още неизползвани мерки за изсветляването й?


- Ако говорите за безкасовото разплащане, което се предлага сега, това безспорно е един от полезните инструменти. Но в момента натискът за потъване на икономиката в сивия сектор е значително по-голям отпреди и едва ли с този инструмент ще се спре процесът. По наши изчисления само за последната година имаме 18 на сто нарастване на сивия сектор.

 

-Тогава?


- Още през 1992 г. имаше наредба на БНБ, която забраняваше безкасови разплащания над 5000 л в. Само че никой не я приложи. Подобни опити са правени и не са били успешни. Надявам се сега да се случат заедно с новите мерки за справяне със сивата икономика, които са свързани с развитието на платежната система. Те ще бъдат обсъдени на 14 октомври на конференция „Електронните разплащания срещу сивата икономика". Организират я банките членове на Visa България, Българският форум на бизнес лидерите и Американската търговска камара в България.


- Какво ще обсъждате на този форум?


- Идеите са работните заплати и всеки друг вид трудови възнаграждения да се плащат само по електронен път - в банкова карта или по банкова сметка. Всяко едно плащане на стоки и услуги над 1500 лв. да става само чрез без-налична транзакция, т.е.да не е на ръка. Плащанията на стоки и услуги в публичния сектор да се правят и с банкови карти. Това обаче изисква да има ПОС терминали и да се приемат картови плащания в болници и медицински центрове, в лекарски и зъболекарски кабинети, в академични институции, пощенски служби, в комуналните услуги, в общинските центрове, където се приемат местни данъци и такси. Трябва на всеки потребител да се даде възможност да ползва пари в брой или банкова карта, когато плаща за услуга или някаква покупка, което ще рече да има ПОС терминали и във всички търговски обекти.


- Как ще стане това?


- За да се приложи, трябва законодателен камшик, който засяга и банките, и институциите, и потребителите. БСК приветства идеята всички заплати да се превеждат безкасово, всички плащания над 1500 лв. да вървят също безкасово. Да, банковата система ще бъде безкрайно доволна от подобни неща, защото това означава увеличаване на оборота през банката, увеличаване на таксите и допълнителен доход. Но тук се явява един деликатен проблем -държавата готова ли е на такова нещо и създала ли е необходимата регламентация, за да позволи тези плащания. Мога ли да речем по същия начин безкасово, с картата си и с една транзакция, да преведа всички мои задължения по данъчните и социалните плащания? Мога ли да го направя с едно платежно нареждане? Не, не мога, защото софтуерът на държавата не позволява подобно нещо.


- Каква стъпка трябва да направи държавата?


- Необходима е смяна на политиката не само на банките, но и на държавата. Поради ограничените лихвени доходи в момента банките започнаха да вдигат таксите, за да компенсират липсата. Тъй като те не дават масово кредити или пък плащат високи лихви за депозитите, вдигнаха драматично безлихвените си доходи на основата на такси. В Западна Европа всяко разплащане по електронен път, когато е от разплащателна сметка, е безплатно, защото банката оперира с твоите пари. Да не говорим, че в който и да е град в развита държава има т.нар. банкови вноски, където всеки може да извърши електронно разплащане от дебитната или кредитната си карта на каквото пожелае и то безплатно. Защо държавата, като обявява обществени поръчки за обслужване на бюджета и за други нейни дейности, не слага таван на услугата и банките да се борят да спечелят, като предлагат по-ниски цени от този таван? Така че банковата ни система, когато иска нещо, трябва да промени отношението си към клиентите и да създаде съответната инфраструктура за разплащания по електронен път.


***


Трябва да е ясно. С увеличението на осигуровките събираме пари, за да дадем огромни средства -400 млн.лв. в здравната система, която не е реформирана и около 560 млн. лв. в също нереформираната пенсионна система. И това в името на запазването на някакво спокойствие в една изборна година, каквато е 2011 г.