Из стенограмата от заседанието на МС, проведено на 13 октомври 2010 г.:
Бойко Борисов: „Такива ниски, благоприятни фантастични данъци, които имаме в момента, би трябвало нашите работодатели и бизнес да не дават публично да се чуе лоша приказка за това правителство. Божидар Данев, трябва когато види Дянков да му целуне ръка и да каже „Добре, че държиш такива данъците". ..... Дядо ми казваше - не големите разходи са проблема, а малките приходи."
Големият проблем на бюджета ни не е размерът на данъците, а обемът на приходите от тях и как тези приходи се разходват. Точно това мъдро е казал и дядото на Бойко Борисов - че проблемът е в малките приходи. Следователно, трябва да мислим повече за увеличаването на събираемостта, респекивно - на абсолютния размер на приходите от данъци, акцизи и осигурителни вноски и по-малко за самоцелното увеличаване на техния процент. Ако погледнете внимателно изпълненията на държавните бюджети през последните десет години, ще видите, че приходната част е била между 40,6 и 42,2 % от БВП, а сега за 2011 г. предвиждаме 33.51 %.
Бойко Борисов не трябва да се чувства неудобно пред европейските си колеги, а да се гордее, че има толкова ниски данъчни ставки у нас. Той трябва да се чувства неудобно /дори и от дядо си/, ако го попитат какви са приходите от тези данъци.
Твърденията на някои западни политици, че България трябва да изравни данъците, е социалистическа приумица. Ако следваме тази логика, би трябвало да изравним и лихвите по кредитите, а след това да изравним и заплатите, защото ще ни обвинят в социален рекет. Подобен начин на мислене ни връща 25 години назад. Ние, новите членки на ЕС, имаме добре развита имунна система след 50 г. социалистически начин на живот и нашите организми отхвърлят всяка социалистическа приумица, колкото и на пръв поглед логично да звучи тя.
Когато говорим за „фантастично" ниски данъци, трябва да говорим, че българският бизнес плаща фантастично високи лихви по кредитите и фантастично високи такси по обслужването, вкл. такси на различни държавни институции за една и съща дейност, най-високата такса за битови отпадъци в Европа и т.н. Стабилната банкова система в България точно оценява риска на страната ни с цената на кредитния ресурс, т.е. не само ниски данъци трябват, а нисък риск на бизнес средата в държавата. Предвидимата политика в икономическата област е един от основните резерви за понижаването на този риск. Докато лихвите и инфраструктурата ни не достигнат до средноевропейски нива, дотогава не следва да сравняваме и данъците си с тяхните.
Каква е икономическата истина? След като увеличихме здравноосигурителната вноска на 8 процентни пункта, броят на хората, които не внасят осигурителни вноски, нарасна от 1 100 000 на 1 800 000 души. Спомнете си „брадатия" въпрос за акциза на цигарите, което не беше решение на нашето правителство, а бе аналожено отвън. След като вдигнахме размера на акцизите, увеличихме ли приходите? Същото ни очаква и с увеличението на осигурителните вноски. Основна икономическо правило е, че процентът е важен, но не е достатъчен.
Хората, които погрешно съветват премиера, може би не са комунисти, но някои от тях имат комунистическо мислене. Крайно време е министър председателят да си даде сметка, че страната ни изпрати редица погрешни сигнали към чуждестранните инвеститори:
- Национализирахме фондовата борса;
- Национализирахме резерва на НЗОК;
- Готвим се да национализираме универсалните професионални фондове;
- Говорихме за изхвърляне на чуждестранни инвеститори;
- Отказахме се да продаваме миноритарните държавни дялове в предприятията;
- 15 месеца няма нито една сериозна приватизационна процедура и т.н.
България има политическия и икономически шанс нейният министър-председател да се ползва с висока степен на обществено доверие. Ако той успешно подбере петима умни хора около себе си, вместо да се люшка между непоследователни съвети и съветници, България за кратко време може да стане модел за поведение със своя просперитет и успешни реформи. Другата алтернатива е да се превърнем в икономическо блато.
Не трябва да забравяме, че Националният съвет за тристранно сътрудничество е консултативен орган - той само съветва правителството. Решението трябва да се вземе от самото правителство, което да поеме отговорността - дали да се поддава на уличен натиск или да търси разумни ходове, основани на икономическа логика.
Ако г-н Дянков успее да събере обещаните 400 млн. лв. повече вследствие повишението на осигурителната вноска с 1.8 процентни пункта, аз съм готов да го целувам безразборно.
Статията е публикувана във в. "Труд" на 19 октомври 2010 г.
