Интервю с Божидар Данев във в-к "Труд". Интервюто е на Соня Гълабарова.
- Има ли бизнесът готовност да започне поне в средата на годината преговори със синдикатите за индекс за увеличение на заплатите във фирмите?
- Оптимизмът на правителството за възстановяване на икономиката трябва да се поощрява. Но оптимизмът на бизнеса е твърде плах, а песимизмът на заетите в икономиката е твърде дълбок. Такава е картината. Възстановяването на икономиката, което може да оправдае евентуалната мисъл за ръст на заплатите, е твърде крехко. То е само в частта на индустрията. А тъй като тя формира само 30 на сто от брутния вътрешен продукт, това съживяване ще е продължително. Причината е, че България наследи през последните 13 години сериозна отраслова деформация в структурата на икономиката си и в момента кризата е лечебно средство за тази структура. Фактът, че тръгва само промишлеността означава, че останалите отрасли подлежат на свиване.
- Но това значи съкращения и по-малко работни места?
- Само през 2009 и 2010 г. има намаление с по 6 пункта на броя на работните места. Ще рече, че са намалели хората, които получават доходи, т.е. приносителите на данъци. Индивидуалното потребление е сринато. Спестяванията растат, а това са мерките, които населението взима, за да може да оцелее. Това песимизъм ли е според вас или оптимизъм?
- Но безработицата за м.г. все пак е 9,47%, г-н Данев?
- В тези проценти не се отчита броят на обезкуражените лица, които не търсят работа, и от 186 хил. за една година станаха на 221 хил. Не говорим и за други 500 хил., които напуснаха страната за тези години. Те също са "безработица", защото приберат ли се тук, за тях места няма. Така че безработицата у нас е поне 30%, ако сложим емигрантите, обезкуражените и тези, които са в сивия сектор и от техния труд държавата данъци не прибира. Така че проблемът за увеличение на заплатите предлагам да го отложим, докато имаме сигурни индикатори, че нещата тръгват нагоре.
- Няма ли такива индикатори?
- Негативните влияния от вън не са малко: кризата в Гърция, която се филтрира в нашата банкова система, защото повечето банки тук са гръцки; липсата на инвестиции от Гърция у нас; сриването на чуждите инвестиции преструктурирането им и т.н. И най-страшното е, че страната се движи от скандали и няма разговори как да управляваме икономиката. Тази година, поради международни дадености, цената на зърното се качи два пъти, цената на фуража у нас е 3 пъти по-висока от м.г. По линията на хляба всичко ще тръгне нагоре по хранителната верига. Увеличението на цените на петрола в света също ще вдигне цените на хранителните продукти, а в портфейла на българина те заемат 39,9%. В Германия този процент е 18% и да скочат цените на хранителните стоки там няма да е толкова съществено. За нас обаче означава преструктуриране на портфейла и консумация на по-евтини храни - вместо месо, боб и зеле, например. Индивидуалното потребление едва ли ще се увеличи през следващата година. Така че нека не си хвърляме илюзии за увеличение на заплати.
- Как държавата се издължава към бизнеса?
- Основната част от задълженията на държавата към бизнеса от централните институции се върна с 10 месеца закъснение и с дисконт от 7 на сто при лихвен процент за бизнеса от 8%, т.е. той е загубил 16% от това плащане. Не са върнати парите от общините, от други държавни институции, като болници и т.н., които също дължат много пари. Напоследък получаваме доста сигнали от експортно ориентирани фирми, че масово се бави възстановяването на ДДС на износителите. Това означава, че държавата е на път да задуши и този крехък възход, който отбелязва икономиката ни. През последните години държавата изтегли ликвидността от икономиката и прехвърли всичките негативи от кризата върху бизнеса и населението за разлика от други държави, които подпомогнаха бизнеса. И за да усмири електората, му даде някои социални плащания с антикризисните мерки. Но тези мерки в частта, която бизнесът разработи и предложи, не се изпълниха. Не се потърси и отговорност от институциите, които не ги задвижиха. Да не говорим за разни други неща, с които непрекъснато даваме негативни сигнали към международната общественост.
- Какви са те?
- Не извършваме либерализация на енергийния пазар. Все още имаме монополи. Национализирахме фондовата борса, парите от здравния фонд /говоря за натрупванията в резерва/, не направихме нито една приватизация. Плашихме чуждите инвеститори. Нетният дълг на страната намалява. Как става това никой не се пита. Спекулативният капитал, който беше навлязъл чрез банковата система да финансира спекулативното развитие на предприемачеството и търговията с недвижими имоти, се връща от заемните средства на чуждестранните банки. В резултат намалява ликвидността в икономиката и банковата сфера. Населението увеличава спестяванията си за сметка на мизерията, банковата система също ще започне да се задъхва от липса на ликвидност. Лошите кредити растат, проблемните - също, и вече са 30 на сто от портфейлите на банките. А някой да говори за задълженията на фирмите помежду им. И това нещо резултира в закриване на работните места.
- От 4 години Българската стопанска камара предлага касовите апарати да се свържат с Националната агенция за приходите. Защо сега, когато това вече става, се носи толкова плач и вой?
- Когато дадохме тази идея, тя беше изключително актуална, защото означаваше следене на бетоновозите, на кариерите, които при бума на строителството бълваха материали. Тогава се говореше, че 75% от бетона в страната върви без ДДС по цялата строителна верига. Да не говорим за автомивките и за други услуги, които не се облагаха с ДДС, независимо от законовите разпоредби. Но тези години бяха пропуснати.
- Защо това не се направи досега?
- Връзването на касовите апарати с НАП не представлява никаква техническа трудност и трябва да се разшири. То ще създаде постоянен контрол и точна статистика на извършените услуги и продажби. Правителството почва да узрява за ползата от тази идея и първо тръгва от бензиностанциите, т.е. от търговията с горива. Тя е една от най-чувствителните, защото пълни огромни финансови потоци, който осигурява приходи за бюджета. Тъй като върху горивата има и акциз, и ДДС, се създава възможност за корупция, измами и за натрупване на средства, които деформират икономиката.
- Сега настоявате да се въведат POS-терминали на всички места, където се извършват плащания по услуги, предоставени от държавни и общински институции. Каква ще е ползата и за кого?
- Целта е, когато бизнесът или гражданите отидат в КАТ или в Агенцията по вписвания, например, да могат да си плащат за услугата чрез POS-терминал, а не чрез платежни нареждания. Така ще намали натоварването върху клиентите. Сега например, ако човек отиде да си извади лична карта, шофьорска книжка и международен паспорт, трябва да плаща с три платежни нареждания през банката, тъй като тя не предоставя POS-терминал. А самото улесняване на плащанията на таксите по всякакъв вид услуги ще увеличи приходите в бюджета. Явно това вече е осъзнато от управляващите, защото държавата е готова да поеме малкото облагане, което се дължи за тази услуга, т.е за транзакцията. Такива услуги са част от модерната инфраструктура на всяка развита страна и фактът, че у нас ги няма, създава недоверие в банките. Искаме да върнем и една забравена практика от преди 9-и септември 1944 г.?
- Така ли, има ли нещо за връщане от това време?
- Идеята е плащането на различни услуги към държавата да се извършва и с таксови марки, които да се купуват от всяка будка. Тази практика ще е удобна за голяма част от населението в места, където оборотите са по-малки и разкриването на постреминали няма да е оправдано. И съдебните такси, и общинските и екотаксите, могат да се плащат така. Тези мерки ще направят прелом в сегашния рекет от страна на банковата система върху бизнеса и гражданите. Той е подкрепен от самата администрация, която преди години прехвърли тази дейност по събиране на таксите към банките. Те обаче се оказаха достатъчно недобросъвестни и предлагат и досега плащания само чрез платежни нареждания. Ако искат да си върнат доверието на гражданите, трябва бързо да създадат подходяща инфраструктура, а държавата, когато си избира обслужващите банки, задължително да поставя условието те да имат POS-терминали. Това може да стане и сега с промени в закона за кешовите плащания, за да се ограничи и прането на пари. Да не говорим колко средства губи държавата от това, че още не е въвела електронно правителство, за което вече са изхарчени над 150 млн. лв. А такова още няма. То е най-мощният инструмент за битка с корупцията. Абсурдно е в 21 век да вадим по 4 вида лични документи, когато те могат да бъдат заменени с една електронна карта.
