Интервю с новия председател на Българската стопанска камара Сашо Дончев в "Седмицата" по Дарик.
Председател на управителния съвет досега беше Божидар Данев, обаче Божидар Данев остава, но изпълнителен председател. Нещо неясно, какво означава това?
Първо, нека почна от там, че аз в първите часове, даже един-два дни не разбирах какво точно ми честитят с този ми избор, тъй като за мен това са нови отговорности, нови задължения. А по-късно започнах всъщност да осъзнавам, че заслугата е на Божидар Данев, човекът, който така е управлявал през тези 17 години Българска стопанска камара, че е заработил това реноме на поста президент на стопанската камара. Та какво се случва, ами, първо, действително следваме нормалните практики в. . . поне в Европа. На бизнес организациите президентите са обикновено представители на реалния бизнес. Второ, 17 години на едно и също място е много уморително, пък дори и за такива здрави и устойчиви хора като Божидар Данев. При всички случаи ние без него не бихме могли да продължим нататък и аз съм много благодарен, че той прие да продължи да изпълнява ролята на изпълнителен председател на Българска стопанска камара.
Тоест сега ще е административен ръководител.
Да, това. . . запазва се екипът такъв, какъвто е, как да кажа, оперативното ръководството на камарата, чрез него ние ще комуникираме с обществото. Ето, даже в понеделник имаме интересна пресконференция по една много болна за обществото ни тема - непрекъснато растяща вътрешна задлъжнялост, междуфирмена задлъжнялост в България. Тази практика ще я продължим, тя е добра практика.
Колко е нараснала вътрешната задлъжнялост?
О, нека оставим. . . наистина са много интересни числата и нека да ги оставим на колегите, които имат право да обявят резултатите от своето проучване в понеделник, но расте, от година на година расте много и знаете ли, най. . . онова, което няма да се стърпя да кажа, че ключова роля, така, основна заслуга, в кавички, в растящата вътрешна междуфирмена задлъжнялост има държавата, което е много тъжен факт.
Тоест да го обясним. Държавата не плаща на фирмите за доставки и услуги, които получава, фирмите започват да не си плащат помежду си на подизпълнителите си. . .
Съвършено вярно, не е много сложна схемата, но това е. . .
Какъв процент от вътрешната задлъжнялост се дължи на държавата?
Сега, не искам да излъжа с цифрите, но държавата фактически генерира. . . е в началото на тази вътрешна задлъжнялост, защото този ефект след това се мултиплицира. В момента, в който ти изпаднеш в неплатежоспособност за това, че не си получил средства, които си очаквал, възниква задлъжнялост и към банките. И общо взето тази тема е сериозна и нека се обсъди във всичките й аспекти в понеделник. Ще чуете конкретните цифри, конкретните причини, анализът е достатъчно задълбочен. Няма много нови неща, защото ние такива анализи сме правили и през изтеклите години.
Проблемът се задълбочава.
Но се задълбочава, проблемът се задълбочава, което е страшно, и трябва някой да вземе. . .
Как да се излезе от омагьосания кръг, защото пък тези фирми, които не си получават парите от държавата, те не могат да си платят данъците. Като не си платят данъците, държавата няма пари, с които да плати на фирмите.
Сега, мен много ми се искаше в началото все пак да кажа нещо за политиката и след това в контекста на политиката да ви отговоря на този конкретен въпрос.
Вие отворихте думата за вътрешната задлъжнялост.
Да, добре, така е. Аз съм си виновен за темата. Иска ми се нещо да кажа в самото начало, че през тези 17 години са свършени страшно много хубави неща и онова, което аз лично най-високо ценя, е фактът, че Българска стопанска камара е една реална структура на гражданското общество. Ще кажете - структури на гражданското общество дал господ през последните години. Аз обаче няма да се съглася съвсем с вас. Ние сме обградени с много. . . множество групи за натиск, които претендират да са структури на гражданското общество. Моето определение, или по-скоро разликата, онова, което за мен прави тези две образования различни, е това, че групите за натиск обикновено подтикват държавата да извършва действия в крайна сметка в тяхна полза и в нечия вина. Докато реалните структури на гражданското общество имат друга отговорност - те трябва да предпазват държавата от такива действия, да полагат максимални усилия държавата да не бъде подведена да извършва подобни действия. Това е нещо, което много ми се иска да запазим и в следващите години в практиката на Българска стопанска камара.
Сега, как да излезем от омагьосания кръг, който сам описахте като много тежък проблем на икономиката, който Българската стопанска камара. . .
Да, ако ми позволите, още две думи и минавам на отговора на вашия въпрос. Това, което искаме може би да променим, е не в самата камара, а главното нещо, в което много сме амбицирани, управителният съвет на камарата, в следващите години да променим, е отношението на обществото към труда като такъв. Поставили сме си, така, много не лека цел, защото наше дълбоко убеждение е, че трудът е единственият реален източник на гордост. В крайна сметка трудът е може би единственият източник на по-добър живот и не на последно място в нашите разбирания трудът е в пряка връзка с ценностната система на всеки един от нас. Тоест човек изгражда своята ценностна система в процеса и в отношението си към труда. Та това са тези, тези са, така, нелеките задачи, които си поставяме. Второто нещо, което много ни се иска да успеем да постигнем, е да ликвидираме съществуващата. . . да, няма да е пресилено да кажа, почти пропаст между техническата, икономическата интелигенция и художествената интелигенция в България. Този феномен фактически съществува във всички страни с тоталитарни режими. Тези режими успяват по някакъв начин да приобщят част от художествената интелигенция и да я превърнат в шамани на властта. В България преди 20 години това беше до такава степен развито, че се превърна в единствената реализация едва ли не за художествената интелигенция. Много ни се ще да променим тези неща. Аз си спомням, преди 25-30 години може би, вече покойният Дончо Цончев с присъщата му, така, откровеност каза в един разговор, за еднакво престижни ли са всички професии, каза - да, аз съм бил химик и сега съм писател, и трябва да ви кажа, че не едно и също. Но може би точно това ми се ще да посоча, тази несправедливост продължава, а това пречи на развитието на обществото. И ето тук се връщаме вече на вашия въпрос. И третото нещо, което няма как да бъде подминато. Нещо повече, което е не по-малко важно от предните две, каква е всъщност ролята на държавата в нашия живот изобщо. Това са. . . това е една много сложна тема, защото преди 20 години ние всъщност променихме, започнахме промяната, променихме член първи на конституцията, даже една част от романтиците на прехода дълго гладуваха, за да ни кажат, че това не е всичко, което трябва да променяме, но обществото остана някак си глухо или недостатъчно сетивно да разбере какви бяха техните притеснения. А днес ние виждаме, че техните притеснения са били много реални. Ние не променихме нищо в социалистическата държава, или по-скоро не променихме нищо в положителна посока. Ние оставихме в живота на българите една социалистическа държава, огромна по своите размери, без присъщите й системи на контрол. Вие. . . и всичко онова, за което преди малко говорихте, е резултат точно на липсата на тези системи за контрол в голямата държава. Голямата държава, или както някои много често в България я наричат силната държава, според мен те не разбират всъщност какво говорят, като говорят за силна държава, е присъща за авторитарни системи, за колективистични системи. Там няма как иначе да създадеш илюзията, че, ограбвайки труда на всички, можеш да създадеш блага за всички. Затова тя там е нужна, но 20 години тя не помага на обществото ни да направи решителна крачка напред. Всички проблеми, които. . . най-болезнените проблеми в живота ни, темата, за която вие говорихте, това, за което ние започнахме, обикновено е резултат от лошото функциониране на държавата.
Тоест стопанската камара например ще подкрепи под ваше ръководство ограничаване на държавата с нещо като, как го нарича финансовият министър, пакт за финансова стабилност. . .
Да..
. .или синята опозиция фискален борд. Идеята е да се разберем. . .
Категорично, категорично.
. . .за определен процент, който да не е повече от 40, а трябва сигурно да е много по-малко, от брутния вътрешен продукт, който ще се разпределя от държавата, независимо кой управлява.
Да, ние категорично бихме подкрепили всякакви действия и нещо повече - бихме, бихме инициирали анализи и подготвили действия в тази посока за свиване на държавата. Когато говорим за малка държава, нека не се злоупотребява с това, че това е невъзможно, че. . . и редица, чували сме много такива, много такъв плач. И в началото на прехода, и непрекъснато днес ние имаме един много добър пример за малка държава. Това е Швейцария. В Швейцария над 90 процента от хората не знаят кой е министър-председател и не знаят не защото са такива, как да кажа, незаинтересовани граждани, нали, напротив, те са много активни граждани, те гласуват почти всеки месец за неща, които вълнуват обществото, а това е, защото те, държавата няма това значение за тях в живота. Та в този аспект не само финансовия борд, или както и да го нарича министърът, ние бихме подкрепили преди всичко държавата да не създава лоши практики, държавата да е коректен участник на. . . даже, даже, не така. Най-напред бихме подкрепили електронно правителство във всичките му измерения. Всичко онова, което може да се прави, като се предоставя като услуги от страна на държавата по електронен път, трябва да се направи час по-скоро. Ние харчим всяка година стотици милиони левове, имитирайки дейност в тази насока. Вижте какво направиха, какво правят прибалтийските страни само за няколко години и с много по-малко пари. Второто нещо, което е, при всички случаи държавата няма право да се държи, как да кажа, да създава тези лоши практики в обществото, да не плаща, да поръчва, да получава и да не плаща, това, за което ние си говорехме. Държавата не може да задържа, и това по отношение на поръчките, но държавата трябва да намери механизъм да връща максимално бързо, особено в условията на криза, данъците на. . .
Да, обаче вашата логика води към друго - че държавата трябва да поръчва по-малко. . .
Да, много, много по-малко.
А като че ли бизнесът, ама бизнесът чака на държавата да й поръча.
За съжаление сте прав, за съжаление. . .
И тезата на строителния бранш например беше хайде сега, давайте да строим в кризата, защото никой друг не строи.
Ами, тук има няколко, няколко причини. Първо, това е реализацията на, на държавата, практиките, които създаде тази държава през последните 20 години, те генерираха и тези очаквания, нали, и хора, в бизнеса има хора с това поведение, с този манталитет. Второто нещо, което е продукт отново според мен преди всичко на политическата реализация на много мъже в тази държава, е, вие знаете, много от нашите политици включително са любители на кейнсианството, на Кейнс. А при Кейнс има само едно, значи, според мен той е казал само едно вярно изречение, това е, че тогава, когато правилните икономически решения дадат резултат, всички ние няма да сме живи. Това е неговото правилно изречение. Но всичко онова, което политиците искат - да живеем добре, да се заблуждаваме, че живеем добре, да живеем в кредит и сметките да ги плащат следващите поколения, е най-малко, най-меко казано, неморално. В този смисъл ние сме за рязко свиване на държавата в икономиката. Възможно е държавата изобщо да излезе от икономиката. Помислете си има ли смисъл, ние говорим, сега има една много такава прилична, приятна дума, или не толкова обидна всъщност е тя, че непрекъснато ни липсва достатъчно административен капацитет, непрекъснато създаваме капацитет. Сред хората това се казва - някакви неспособни, некадърни хора са заставени или им е дадена възможност да управляват огромни публични финанси и те ги управляват зле.
Да, но последните данни на статистиката за последното тримесечие на 2010 г. показват, че именно благодарение на държавата икономиката има растеж, 1,7 процента спрямо предходното тримесечие. . .
Азащо благодарение на държавата?
. . .2,1, потреблението нараства на държавата с 11,3, докато през останалите тримесечия се е свивало, инвестициите, голям дял от тях са пак благодарение на ръст от държавата. Това поне показва анализ на Института за пазарна икономика на данните на статистиката.
Така е, за съжаление, но този ръст и подобни резултати не са дългосрочни. Те не могат да дадат дългосрочен положителен ефект за обществото. Не може. . . сега, световно призната е неефективността на публичната администрация. Няма, няма ефективна публична администрация. Нещо повече - примерно по правилата на френската сметна палата, ако на поръчките. . . на разходите по поръчки на публичната администрация, на публичния сектор са в рамките на 30 процента по-скъпи, отколкото са в частния, не им се прави одит, приема се, че това е ефект на тяхното незнаене, на неумението им да управляват.
Ама примерът пък, който давате с Франция, една таблица гледах от тази седмица, е, че именно пък Франция е държавата с най-високи данъци, с най-високо данъчно бреме в цяла Европа. Явно бяха правили някакви средни разрези и всъщност това е пък също част от спора тази седмица между западните държави и източните държави, и старите членки и новите членки на Европейския съюз как да определяме данъците си. Онези там искат и ние да имаме високи данъци като тях.
Вижте, за съжаление особено в условията на тази последната криза най, как да кажа, може би най-правилно създадената държава, Съединените американски щати, се държи най-непазарно. Ако проследите тези. . . беше много смешно, преди месец излязоха резултатите на сенатската комисия, която всъщност стигна до истината кое е предизвикало кризата. Преди две години даже на български език излезе една книга на един млад швед, Норберт, Йохан Норберт, мисля, се казваше, "Финансовият крах", където всичко това го има там. Проблемът на, тази криза я породиха публичните финанси. Тази криза беше породена от безконтролното евтино кредитиране на държавата Съединени американски щати. Всички тези програми, които тръгват от, може би още от 1932 г. от Рузвелт, "Ню дийл", програмите за. . . доведоха, доведоха до. . . много е дълга, не може всичко това да се каже за 2 минути, но в крайна сметка никой не спори, че точно държавата и публичните финанси, безконтролното евтино кредитиране доведе до световната криза, на която сме свидетели. Сега, има и второто, което вие казвате, за данъците. Тази теза е много странна, много е спорна. Аз не казвам, че няма държави с по-добри практики. Има държави, където хората просто никога не са губили отношението си към труда и това ги държи, как да кажа, да имат и по-отговорно, по-морално отношение към публичните финанси. Но големите публични финанси в страна като нашата, излизаща от една друга система на организация, са пагубни за нас. И един аспект за тези данъци. Много е, много странно ми звучи, всички, всички привърженици на високите данъци в България, всички тези, които искат държавата да преразпределя, обикновено са интелигентни хора, които, няма съмнение, не се съмнявам, че искат добро образование за своите деца. Защо го искат? За да могат децата, разбира се, техните деца да бъдат успешни и уважавани хора в обществото, т.е. такива, от които утре да вземат много данъци. Значи, това за мен ми звучи много парадоксално. Въпросът не е в многото данъци. Аз ви казвам, за нас, нашият анализ и в управителния съвет на стопанска камара сочи, че ние трябва да почнем да се трудим. В България ние не се трудим. В България има толкова много тарикати, защото може би още по времето на социализма голяма част от българите бяха отучени да се трудят. Но сега това е пандемия. . .
А каква е позицията ви впрочем по този дебат - Берлин и Париж искат данъците в цяла Европа да се изравнят? В това между другото има някаква логика, колкото и да не е изгодна тя за българите в момента. Ако ще сме един съюз, ще сме един, нали. Ако ще имаме обща валута, трябва да има и някакви общи фискални правила. От друга страна, за България това ще е едно прецакване, да го кажем.
Да, разбира се, това ще направи тази територия по-малко атрактивна за инвеститори, от това ние няма да спечелим. Но съгласен съм с вашата теза, че съюзът трябва да налага общи правила, друг е въпросът дали в рамките на съюза трябва да изчезнат национални особености и дали, дали имат шанс по-слабо развити страни като нашата да догонят в развитието си, при еднакви други условия да догонят в развитието си развитите страни. Аз лично се съмнявам, но. . .
Тоест Стопанската камара подкрепя, доколкото четох, българската позиция в Брюксел, че ние сме против.
Да, ние сме против. И още нещо за това, когато задавате въпроса какво трябва да прави държавата в тези условия. Ами, освен нещата, които изброих, държавата трябва да ни помогне. . . Всъщност основните функции на държавата са съдебна система, вътрешен ред и охрана на границата. Това са основните функции. Всичко останало може да бъде свършено по-добре в условията на публично-частно партньорство. Категорични сме по темата и ние в тази посока ще работим. Помислете си, помислете си нашата любима държава през последните 20 години е похарчила повече от 450 милиарда лева като данъци, събрани в бюджета, и коя социална система е подобрена или поне е запазена на нивото, на което е била, било инфраструктура, образование, здравеопазване. И да си затваряме очите пред тези факти, означава, че ние или не обичаме себе си, или не сме достатъчно интелигентни.
Впрочем Институтът за пазарна икономика обяви анализ - "Успехите и провалите на българските правителства", тази седмица, за три правителства - Костов, Сакскобургготски и Станишев, според който неефективно похарчените пари на база на анализи на Сметната палата са 24 милиарда лева, докато успешно изразходваните са 22 милиарда. . .
Това е само на базата на проверените проекти.
Да, да, да.
Да, това са само част от. . .
Не, излиза, че повече от половината, това е потвърждение на вашата теза. . .
Да, ужасно, ужасно.Не, не. . .
Повече от половината. . ..
. . ако се проверят всички. . ..
. . са похарчени лошо.
Ако се проверят всички, къде са отишли всички пари, вие например като журналист имате ли, правили ли сте опит да поискате информация от Министерство на финансите примерно за т.нар. непървостепенни разпоредители на бюджета? Та там е такова тресавище. Зад министерствата има един куп програми, проекти, където се назначават хора, харчат се много пари, огромно количество пари. Никой не контролира резултата от тези харчове. Абсолютно безобразие. Публичните финанси се прахосват. Така че, ако ще събираме повече данъци, за да ги прахосваме, ние сме категорично против.
Прахосват ли се, за подслушванията например?
Ами, вижте. . .
. . . това беше големият дебат на това предаване.
Ами, това е много смешен този казус всъщност, защото няма, дотук се стигна по един много естествен начин. Оставяйки тази голяма държава без нейните системи за контрол, и ако случайно начело на държавата дойде човек, който иска да изпълни обещанията си към публиката, към избирателите - да не се краде в тази държава, той как решава проблема, всеки, разбира се, със своя интелект, своя морал и със своята експертиза. Но няма как да функционира тази държава толкова голяма и да няма течове от нея. Така че, от една страна, в някаква степен разбирам без да подкрепям и да съм съгласен с темата с подслушването. От друга страна, разбира се, че това е безобразие, да се харчат пари за това на данъкоплатците. Трябва за това. . .
Ама, има теза, че така се пестят пари на данъкоплатците, защото ги хващаме. Ще ги чуем как ще се разберат. . .
Ама, не може. . .
. . . да похарчат едни пари от. . ..
. . да кажеш на някой - аз му правя добро. . .
Е, които да се прибавят към 24-те милиарда неефективност.
. . . господине, аз ви направих едно добро, не ви откраднах нищо. Това, това не ви ли се струва смешно? Значи, не може да се казва, че са спестени това... неоткраднатите пари. Ама, ние не ги даваме, за да се крадат, за да каже някой, че ги е спестил. Друг е въпросът отново с участието на държавата в икономиката. Да, може би това, което се случва с магистралите, отдавна трябваше да се случи. Това са жизненоважни за бизнеса, инфраструктурите. . .
Но Борисов е атакуван отляво за това, че пък не вдига пенсиите, че инвестира в спортни зали и пътища.
Сега, аз не мога, не мога да бъда коментатор и оценител на тези техни закачки - отляво, отдясно, нито пък оценявам действията на самия Борисов. Казвам, че от магистралите има смисъл. Съвършено друг е въпросът дали държавата трябва да възлага и изобщо държавата трябва да участва в инфраструктурни проекти. Това е категорично, това е категорична позиция моя. . .
... да се пробва по друг начин, но. . .
Ами, пробва се, защо. . . очевидно там са други причините. Няма да ни стигне времето по същество да ги разгледаме. Трябва да е публично-частно партньорството. . .
Е, добре, да пренесем това за други магистрали, там, където пък вие сте експерт. Защо пък държавата да дава пари да прави газови тръби?
Разбира се. Защо ги дава? Защо ги дава?
Защо да участваме в "Южен поток", защо да участваме в "Набуко"?
Ама, това не е, аз не разбирам може би добре въпроса ви, но аз съм категорично против участието на държавата в тези проекти. Аз съм категорично против участието на държавата в АЕЦ. Това са, това са енергийни проекти и ако те са ефективни, за тях ще се намерят инвеститори. Ако държавата има някаква роля, то очевидно е да не пречи в тяхната нормална, пазарна реализация. Аз съм против като данъкоплатец моите пари да се инвестират, пък дори било то и в газова инфраструктура.
Включително в "Южен поток".
Включително в "Южен поток". Няма място държавата в тези проекти.
Сега някой ще каже - ама, вие понеже работите с руснаците и искате сега да го направят руснаците. Ама, защо руснаци? Защо, защо примерно на частното дружество "Булгартрансгаз" или "Булгаргаз" не изгради тези евтини връзки между Турция и Гърция, за които говорим от години? Защо не ни помогнат с такива... защо не помогнат на собственото си предприятие, да инвестират малко пари в него, за да направят възможна диверсификацията на доставките и нормалния конкурентен пазар в областта на газа?
Защото пък други казват, че ако се оставят тези всички проекти да бъдат направени с многото пари на Русия, България става много зависима.
От кое е зависима?
От Русия. Какво се оказа преди година и половина, или януари по-миналата година ли беше, когато украинците спряха газа? Кой от кого беше зависим? Защо Русия иска да избяга от транзита през Украйна, защото Украйна е зависима от Русия или защото Русия е зависима от Украйна? Разбирате ли, говори се много. . . Всъщност говори се най-често като се разчита, че хората нямат време да се замислят върху тези... Аз съм категорично против участие с данъци, със средствата, които държавата събира от данъци, в такива инвестиционни проекти. Категорично съм против, защото тези проекти, още повече, когато се управляват и когато мениджмънтът се назначава от публичната администрация, може да се окажат много сериозно неефективни. Откъде накъде ще се харчат. . .
Е, според вас ще се намерят ли, оценка на "Ведомости" от тази седмица, това е руски вестник, десет милиарда и половина евро щял да струва "Южен поток". Сега, дали са толкова или не, може да са по-малко.
Може и повече да са.
Може и да са повече. Но въпросът е ще се намерят ли наистина тези пари за това нещо, ако не ги дадат Русия, България, Италия?
Разбира се, че ще се намерят. В условията. . . банките няма къде да инвестират. Предприемачите. . .
Тоест това е изгодно, затова ще се намери.
Предприемачите. . . Ако този проект е ефективен и ако. . .
Аз ви питам е ли?
Да.
Не го задавам като въпрос.
Значи, това е втори въпрос, това са различни части на проекта. Сега, нека да ви отговоря все пак на първия въпрос. Ако той е ефективен и се представи добре на местата, където се събират инвеститорите, тези, които могат да оценяват риска, тези, които имат кредитен рейтинг и могат да получат финансиране от банките, много бързо ще се намерят парите за тези проекти. А сега. . .
А за този ще се намери ли?
Е ефективен ли е. . .
Хайде да ги минем трите. "Южен поток" ефективен ли е?
Вижте, "Южен поток" е един огромен проект. Има си една част под морето, която е доста скъпа. Дъното на Черно море е и дълбоко, и. . .
Кое да плати руската държава?
Да, а оттам нататък проектът е ефективен.
Да, ама ако минеш през морето?
Но, но Русия. . .
А "Набуко"?
Там е много интересно, защото, доколкото ми е известно, Русия е настоявала в морската част да инвестира сама, а ние няколко месеца сме загубили в спорове, че искаме и ние да участваме.
Къде, в морската?
Да, в морската част, но това само така... любопитна подробност. Аз смятам, че "Набуко", ако има газ, е също ефективен проект.
Той има ли? Кой ако не вие трябва да знаете в България.
Вижте, нещата там са деликатни в някаква степен. Вие знаете колко са сложни отношенията на Турция с Европейския съюз. Вие си давате сметка какво би се случило, ако такива потоци, 30 милиарда кубически метра газ, които ще са нужни на Европа, минават през Турция. Въпросите са други, те са политически, не са икономически. И аз там не съм много силен, признавам. . .
Е да, ама значи там излиза, че пак държавите имат значение?
Имат, защото сме го допуснали да имат такава роля. Да, и няма как всички държави да са като Швейцария. . .
Новината по "Набуко" тази седмица е, че Европейският съюз искал да обединява газопроводите "Набуко", това е средноазиатският газ, заобикалящ Русия, и ITGI, това е интерконектната връзка между Турция, Гърция и Италия.
Това са два проекта по т.нар. южен коридор. . .
Те щели да ги обединяват?
Има разум. Има разум.
Бургас - Александруполис, вие какво разбрахте тази седмица, сега ще се спира ли, няма ли да се спира?
Ами аз. . .
Руснаците отказват ли се или не се отказват?
Според мен се отказват. Те отдавна са се отказали от този проект.
То май ние първи се отказахме под формата на екологични анализи, заради договорите...
Аз участвах на първата среща преди 16 или 17 години, когато представители на групата "Лацис" дойдоха с тази идея в България. И за тези 16-17 години фактически нищо не се промени, освен това да се спори на кого да се даде даром нещо повече, нали, за това се спореше. Там... самият бизнес отдавна, т.е. беше прогонен или. . .
Дайте по вашия начин да ви питам, бизнесът би ли направил Бургас - Александруполис?
Да, ако са гарантирани доставките за нефт. . .
Е да си ги гарантира бизнесът сам.
Доставките, а, за нефт.
Кой ще му ги гарантира?
Така е, ако . . . Ако ще караме по вашата логика. . .. . . така е и това трябва да, ако се постави изцяло на тази основа, разбира се, че може, аз не мога да кажа априори да, трябва да се види каква е ситуацията. Построиха се, за тези 16 години се построиха много други - и тръбопроводи, и терминали, и изобщо промени се търговията с нефт.
То въпросът е откъде е по-изгодно, дали през този тръбопровод или да се прекара през Босфора, или пък има и трети вариант - Турция, през цялата територия на Турция. . .
И каква е логиката да... бяга се от Босфора, защото Босфорът е в ръцете на Турция и Турция може да оказва определено влияние и да се отиде през територията на Турция, няма много логика.
ЧУЙТЕ АУДИОЗАПИС ТУК
