Господин Данев, как разбирате идеята на кабинета за нов орган за контрол на цените?
Намирам я меко казано за необмислена. Какво означава въобще контролиране на формирането на цените, включително и следене на спекулата и нередовността на ценоообразуването? Първо, контрол в смисъла на задаване на някакви параметри на цените е намислим в пазарна икономика. Второ, цените не може и не трябва да бъдат държавно регулирани, защото това създава условия за корупция, за деформация на административната система, което е изключително опасно. И трето, всяко ценообразуване, за което има пазар и купувачи е редовно. Ако аз съм готов да платя двапъти по-скъпо за дадена марка кашкавал, защото ми е любим, значи няма нищо нередно. Опитът всичко да бъде регулирано ражда дефицити в производството и социалистическите икономики близо 50 години демонстрираха подобни явления. Хелмут Шмит, бившият канцлер на Германия, е казал нещо много хубаво - пазарът е като парашут, работи само когато е отворен. Да не се опитваме да го затватряме чрез администрация.
Може ли да бъде въведен въобще някакъв общ механизъм при формиране на цените и съответно контрола им?
Категорично не. Всяко предприятие е уникално. Цената на дадена стока е само тази, която се признава от пазара. А не от това, което смята даден орган за правомерно или неправомерно. Всяко предприятие има различни обеми и мащаби, използва различни производствени технологии, енергийни източници, суровини. Индивидуални са и организацията на работата, отношенията с клиентите, доставчиците и т.н. За това и предприятията не си приличат. В България има около 350 000 търговци. Невъзможно е един орган да следи и контролира всяко уникално ценообразуване и да установява дали то е „нормално" според неговите разбирания. Не може да има и общ маханизъм за формиране на цена. Каква е идеята-всички да слагат една и съща надценка? Каква ще е разликата тогава между кварталния магазин, големия хипермаркеът и дискаунтъра? По същата логика могат да попитат и ресторантьора, защото продава бутилка вино пет пъти по-скъпо, отколкото е в супермаркета.
Според земеделския министър е нужен контрол, за да знаят потребителите какво консумират.
Органите за безопасност на храните трябва да следят за неговата безопасност. Но за качеството и цената, която те заслужават, съдят само потребителите. Пазарът казва, че ако един продукт е на висока цена, но качеството му не е задоволително, то той няма да се продава. И ако магазинът поддържа високи цени за некачествени продукти, то клиентите няма да ходят сам. Това са истините на пазара. Всъщност и ако се разбере, че една фирма продава с по-голяма печалба от друга, то тогава какво правим? По силата на кой закон ги наказваме? Само потребителят може да даде такава „присъда". Ако той е съгласен да плаща два пъти повече за продукт, който харесва, в това няма нищо нередно.
Министър Найденов обаче твърди, че хората сами са поискали правителството да направи нещо за цените, защото са недоволни.
Цените не трябва да бъдат използвани като инструмент на социална политика. Регулацията на цените е крайно регресивен инструмент в търсене на оптимизация на икономическите процеси. Всеки опит за регулация, дори там, където има монополизъм, не води до особено добри резултати. Ние имаме достатъчно примери - например, регулацията на цените в енергийния пазар доведе до липса на инвестиции в преносните системи. И скорошен пример пример е случаят от миналото лято, когато Слънчев бряг остана без ток, защото стълбовете са ръждясали. Неразвитието на газопреносната мрежа 20 години е друг пример, липса на инвестиции в топлоподаването, в енергийната ефективност и т.н. Така че дори там, където има нужда от регулация се раждат деформации. При отворена икономика и при пазарните условия на функциониране, големите колебания в цените не винаги зависят от българското правителство и българските производители. Проблемът е как с пазарни начини да намалим влиянието на тези външни колебания.
Спекула е дума, която чуваме твърде често напоследък. Има ли спекула на пазара на храни?
Колебанията в цените винаги раждат спекула, но тя понякога е и полезна и води до преливане на инвестиции от един пазар в друг. Контролът на нормите на печалби не е метод за борба със спекулата. Ние сме отворен пазар, а в момента международните цени на някои суровини са неустойчиви. Това поражда условия за спекула. Случва се в цял свят, а ние ще го усещаме осезаемо, защото сме ресурсопотребяваща страна. Кризата доведе и до натрупване на големи свободни средства и търсена на нови инвестиционни интереси, които се насочват и в спекулация с храни. Преди бяха в акции, в други определени сектори като имоти, но напоследък са в суровини и материали. За това скача и цената на определени суровини. А ние сме ресурсопотребяваща страна и тези процеси ни засягат сериозно и ние сме чувствителни към сътресенията на световните пазари. От друга страна, в последните няколко години се създава мост между цените на петрола и храните. Зърното от една страна е в основата на биодизела, а от друга страна производството му е зависимо от горивата. Със сегашните събития е сигурно, че петролът ще поскъпва и догодина няма да спаднат цените, както някои си мислят. Тази вълна ще утихне най-рано след две-три години и поскъпването на живота ще е осезаемо. Трябва да сме готови за това.
Има ли тогава решение на ситуацията?
Едно от решенията е държавата чрез обществена поръчка и кредитно финансиране да предостави на търговски агент задачата да изкупи на зелено зърното от реколта 2011, под две условия: първо, определена нормата на печалба за търговския агент и, второ - продукцията да бъде насочена само за вътрешния пазар при определени лимити на разпределение. Другият вариант е също по линията на обществена поръчка да се предостави кредитен ресурс на търговец да внесе по-евтино зърно. Това са пазарните варианти за намеса на държавата, за да се регулират цените и пазарът за догодина да се успокои.
