Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара, в интервю за предаването „Това е България" на радио „Фокус"
Водещ:Господин Данев, как оценявате последният работен вариант на Националната програма за реформи на страната ни?
Божидар Данев: Има още какво да се работи по тази програма, както по целите, които си поставя тази програма за реформите, и второ - начинът, по който ще бъдат измервани достигането на тези цели. Според мен в една програма, която е краткосрочна, тригодишна програма, лесно могат да се прогнозират и да бъдат поставени тези цели, които трябва да бъдат свързани във всички случаи - достигаме ли средното ниво на брутен вътрешен продукт на Европейския съюз и на глава от населението, среден доход на глава от населението, на зает в икономиката, обществената производителност на труда, енергоемкост на икономиката и така нататък. Това са общоизвестни икономически показатели, които трябва да се стремим в този тригодишен период да се доближим до средното равнище, за да може да оценим действително България ще бъде ли един добър член на Европейския съюз и ще достига ли или ще бъде постоянно на опашката, т.е. тези реформи, за да се измери ефективността им, трябва да има такива точно определени цели и индикатори за достигането на тези цели, които в този работен вариант на реформата ги няма.
Водещ: Кое е по-добре за България - да декларира цели, които не може да изпълни и след това евентуално да претърпи санкции?
Божидар Данев: Тук не става дума да декларира. Говорим да достигнем цели, които са възможни, достъпни цели, а не принципно да декларираме и след това да се окаже, че нищо не сме изпълнили.Фактически ние трябва да декларираме достъпни цели, които е възможно българската икономика да ги постигне и усилията на обществото да позволят да бъдат достигнати тези цели.
Водещ: Постижима ли е целта за 76-процентната заетост до 2020 година?
Божидар Данев: Това е един от проблемите, който смятаме, че едва ли ще бъде достъпно, говорим, тъй като националната програма за реформи е до 2015 година, т.е. какво би трябвало да направим през тези години, за да достигнем тази цел, особено предвид тревожните, бих казал - силно тревожните резултати от намаляването на работните места, които имаме за 2010 година. Не знам дали сте видели последните данни на националната статистика и на Националния осигурителен институт - има малко разминаване между двете данни, но говорим за около 280 работни места са закрити за една година. Сега, дали са 257, дали са 294 - това е отделен въпрос, въпрос на статистика. Тенденцията е страшна. Тя е силно обезкуражителна и обезпокояваща. Т.е. за една година след кризата, която е 2009 година, се оказва, че ние закриваме работни места. Това означава 270 хиляди души, да кажем, ако кажем средната цифра, ще бъдат без работна заплата, няма да потребяват с мащабите, които досега са потребявали. Фактически и приходите в бюджета ще намалеят, тъй като това са преди всичко данък добавена стойност и акцизи, разбира се, и ние го виждаме и другите резултати - вече първите два месеца приходната част на бюджета и приходите в бюджета на Националния осигурителен институт, който също независимо от миналогодишното гласувано увеличение на социалните осигуровки, приходите намаляват. Ние знаем, че сега сме далеч под, знаем, че се срина с два пункта заетостта, за която говорите, и т.е. ние трябва първо да компенсираме тази опасна тенденция за намаляване броя на работните места със създаването на работни места. Друг е въпросът, ако търсим това решение, да кажем с други инструменти, които в никакъв случай не са полезни на българската икономика като емиграция или да не влизаме в такива инструменти, за които в никакъв случай те няма да бъдат полезни за българската икономика.
Водещ: В такъв случай какво може да се направи за разкриване на нови работни места? В известна степен това зависи и от работодателите.
Божидар Данев: Не зависи и от работодателите. На първо място зависи от бизнес климата в страната. Работодателите да откриват работни места, трябва да има бизнес климат. За да може инвеститори да идват в България, трябва бизнес климат. Както виждате, нито чуждестранни инвеститори идват, нито се разкриват нови работни места от работодателите. Значи нещо липсва в бизнес климата.
Водещ: Да, националната статистика регистрира, че и той е негативен. Негативна тенденция отбелязва.
Божидар Данев: Значи, всички сме единодушни, че имаме негативна тенденция и че бизнес климатът не е според очаквания, не е прогнозируем от позитивна гледна точка и естествено не се очакват инвестиции и не се очакват откриване на нови работни места. За мен ще има оживяване в някои сектори на икономиката, което може да бъде положително, какъвто е туризмът, да кажем, поради събитията в средиземноморския район. Във всички случаи част от туристическите потоци се прехвърлят към България след спада на общото политикоикономическо доверие към Египет, към Тунис, към Мароко, така че туризмът се очертава, като един силно печеливш отрасъл и може би селското стопанство също поради покачването на цените на международните пазари, независимо от някои становища, които са изказани, че цените ще спадат. Няма да спадат в следващата година. Това е категорично становище на експертите от стопанската камара.
Водещ: Лошото е, че в този сектор не се задават оптимистични или положителни промени.
Божидар Данев: Вижте, нормално е това нещо, след като имаме, примерно, десетократно увеличение на данъците за притежаваната собственост от тези предприятия - от 10 до 15 пъти и оттам от 10 до 15 пъти нараства такса „смет" също. Какво оптимистично очаквате, след като се вдигат данъците? Т.е. веднъж имаме международните цени, рязкото покачване на международните цени и оттам цените и на вътрешния пазар, веднъж имате вдигането на данъците и реалните резултати са закриването на работни места, намаляването на чуждестранните инвестиции, драстично намаляване на чуждестранните инвестиции и общо взето непрогнозируемата среда, която има в момента в икономиката.
Водещ: Господин Данев, тези негативни тенденции какви управленски решения диктуват?
Божидар Данев: Иска се първо една стабилизация в поведението на политическия елит, целия политически елит, така че да може всички бизнес условия да бъдат прогнозируеми. Ето, например, сега, последното решение всъщност въведе изключителния смут в бизнеса с цените на горивата, което е ясно решение - кой покрива загубите, къде отиват, засилване на монополизъм ли е, ликвидирането на производство на биогорива ли е, на което няма точен отговор, колко време ще трае това замразяване, след това колко време ще се компенсира, как ще се отрази на другите алтернативни енергийни източници?
Водещ: По данни на националната статистика към четвъртото тримесечие на миналата година извън пазара на труда има 822 хиляди души, обаче това са ниско квалифицирани хора. Какво може да се направи за тях? Има ли политика? Има ли лостове?
Божидар Данев: За съжаление голяма част от политиките, които се провеждат от министерство на труда са намирането на временна работа за такива хора с ниско образование, т.е. няма дългосрочна политика за образоване на тези хора. Както знаете огромна е цифрата на ранно напускащи училище деца, които след пет или седем години ще станат участници в пазара на труда. Т.е. това е в резултат на последните 20 години недалновидната политика в областта на образованието и в търсенето на механизми хората да бъдат по някакъв начин убеждавани, ако не и принуждавани чрез различни финансови инструменти да се образоват.
Водещ: Лошото е, че и високообразованите и при тях проблемът е висок с безработицата. Това се очертава един сериозен бич.
Божидар Данев: Не, голяма част от високообразованите също нямат работни места, което е свързано с общата стагнация, която има в икономиката, рецесията, която има в икономиката, която е сериозна, и това е един от общите индикатори на това състояние на икономиката.
Водещ: Възможно ли е стабилизиране на тази несигурна икономическа среда?
Божидар Данев: Всичко е възможно с решителни мерки, с твърди мерки и ясно прогнозируеми мерки, не мерки под емоционално въздействие. Това е начинът - устойчивост на средата.
Водещ: Във вашите срещи, във вашите разговори с представителите на правителството, представяте ли вашият анализ и вслушват ли се в него?
Божидар Данев: Имаме чуваемост. Ние най-често разговаряме със заместник министър-председателя иминистъра на финансите, имаме добра чуваемост, но и той е подложен под различен политически натиск, така че и неговото положение не е толкова лесно. Да имаме гъвкав политически консенсус за подобна стабилизация в мерките и устойчивост на взетите решения, които се взимат и от парламента. Дори шеговито някой казваше - трябва да направят не бюджетен борд, което беше едно от предложенията, знаете, а да бъде парламентарен борд - парламентът да не се намесва постоянно с промени в условията и в правилата на играта.
Цоня СЪБЧЕВА
