Дата: 19.02.2007

Източник: www.bia-bg.com

Прочетено: 2074

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Евдокия Манева към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

Госпожо Манева, моля да развиете Вашето питане.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моето питане към Вас е от м. декември, но за съжаление продължава да бъде актуално. То се отнася за разрешителните и лицензионни режими, които са се превърнали в мощен инструмент за корупция и ограничаване на инвестиционната и предприемаческа активност.

Няколко красноречиви данни потвърждават тази констатация. През 2006 г. България отбеляза спад с 11 пункта по индекса за конкурентоспособност. През 2007 г. запазва позицията си, но поради изменение на методиката фактически спадът продължава. По показател „свобода от правителството” сме на стотно място от 160 възможни, а по „свобода от корупция” – на 56-о място.

Упреците към България са за тромава регулаторна практика, произволно тълкуване и прилагане на регулаторните режими.

На второ място, в свое изследване Българската стопанска камара установи, че от нормативно-регламентираните 53 лицензионни режима съществуват 114; от 243 регистрационни съществуват 613; от 245 разрешителни – 1012. Освен това са въведени 197 съгласувателни режима, за които няма законова регламентация. Общините - от 11 законово регламентирани режима прилагат 767 режима.

И трето, тревожен е не само броят на незаконните регулационни режими, който очевидно е огромен, а и злоупотребата с тях. Масови са сигналите за неспазване на сроковете от администрацията за мълчалив отказ, за отказ без никаква аргументация, за произволно тълкуване и прилагане на регулационните режими.

Тревожни са не само числата и многобройните примери за арогантно отношение в отделните министерства, а безразличието на правителството по този въпрос. Министерството на държавната администрация и административната реформа неправомерно води на отчет 1936 лицензионни и разрешителни режими и не предприема абсолютно нищо за тяхното намаляване и за прозрачно процедиране на тези режими.

И тъй като, господин министър-председател, създаването на нормална бизнес среда и ограничаването на корупционните практики трябва да бъде не само декларация, а да бъде подкрепено с конкретни действия, моето питане към Вас е: каква е политиката на правителството за намаляване на разрешителните и лицензионните режими и тяхното прозрачно процедиране? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Този въпрос е задаван многократно през последните десет години на различни правителства. Със сигурност той  е актуален и сега и вероятно ще бъде такъв и за в бъдеще, защото Вие добре разбирате, че всяка една администрация поражда нови разрешителни и лицензионни режими. Затова е необходимо периодичен техен преглед и премахване и актуализиране на някои, които са изкуствени пречки за икономическата дейност в нашата страна.

Наред с това немалко от режимите, които се въвеждат, са съобразени с европейски изисквания, както Вие добре разбирате, защото Европейският съюз е силно регулирана икономика с много силна администрация. Проблемът се разбира добре от целия Европейски съюз, затова на дневен ред в европейската политика е актуализиране на много от режимите и директивите в самия Европейски съюз и по-ефективната дейност на администрацията като цяло.

Когато Вие цитирате един или друг индекс,  хубаво е да цитирате и други цифри и данни, които са широко публично известни. Когато говорите за икономическата среда в България и нейната конкурентоспособност, не е лошо да посочите, че миналата година е рекордна и от гледна точка на нивото на икономическия растеж през последните сигурно 20 години, и от гледна точка на обема на преките чуждестранни инвестиции, които са 4 милиарда евро за миналата година, според данни не на правителството, а на Българската народна банка, която е независима институция.

Правителството има пред себе си опита на нашите партньори в Европейския съюз как те се опитват да насочат не само политическо, но и обществено внимание към въпроса за регулирането, само там където действително има нужда. И Вие самата знаете, че този процес се развива с променлив успех и към него има много по-големи очаквания. В този смисъл България не е изключение.

Намаляването на административната тежест върху бизнеса и подобряването на качеството на регулирането е един от важните приоритети на българското правителство. Искам да напомня, че още в програмата на правителството в частта „Развитието на пазарната икономика на принципите на конкуренцията”, раздел „Продължаваща либерализация и демонополизация” е записано, че Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на държавната администрация и административната реформа и Министерството на финансите в координация провеждат политика за подобряване на стопанския климат, намаляване на регулативните разходи за осъществяване на бизнес в България и въвеждане на ограничено административно регулиране и подобряване на качеството на административните услуги.

Впрочем, това не е нова политика. Законовата основа за този процес са Решение № 392 на Министерския съвет от 2002 г. и изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Към момента от предвидените в решение на Министерския съвет за премахване 192 режима са премахнати или облекчени 177 такива.

Впрочем би било логично да се попита: след като това решение е взето през 2002 г., кога са приети и създадени тези лицензионни и разрешителни режими? Очевидно не по време на това, не по време и на предишното правителство. Редовният диалог между правителството и бизнеса продължава да се развива и усъвършенства в рамките на Съвета за икономически растеж, като през 2006 г. са обсъдени предложения за нормативно регулиране на публично-частното партньорство, въвеждането на принципите за по-добро регулиране и инструментите за оценка на административните процедури за осъществяване на стопанска дейност в България.

Създадена е работна група към Съвета за икономически растеж за оптимизиране на бизнес средата със задачата да анализира всички съществуващи инициативи, свързани с улесняването на административните бариери, както и да подготви анализ за нормативната база в тази област. Този приоритет ще важи в работата на Съвета за икономически растеж и през 2007 г.

Искам да обърна внимание, че Националното сдружение на общините в Република България – тъй като цитирате режимите на местно ниво – също е партньор на правителството в дейността за въвеждане на принципите за по-добро регулиране.

Ще добавя, че в началото на 2007 г. започва работата по създаването на Национален подробен план за по-добро регулиране. Той ще включва мерки за въвеждане на принципите и модела на оценка на въздействие от административното регулиране. Това ще помогне за идентифициране на всички възможни последствия или скрити разходи, свързани с регулирането и оценяването на положителния ефект за обществото и предприемачите. Крайната цел е създаването на съразмерен, максимално ефективен и изцяло прозрачен регулативен процес, който да не създава излишни трудности и процедури пред бизнеса, а напротив, да го подпомага.

В заключение ще посоча, че има редица нормативни актове, в това число законопроекти, а също така и решения на Министерския съвет, които в резултат именно на тази политика за ограничаване на възможностите на излишна регулация, са или спрени, или преразгледани, а допълнителните режими, предвидени първоначално, са отпаднали.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за два доуточняващи въпроса в рамките на 2 минути.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, има достатъчно данни, които потвърждават, че постиженията на бизнеса са въпреки правителството. Няма защо да се прави анализ. Анализът е направен – над 1900 незаконни режими. По този въпрос нищо не се прави!

Освен това има огромна злоупотреба с разрешителните режими. Ще Ви дам пример с Министерството на околната среда. Той е конкретен. Вие не обичате конкретни въпроси, но сте информиран за тези случаи и затова аз отново ще напомня:

Във връзка с изпълнение на задълженията по Закона за отпадъците, за преработка на отпадъци от електрическо и електронно оборудване в Министерството на околната среда са подадени документи през м. юли от дружеството „Екоел”, през м. юни – от дружество „Екобултех”, през м. август – от „Репак”, през м. септември – от „Елресурс”, през м. октомври – от „Евроекотел”. Това са шест дружества, които чакат повече от три месеца разрешение да извършват дейност с отпадъци. В същото време фирмата „Екобултех”, близка до ДПС, получава разрешение за дейност само за 10 дни и установява монопол на пазара. Същата фирма със същия директор получава и разрешение да работи и разкомплектова автомобили. Бизнесът с отпадъци е изключително привлекателен и установяването на монопол е изключително доходоносно.

Заслужава да проверите много категорично дейността на Министерството на околната среда и водите в тази посока, както и цената на подписа на министъра на околната среда и водите.

Призовавам Ви да създадете ясни процедури за контрол върху прилагането на разрешителните режими. Затова моите два допълнителни въпроса са: ще създадете ли ефективна държавна структура за контрол на спазване на регулаторните режими и ще създадете ли възможност за обществен контрол върху законовото прилагане на разрешителните режими? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, благодаря за информацията, която Вие сочите във Вашите допълнителни въпроси. Аз изрично съм обръщал внимание на министъра на околната среда и водите за необходимостта да се ускори издаването на разрешения и да се реши въпросът във връзка с електронните отпадъци и фирмите, които са подали заявления. Отново ще го поставя в достатъчно категорична форма.

Що се отнася до конкретния Ви въпрос, който е по-общ, мисля, че Съветът за икономически растеж е добро място, където могат да се срещнат вижданията и интересите на правителството и бизнеса, където се работи съвместно с тях и с Националното сдружение на общините. Крайната цел е създаването на среда, която е много по-ефективна и улеснява дейността на икономическите субекти в България.

В България предстои да се въведе търговски регистър от м. юли 2007 г., което е изключително важно от гледна точка на регистрацията на фирмите, влизането и излизането на пазара и има пряко отношение към стопанската дейност. Искам да напомня, че този закон беше приет след многократни отлагания в миналото именно от това правителство, въпреки че има немалко конкретни, чисто административни трудности при неговото прилагане.

Ако ви интересува конкретната дейност на правителството, бих посочил редица нормативни актове, които са спрени или променени в хода на съгласуване и преди тяхното приемане именно с оглед на облекчаване на различните режими. Такъв например е законопроектът за условията и реда за издаване на разрешения и за регистрация на физически и юридически лица, които извършват строителство. Този законопроект е оттеглен в резултат на становището на Министерството на държавната администрация и административната реформа, преработен е и представен като законопроект № 2 от настоящата таблица, в който са отпаднали два режима. Законопроектът за Камарата на строителите е приет от Народното събрание, след като там се въвежда регистрационен режим в браншовата организация. Отпаднал е разрешителният режим вследствие на становището и обсъждането в Министерския съвет. Има проект на решение на Министерския съвет за одобряване на Закона за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Предложеният реж
им в първоначалния вариант е отпаднал отново след становище на Министерството на държавната администрация и административната реформа, тъй като съответният регистрационен режим не съответства с разпоредбите на друг закон.

Бих могъл да изброявам още доста конкретни законопроекти и проекти на решения на Министерския съвет. Мисля, че това е достатъчно ясно доказателство, че когато се разглежда едно или друго постановление, решение или законопроект, Министерският съвет се стреми да избегне ненужните пречки пред бизнеса, наред с това съобразявайки се с европейските практики в тази област.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, още веднъж ще подчертая, че разрешителните регулатори и всички разрешителни процедури са огромен инструмент за корупция. Вие не ми казахте имате ли критериите, имате ли структури, имате ли програма, имате ли инструменти, за да се преборите с тази напаст, която всяка година става все по-категорична?!

Известна истина е, че Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите са станали нарицателни за злоупотреба с разрешителни режими. Имаше многобройни публикации за действията на министъра на околната среда и водите, включително беше сезирана Европейската комисия. Съвсем неотдавна, впрочем вчера, австрийски бизнесмен заявява, че знае цената на подписа на министъра на околната среда и водите. Тези сигнали са идвали при Вас и аз знам, че част от фирмите, за които споменах, са се оплаквали лично пред Вас. За съжаление няма никакви действия!

Аз започвам да си мисля, че Вашето твърдение, че с ДПС ви свързват повече неща отколкото ви разделят, има един много сериозен подтекст. Защо не предприемате абсолютно никакви мерки? Защо не искате да се сложи ред в тези две системи, в които има явно и грубо нарушение на законите? Аз мисля, че вие трябва да се съобразите с възмущението на хората, което нараства, и да вземете мерки не само за намаляване на режимите, а за тяхното прозрачно процедиране. Вие трябва да допуснете обществен контрол върху тези режими, за да не се създава впечатление, че властта в момента е парцелирана и всеки министър е едноличен владетел, че нямаме единно, принципно, целенасочено правителство. Това трябва да бъде Ваше задължение. Благодаря Ви.