"Народнотo събрание не спазва законовите изисквания. Нека г-жа Цецка Цачева да спазва законите в страната и да не допуска до пленарната зала или до комисия закон, който няма оценка на въздействието". Това заяви в интервю за БГНЕС Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара (БСК).
"От години имаме идея за създаване на парламентарен борд, който да ограничава промените в законите. Свидетели сме, особено през последните 13 години, на непрекъснати промени, както в законодателството, така и в поднормативните документи.
Тези непрекъснати промени създават нестабилност за бизнес средата у нас", каза изпълнителният председател на БСК. "Това, което предлагаме, е актуално особено сега при засилената нормативна активност, както на депутатите, така и на хората от съответните министерства и ведомства, които достигат вече до някакви невероятни цифри.
Една такава адаптация на българското законодателство към европейското безспорно беше необходима, но друг е въпросът по какъв начин тя трябва да се извършва. Дали трябва да се правят дребни промени всеки месец, или всяко тримесечие, или да бъдат заменяни цели актове, които да създават една стабилност в нормативната среда в България", посочи Данев и цитира председателя на парламента Цецка Цачева, която каза, че само 41-то НС е приело 352 закона, а само за 6 месеца миналата година има нови над 1300 подзаконови актове.
"Представете си какво влияние има това върху бизнес средата. Нашето желание е да се въведе определена рестрикция за промени в нормативната уредба, за да може бизнесът да поеме спокойно дъх и да може да насочи своите интелектуални и стопански усилия в други области", каза той. "За голямо съжаление, голяма част от измененията в законите са дребни, малки промени и често са свързани с определен лобистки натиск", каза Данев.
Той изтъкна, че цялата процедура в НС не спазва изискванията на един основополагащ закон - Закона за нормативните актове. "В Закона има две основни изисквания. Първо - всяка промяна в законите да бъде придружена, освен с мотивите защо се променя съответният закон и задължително с оценка на въздействието на този закон", посочи Божидар Данев. Според него почти във всички случаи в мотивите за промяна на законите няма такава оценка.
Божидар Данев каза, че може да даде десетки примери за подобно несъответствие, като се позова и на друга норма в този закон, според която се изисква последваща оценка на въздействието на вече направените промени. Тази оценка трябва да покаже как промените са се отразили - и финансово, и на трудовия пазар, например.
Данев припомни, че миналата година бяха приети промени, с които от началото на тази година осигурителните вноски се повишиха с 1.8 процентни пункта. Друг пример, който той даде, е за промените в Закона за управление на отпадъците, вследствие на които много пунктове за събиране и обработване на скрап ще се наложи да бъдат закрити, ако са на територията на общини без градоустройствени планове. "Какво ще бъде въздействието? Съществуващата престъпност преди промените на закона прекратена ли е, или е пренасочена в друга посока? Означава ли, че този контингент, който досега се е занимавал с такава престъпна дейност, е прекратил дейността си, или се е настроил на други посоки? Какво е въздействието върху металургията, върху броя на работни места", пита Данев. Божидар Данев смята, че в голяма част от кражбите на кабели от далекопроводите и съоръженията на телекомуникационните компании са обвързани по един или друг начин хора, които са служители на тези компании.
Има над 1100 регулативни режима, въведени от общините незаконно, каза още Божидар Данев и даде за пример Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който също не се спазва. В текст от него е казано, че размерът на таксите за съответните регулаторни режими трябва да бъдат съобразени с разходите на администрацията за съответната услуга. "Защо таксата за разрешително за право на строеж е различна в различните общини? Откъде идват огромните разлики в административните разходи, за да има такива големи разминавания в размера на таксите?", пита Данев. Според него има редица примери за необмислени промени, с които се създава нестабилна бизнес среда, с които се гонят чуждите инвеститори.
"На практика, голяма част от подзаконовите актове, които не са съобразени със законовите постановки, са свързани с корупционни намерения", посочи още изпълнителният председател на БСК. Според него изменението в законите е един от основните проблеми за подобряването на бизнес средата, както и за битка с корупцията. "Ако искаме да се борим с корупцията, един от основните инструменти е електронното правителство и веднага след това, на второ място се нарежда парламентарният борд. Оттам - нататък можем да говорим и за други битки, които са последица от подобни решения", категоричен е Данев. Той предполага, че рано или късно тази идея ще стигне до хипоталамуса на политиците, за да може да има трайни изменения.
Всяка година БСК прави свои проучвания сред бизнеса за това какви са проблемите, които му пречат. За миналата година често променящата се нормативна уредба и тромавата и неефективна съдебна система са посочени от 32% от анкетираните като водещ проблем пред правенето на бизнес у нас. През последните 5-6 години този процент неизменно е в рамките между 30 и 35% - факт, който според БСК показателен за трайното отношение на бизнеса към проблема "нестабилна нормативна среда".
