Ако зависеше от читателите на DarikFinance.bg, още от утре чиновниците щяха да си плащат осигуровките сами. Не защото става дума за някаква привилегия, която държавните служители не заслужават, следователно трябва да им бъде отнета, а защото, ако се запази досегашната система, при която бюджетът мисли за техните осигуровки, останалите работещи в реалния сектор имат основания да се чувстват дискриминирани.
През тази седмица публикувахме изследването на Българската стопанска камара за нагласите в обществото по отношение на този въпрос. В анкетата на БСК 93% от хората са отговорили, че чиновниците трябва сами да се грижат за своите осигурителни вноски.
Данните затвърдихме и в DarikFinance.bg с резулта 90:8 в полза на желаещите промяна по този въпрос. Общо 90 души гласуваха в анкетата ни от вторник до събота по обяд, като читателите изложиха и допълнителни мнения по темата, използвайки формата за коментари.
Този голям интерес ни даде основание да потърсим отново стопанската камара, за да проверим дали нейните представители имат някакво основание да се надяват, че този път инициативата им има шанс да доведе до реална промяна. Свързахме се с Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. Господин Данев, не за пръв път повдигате въпроса за осигуровките на държавните служители.
Какво ви накара да се сетите за тази си идея отново?
Поводът е, че министър-председателят даде указания към съответните институции да дадат препоръки за реформи в някои основни области, каквато е пенсионната система. Да, ние наистина използваме момента, защото пенсионната система е една от доста чувствителните системи. Тя има и най-съществени разходи в икономиката с над 7 млрд. годишно, така че е от изключително значение тя да е в добро финансово здраве.
Сред нещата, които й пречат обаче, са съществуващата от години дискриминация на входа на системата. Знаете, че попълването на осигурителните вноски е заложено в Кодекса за социално осигуряване. Непрекъснато се правят промени, които обаче не решават генералния въпрос, който е че има различие между държавните служители в осигуряването и всички останали заети в икономиката.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване работодателят плаща 60% от дължимите осигуровки, а заетите плащат 40 на сто, докато за държавните служители има размит текст, който казва, че осигуряването се извършва чрез трансфери от бюджета. Тоест няма го мястото на министрите като работодатели от една страна и на държавните служители като заети в икономиката, които трябва да плащат своята част от личните си вноски. Всички хора са в крайна сметка хора на наемния труд. Ето защо предлагаме да се направи такава промяна в Кодекса, която да промени този статут на държавните служители. Така дискриминация няма да има. Ще се спрат и вредните последствия от нея. Една подобна реформа ще ни даде яснота за приходната част на бюджета на Националния осигурителен институт.
Ние в момента не знаем каква е реалната част на осигурителните вноски на държавните служители и каква е субсидията, която се получава, така наречените трансфери от бюджета, с които се финансира НОИ. В момента всичко това е един кюп.
Второто много съществено нещо, което ще се промени, е че държавните служители ще трябва да внасят своите вноски всеки месец, а не както е сега - на тримесечие. Това означава, че за тях също ще важат същите санкции, каквито важат за частните работодатели, ако закъснеят с плащането. Частниците се наказват с 20% плюс основния лихвен процент. С това забавяне на преводите от министерствата към НОИ с по три месеца се получава един вид кредитиране на пенсионната система от страна на всички заети в реалната икономика, което също е дискриминационно. Най-същественото, до което ще доведе една такава промяна, според мен, е че ще се знае в какви са реалните разходи на съответните ведомства.
Тук ще отворя една скоба за ранното пенсиониране в някои ведомства по член 69, който касае МВР, Министерство на отбраната и министерство на правосъдието. Там работят близо 95 хил. души, като още толкова са пенсионерите. Разходите за тези служители са половин милиард лева годишно. Това означава, че бюджетите на тези министерства трябва да се увеличат пропорционално на тази сума от половин милиард, която споменах. Примерно, в МВР са заети 60 хил. души, което фактически означава, че с 300 млн. е повече бюджета на МВР от това, което знаем за него сега. Това е реалния им бюджет. Да не говорим, че на практика онези, при които има ранно пенсиониране, не внасят необходимите осигурителни вноски.
По изчисления на НОИ те трябва да внасят с 12% повече, защото пенсиите в тази сфери, ако се отчетат и 20-те заплати, които се дават при самото пенсиониране, са двойно по-големи от всички останали средни пенсии в страната. Примерно, нивата от 2009 - 2010 година бяха 480 лв. средна пенсия спрямо 240 лв. за обикновените разреди труд.
И все пак, това, което предлагате звучи непопулярно и на фона на идващите избори е трудно да се очаква, че ще ентусиазира когото трябва ...
Вижте, тук никой няма да пострада. Ние дори предлагаме да се увеличат заплатите на държавните служители, за да могат да посрещат плащанията си за осигуровки. Но случи ли се това, финансовите потоци ще си отидат на мястото, ще стане ясно колко е бюджета на всички държавни ведомства. Хората няма да загубят нищо. Парите, които ще постъпват, ще постъпват регулярно.
Може би хората, заети в държавната сфера, се чувстват привилегировани с това поемане на осигуровките им от държавния бюджет?
Просто никой не е обяснил на хората какво точно би се случило, ако системата се промени. За тях лично би трябвало да е едно и също да получават 1 000 лв. и държавата да им плаща осигуровките или да получават 1 200 лв. и сами да са отговорни за вноските си. Има като че ли някакво напрежение между хората в частния сектор и чиновниците.Едните се чувстват ощетени, че не разполагат с облагите на работещите в държавния сектор.
Толкова ли са големи различията?
Не бих могъл да направя такова дефиниране. Няма такава конфронтация. Но бих искал да обърнем нещата и да погледнете от друг ъгъл нещата. Много от местата в държавната администрация, където средна заплата е много по-голяма от тази в реалния сектор, стоят вакантни от дълго време. Никой не е анализирал защо това е така и дали пък това не е въпрос на сива икономика, плащания извън официалните плащания в реалния сектор. Но това е явление, което е налице. Така че не бива да се поддаваме на такива прибързани конфронтации.
