„Големият проблем на икономиката ни е заетостта и стабилизирането на пазара на труда. Въпросът за индексацията на доходите е само част от пазара на труда, но сам по себе си той не решава проблемите на икономиката". Това заяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев пред участниците в дискусия, организирана от КНСБ, във връзка с договарянето на минималните осигурителни доходи. Във форума участваха ръководствата на национално представителните и на браншовите работодателски и синдикални организации.
При откриването на форума председателят на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че вече в пет икономически сектора има договорености за индексиране на минималните осигурителни прагове (МОП) за 2012 г. Това са секторите „целулоза и хартия", „търговия", „туризъм", ЦКС и „Български пощи". Първото заседание на работната група по договарянето на минималните осигурителни прагове за 2012 г. ще се проведе на 13 септември 2011 г., от 09.30 ч., в зала № 5, ет. 5 в Министерството на труда и социалната политика.
„Не настояваме за национален препоръчителен индекс за увеличение на заплатите, но категорично настояваме за административно определяне на минимални осигурителни прагове в секторите, където не са постигнати споразумения между браншовите синдикални и работодателски организации", заяви Пламен Димитров. Също така, лидерът на КНСБ изрази мнение, че договарянето на препоръчителните индекси за увеличение на работните заплати трябва да става по икономически дейности (76 бр.), а не по браншове (20 бр.), за да се постигне по-голяма прецизност. Това предложение бе адмирирано от работодателските организации, вкл. от изпълнителния председател на БСК Божидар Данев.
Пламен Димитров съобщи още, че национално представителните синдикални организации ще внесат (вероятно още следващата седмица) официално предложение за ръст на бюджетните заплати с 10 %, както и за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2012 г. на 290 лв. И двете предложения не срещат одобрение от страна на работодателските организации. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев изтъкна, че за увеличение на бюджетните заплати може да се говори, само ако се пристъпи към сериозни съкращения в администрацията и увеличаване броя на електронните административни услуги. Тезата на г-н Велев бе подкрепена от Божидар Данев, който подчерта, че България е сред страните с най-голям дял държавно управление като обща тежест за бюджета.
Друг спорен въпрос, очертал се при днешната дискусия, бе този за разпростирането от страна на социалния министър на сключените браншови колективни трудови договори върху целия бранш, за който се отнасят. КНСБ и КТ „Подкрепа" се обявиха категорично за запазване на тази практика и за по-широкото й прилагане, докато работодателите възразиха с аргумента, че в условия на криза и нестабилност в голяма част от фирмите би било пагубно за работните места в тях, ако административно им се налагат непосилни клаузи.
„В Европа нещата не вървят добре. Основни търговски партньори на България отиват към дългова криза. Това означава, че трябва да сме много внимателни, когато правим промени в пазара на труда", предупреди Божидар Данев. Той допълни: „Няма работодател, който да не иска да плаща високи заплати на качествените си работници, но за това трябва да има ресурс. Нека не рискуваме още работни места, робувайки на призиви за увеличение на доходите! Приоритет № 1 трябва да ни бъде стабилизирането на трудовия пазар и създаване на условия за разкриване на нови качествени работни места." Изпълнителният председател на БСК отбеляза, че през последните 3 години средната работна заплата е нараснала с 37% при 10% увеличение на потребителските цени, заетите са намалели с 13%, а безработните и обезкуражените лица са се увеличили с цели 66,6%. Само през изтеклата година работните места са намалели с 263 000, а заетите - с 319.6 хил. В средата на тази година 46% от активните предприятия декларират нула заети, което е изключително притеснително, смята изпълнителният председател на БСК. Той изтъкна още, че драстично са намалели и инвестициите (особено преките чуждестранни инвестиции), които имат пряко влияние върху пазара на труда. Нещо повече, през първото тримесечие на тази година има отлив на чуждестранни инвестиции в размер на около 60 млн. евро.
Всичко това идва да покаже, че ситуацията на пазара на труда е критична и всякакви призиви за индексиране на доходи трябва да бъдат подчинени на предварителна оценка на въздействието. „Никой не е направил оценка на въздействието как миналогодишното увеличение на осигурителните вноски с 1.8 процентни пункта, нарастването на минималните осигурителни прагове с 5.6% и ръстът на работните заплати с 5.9 % са се отразили на икономиката. Защо при всичките тези увеличения, бюджетът на НОИ е с 300 млн. лв. дефицит?", попита Божидар Данев. Той препоръча спешно да се пристъпи към съществени реформи в сферите на образованието, здравеопазването, социалното осигуряване и пазара на труда, както и към прилагане на мерки за цялостно подобряване на бизнес средата - така, както препоръча на страната ни Европейският съвет в началото на този месец.
С презентацията на г-н Данев по време на днешния форум можете да се запознаете от прикачения файл.
