Дата: 24.10.2011

Източник: в-к "Стандарт"/БСК

Прочетено: 2210

- Господин Данев, какъв според бизнеса трябва да бъде бюджета за следващата година?

- Има натрупана представа в държавните институции, които са потребителите на бюджета, че той се усвоява. Трябва да гледаме на бюджета като на инвестиция - средства, които инвестираме в рамките на една година, за да постигнем определени цели. Тези цели трябва да бъдат дефинирани и да са прозрачни за обществото. Освен това, трябва да са ясни индикаторите, с които да се следи текущо през годината дали тези цели се постигат. Например, Министерството на здравеопазването да каже с колко процента ще намали детската смъртност или с колко процента ще направи скрийнинга по-достъпен за онкоболните. Или регионалното министерство да обяви с колко ще намали диспропорцията между отделните региони в страната по отношение на инфраструктурата. МВР може да заяви с колко ще намали битовата престъпност в рамките на тези пари. На практика бюджетът е един бизнес план. Когато се прави бизнес план се задават цели, които трябва да се постигнат. Така че е нормално всеки разпоредител на бюджетни средства - министерство, агенция или друга институция, да направят публични своите цели, за да има обществен мониторинг на разходването на тези средства от данъкоплатците. Това в нашата страна не е практика и имаме чувството, че не се разбира.

- Защо е важно да има обществен мониторинг?

- В условията на криза ролята на държавния бюджет нараства. Той става основен инструмент за стабилност на обществото. Колкото е по-сериозна и по-дълбока кризата, толкова по-голяма е ролята на бюджета. Защото в криза независимо дали е финансова, икономическа, дългова или политическа или български мутант, държавата започва да се намесва все повече в пространства, които са пазарно регулирани. В такива условия бюджетът създава работни места, публичните средства създават бизнес и устойчивост донякъде на икономиката. Целите и индикаторите какво трябва да се постигне с парите от бюджета, са инструментът, с който видимите действия са проследими, а невидимите действия на правителството ще намаляват. И тогава ще има обществен мониторинг - мониторингът на данъкоплатеца какво се прави с неговите пари. Обществото трябва да настоява бюджетът да стане прозрачен, т.е. всеки разпоредител с бюджетни средства да публикува какви цели си поставя и как те могат да бъдат измерени.

- И тогава ще може да се носи политическа отговорност?

- Точно така. Сега ние първо правим една прогноза на база на макроикономическите параметри - растеж на БВП, инфлация и т.н. На основата на тази прогноза се разчитат приходите в бюджета и оттам - разходите. Но това, което искаме, е бюджетът да има икономизация на всички разходи. Т.е., зад всеки разход да има някаква икономика, която е представена с целите и индикаторите, които показват каква е ефективността от разходване на тези средства. В България с двойно по-малко разходи може да се постигнат същите цели. Т.е,. ефективността на разходване на публичните средства не е висока. В момента няма политическа отговорност на тези, които харчат парите, без да постигат целите си. Затова не се усвояват и еврофондовете. Никъде няма проследяване как се усвояват инвестираните средства от фондовете и затова има проекти по три години, които стоят без нито един усвоен лев. Ние говорим за нов механизъм за формирането на бюджета, на бизнес плана на страната, и на следене на ефективността на изпълнението му.

- Финансовият министър вече заяви, че рамката на бюджета за следващата година няма да е по-различна от тазгодишната, само ще има преразпределение на средствата от сектор сигурност към образование и наука. Как ще коментирате това?

- За голямо съжаление структурата на разходна част на бюджета е далеч от структурата на разходите в бюджетите на другите европейски страни. Трябва постепенно да се доближаваме до тях. Ние харчим много за вътрешна сигурност и правосъдие, без да има видими резултати. А разходите за наука и образование са пренебрежимо малки като процент от БВП. Знаете ли колко е средната работна заплата в БАН? 648 лв. А средната работна заплата във Висшето физкултурно училище? 1397 лв. Ето това показва колко е деформирана системата ни. Сменили сме ценностната система на българина. Затова приветстваме, че ще се разпределят повече средства за образование и наука, но те трябва да бъдат интелигентно разпределени, защото разходите в тази сфера дават резултат след няколко години.

Лошото е, че в България не се правят сводни баланси. Например, в здравеопазването се получават пари по няколко канала. От републиканския бюджет, от бюджетите на здравната каса, общините, МВР, Министерството на отбраната. Никой обаче не прави своден баланс как по линията на преразпределението тези пари се разходват - колко са за лекарства, диагностика, издръжка на болници... По същия начин не е ясно как се разходват трансферите от републиканския  бюджет към бюджета на НОИ. Нашето виждане е, че с това непрозрачно се разширяват бюджетите на МВР, на отбраната, на правосъдието. Те получават допълнителни финансови потоци за ранното пенсиониране на служителите и техните бюджети не са прозрачни. А всъщност тези разходи трябва да се плащат от бюджетите на тези министерства. Тези паразитни плащания трябва да бъдат изчистени, за да бъде бюджетът прозрачен и да се знае реалната разходна част. В момента тя е завоалирана и заблуждава обществото за реалните разходи за тези три свещени крави. В същото време виждате, че основните критики към нашето общество, включително и за това, за което не ни приеха в Шенген, са правосъдие, сигурност, корупция, организирана престъпност. Когато се прави икономизация ще се види кои разходи могат да бъдат намалени, за да се постигне най-голям икономически ефект.

- Т.е. преразпределението, което прави финансовия министър, е стъпка към икономизацията на бюджета?

- Да, и към промяната на структурата на отговорностите и на надеждите. Тази стъпка трябва да бъде подкрепена от цялото общество и задължително трябва да бъде придружена от строги изисквания - всички получатели на бюджетни средства да публикуват какви са техните цели и кои са индикаторите за измерването им през годината. Общините също трябва да си разпишат целите, както и съдебната система. Друг е въпросът дали обществото ни е зряло, дали може да следи тези неща и да изисква.

- Как ви се струва заложения ръст от 2.9% на БВП за догодина?

- За мен е прекалено амбициозна задача. Като отчитам дълговата криза в Европа, едва ли ще може да се постигне. Може би параметрите на инфлацията ще бъдат подобрени заради общото свиване на икономическата активност в света. Цената на петрола започва да пада. Очаквам дефлационни процеси, независимо че някои страни ще се опитат да провеждат монетарна политика. Полша например с 30% девалвира своята злота и не попадна в кризисния капан. Докато България заради валутния борд не може да ползва този мощен икономически инструмент. В условия на криза валутния борд започва да създава определени деформации в икономиката.

- Но това е по-малкото зло.

- Да, разбира се. Моето лично виждаме е, че в българските условия, колкото повече ограничения имаме, толкова по-добре. За това приветстваме идеята на финансовия министър за пакт за финансова стабилност - толкова повече волунтаристичните политически напъвания се ограничават. Сега в момента е изключително важно да има икономизация на разходите в бюджета. Пактът за стабилност е изключително важен. Тази година ако трябва да направим някой Мистър Икономика, това трябва да бъде министърът на финансите, защото той се опита се да сложи усмирителна риза на политическия волунтаризъм. Дано да успее.

 

Интервюто е с допълнения, направени след излизането на броя на в-к "Стандарт" на 24.10.2011 г.