„ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ[1] - ЕСЕН 2011"
(Прогнози на BUSINESSEUROPE[2])
ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ
1. НЕСИГУРНОСТ В УСЛОВИЯ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Продължаващата криза на държавния дълг и нестабилността на финансовите пазари се отразяват на нагласите на бизнеса и потребителите и водят до намаляване на тяхното доверие. По тази причина BUSINESSEUROPE не очаква през 2012 г. икономическият растеж в ЕС-27 да надхвърли 1%, а в еврозоната - 0.8%. През 2012 г. ще се усети в пълна степен забавянето на икономическия растеж. Очакваме за 2011 г. растежът да бъде 1.6% за ЕС-27 и 1.5% за еврозоната, което е едва 0.2% корекция спрямо прогнозата ни от Април т.г.
По отношение на основните фактори на растежа:
o Личното потребление остава ниско, а това се отразява върху перспективите за заетост и желанието за намаляване на частните дългове. Частното потребление ще допринесе за икономическия растеж през 2011 и 2012 г. само с 0.2 процентни пункта (п.п.).
o По същия начин, приносът на държавните радходи ще бъде близо до нулата през 2011 г. и леко отрицателен през 2012 г. (-0.18 п.п.).
o Основен тласък на икономическия растеж се очаква да дадат инвестициите и износът, като BUSINESSEUROPE очаква от тях принос, съответно - 0.35 и 0.7 п.п. за 2011 г. Моделът ще бъде същия и през 2012 г., когато се очаква приносът към БВП на износа да е 0.3 п.п., а на инвестициите - 0.24 п.п.
Смесените сигнали за възстановяване в САЩ не успяват все още да се материализират и да дадат перспективи за растеж. Нововъзникващите икономики продължават да отбелязват устойчив растеж.
От друга страна, инфлационният натиск върху цените на суровините затихна.
Световната търговия се забави значително, което от части се дължи на понижаване на растежа на световната икономика. В резултат на това, износът намаля и европейската промишленост продължи да понася силни загуби.
2. ВЪПРЕКИ НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА, БИЗНЕСЪТ В ЕС ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЪЗДАВА РАБОТНИ МЕСТА.
Задълбочаването на кризата с държавния дълг и спадът в потребителското доверие увеличиха песимизма за бъдещата икономическа ситуация и нараснаха страховете от безработица.
Пазарите на труда се влошиха след лятото на 2011 г., а безработицата се очаква да се увеличи леко през следващата година от 9.7% до 9.8% в ЕС-27, и от 10% до 10,1% в еврозоната. Това се равнява на увеличение на безработицата от около 25 хиляди души в ЕС-27.
Увеличава се броят на хората без работа повече от 6 месеца. Неприемливо високо е и нивото на безработицата сред младите хора - 21% (5 млн. души между 16 и 24 г.), които може да се превърнат в „изгубено поколение", ако новите участници на пазара на труда не успеят да придобият необходимата подготовка и умения.
Въпреки лошите пазарни условия, BUSINESSEUROPE прогнозира, че почти 1 млн. нови работни места са създадени през тази година, а за 2012 г. има потенциал за още поне 250 000. Като се имат предвид продължаващите съкращения в публичния сектор в някои страни, то логично е да се очаква действително създадените от частния сектор работни места да бъдат дори повече от прогнозираните по-горе.
Общата заетост се очаква да нарасне с 0.5% през 2011 г. и с 0.2% през 2012 г.
Обобщените данни за заетостта показват съществени различия между отделните страни. Очаква се стабилизиране на условията на пазара на труда в страните, които въведоха структурни реформи навреме. Обратното - в страните, които натрупаха силни конкурентни дисбаланси, се очакава да по-нататъшно нарастване на безработицата.
3. ФИНАНСОВАТА НЕСТАБИЛНОСТ НА ПАЗАРИТЕ СЕ ОТРАЗЯВА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПЛАНОВЕ
Свитото вътрешно потребление и продължаващата политическа несигурност продължават да пресират европейските компании и да подкопават техните инвестиционни планове.
Сътресенията на пазара на облигации води до отслабване на банките, което от своя страна ограничава способността на фирмите да инвестират. Значителното затягане на кредитните условия е в ход, като не може да се изключи и втора кредитна криза.
Членовете на BUSINESSEUROPE очакват разходите и достъпът до финансиране да станат още по-рестриктивни през следващите 6 месеца. Проучване на ЕЦБ през октомври за банковото кредитиране в страните от еврозоната потвърждава затягането на кредитните стандарти от банките и показва очаквания за по-нататъшно влошаване през следващите тримесечия.
Предизвикателствата на финансовата среда създават значителни ограничения и рискове за инвестициите, което на свой ред пречи на дългосрочния икономически растеж. Предприятията са все по-загрижени от евентуалното ограничаване на банковото кредитиране, целящо да отговори на по-строгите капиталови изисквания.
Повишените капиталови изисквания, наложени от финансовите регулации на пазара, биха могли допълнително да намалят кредитирането и повишават цената на кредитите. Това, от своя страна, ще доведе до свиване на инвестициите, а оттам - на растежа, в една вече слаба икономическа среда. Освен това, всички банки са все още изправени пред дългосрочни предизвикателства, произтичащи от регулаторната реформа.
Въпреки всички тези негативни фактори, все пак очаква се инвестициите през 2011 г. да нараснат с 2.5%, а през 2012 г. - с 1.8%, като приносът им към ръста на БВП ще е, съответно - 0.35 п.п. (2011 г.) и 0.24 п.п. (2012 г.).
Премахването на финансовите ограничения върху способността на частния сектор да инвестира е от ключово значение за връщането към устойчив растеж.
ПОЛИТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ
- Запазват се различията в икономическото развитие между отделните страни-членки на ЕС. Последните усилия за осъществяване на структурни реформи започват да намират израз в намаляване на дефицита по текущата сметка, но държавите-членки трябва да ускорят усилията си за повишаване на растежа и улесняване на конкуренцията, особено в рамките на еврозоната. Като част от една по-широка стратегия за защита на еврото, подобряването на икономическото управление е необходимо, за да се повиши надеждността на програмите за реформи на отделните страни.
- Страните, които поддържаха устойчива фискална политика преди кризата, се справят много по-добре и по време на възстановяването. Последните усилия за осъществяване на структурни реформи в редица държави-членки започват да намират израз в намаляване на дефицита по текущата сметка, особено в рамките на еврозоната. Това показва, че реформите започват да дават резултат, и подчертава, че това е важно, както за доверието на потребителите и инвеститорите, така и за дългосрочния растеж. Държавите-членки трябва да засилят и ускорят усилията си за реформи, за да се върнат към устойчива фискална и конкурентна позиция. Нужни са ясни и реалистични планове за повишаване на растежа и постигане на фискална консолидация.
- Въпреки това, очакванията на BUSINESSEUROPE са за запазване на хетерогенността за известен период от време, а фискалната консолидация няма да бъде постигната, докато трае кризата с държавния дълг.
- Националните регулаторни органи и Европейският банков орган трябва да гарантират, че банковата капитализация се осъществява по начин, който повишава, а не намалява достъпа до финансиране, което е от съществено значение за инвестициите. Разширената финансова регулация на пазара трябва да бъде въведена по начин, който повишава дългосрочно доверието, но и достъпа до финансиране.
- ЕЦБ трябва да продължи да подпомага паричната стабилност чрез осигуряване на ликвидност на банковия сектор, при отчитане на ролята му на кредитор от последна инстанция, което е от съществено значение за подкрепа на продуктивните инвестиции в икономиката.
[1] „ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ" (ECONOMIC OUTLOOK) е изследване на икономическото развитие в Европа, което BUSINESSEUROPE представя два пъти годишно (пролет и есен). Проучването се базира на информация, предоставена от членуващите в европейската бизнес организация национални федерации (информацията за България е обобщена от БСК).
[2] BUSINESSEUROPE - Конфедерация на европейския бизнес представлява малки, средни и големи предприятия, обединени в 40 водещи национални федерации на бизнеса от 34 страни. България е представена в BUSINESSEUROPE чрез Българската стопанска камара.
