НАКАЗВАТ НИ С ВИСЕНЕ ПО ОПАШКИ, ЗАЩОТО ВЛАСТТА НЕ МОЖЕ ДА СИ ОПРАВИ ХАОСА С ВНОСКИТЕ

Парламентът гласува на първо четене промени, според които сделки с имоти и автомобили ще могат да сключват само хора, които представят бележка от НАП за платени здравни осигуровки.

Здравният министър и министърът на финансите подкрепиха промените с аргумента, че над 1 милион българи са здравно неосигурени и трябва да започнат да си плащат осигуровките.

Откъде-накъде на здравното министерство му е хрумнало, че неосигурените сключват сделки за къщи и автомобили, за да изисква документ за платени здравни осигуровки при всички подобни сделки? Ами ако неосигурените са емигрирали в чужбина или са много бедни, те никога няма да сключат никаква сделка с автомобил или недвижим имот. Тогава не би имало никаква полза от промяната.

Нещо повече, дори да има полза, тя ще е еднократна, ограничена и временна. Човек рядко сключва сделки за къща и кола, може би веднъж на 1-2 десетилетия. Т.е. веднъж на десет години той или тя ще платят малко здравни вноски. Но няма въобще да се реши генералният проблем с масовото неплащане.

Обаче ще има вреда. Защото при всяка сделка за автомобил и недвижим имот всички български граждани - дори осигурените - ще трябва да тичат в НАП и да си вадят бележка за платени осигуровки. Допълнителна бюрокрация, тежестта на която ще падне основно върху осигурените граждани, защото основно те сключват сделки. Това са милиони загубени човекочасове на гражданите, опашки на гишета, натоварване на администрацията, време и разходи за пътуване (защото НАП няма служби в повечето населени места) и т.н.

И въобще в кой век живеем, че ще се иска бележка за платени осигуровки? Нали въвеждаме електронно правителство, има работеща електронна система за проверка на платените здравни осигуровки.

Идеята е аналогична на друга идея - да се наказва заловен с подкуп чиновник с намаление на трудовия стаж. Тя е нелепа, защото в България големият проблем е да се открият тези, които вземат подкупи, и да се представят доказателства за това; наказанията имат смисъл само когато можеш да докажеш престъпление. Колкото и да се повишават наказанията за корупция, това няма да има абсолютно никакъв ефект, ако няма доказателства за корупция (да не говорим, че чиновник, взел големи подкупи, едва ли ще се притеснява от спиране на пенсията, по би го притеснило да му конфискуват подкупите).

Затова ще си позволя една проста препоръка. Нека НЗОК и НАП съберат данни и си направят един точен регистър на здравно неосигурените лица. Нека ги попитат защо не плащат и какво не им харесва в здравната система.

Нека да им изпратят писмо с дължимите вноски и да положат усилия да си ги съберат по нормалния ред. Вероятно ефектът ще е 100 пъти по-голям от сегашните идеи. А и в крайна сметка събирането на данъците и вноските е отговорност на НАП и не трябва да се прехвърля като безсмислена административна тежест върху честните данъкоплатци.

Защото тази дъвка с единия милион неосигурени се повтаря вече поне 6-7 години и не е настъпила никаква промяна. Системата продължава да отчита огромен брой неосигурени, т.е. хора, които не си плащат здравните осигуровки. Министерството на здравеопазването твърди, че дори половината да започнат да си плащат, приходът ще е над 300 милиона лева. За пет години това са милиард и половина лева.

Очевидно държавата има стимул да получи тези пари. Обаче защо тогава парите не се плащат? И още - защо данъчните и здравната каса не си ги търсят? Би трябвало да е лесно: ако се знае кои хора не си плащат здравните вноски, данъчните могат да ги съберат, както събират другите данъчни вземания.

Именно тук е проблемът. Всъщност никой не знае кои хора не плащат, защо не плащат, къде живеят, дали въобще са в България и т.н. Факт е, че здравната каса въобще не се интересува кой плаща и кой не плаща, няма анализи и изследвания по този въпрос; същото се отнася и за НАП. Защо хората да се интересуват от здравната каса, ако тя не се интересува от тях?

Въпреки че здравната каса отговаря за финансиране на лечението на българските граждани, тя дори няма актуални адреси на много от тях. През 2007 когато направихме изследване на неосигурените (по данни от НЗОК) се оказа, че над 50% от лицата не живеят на адреса, който НЗОК има - някои са със сгрешени адреси, други са в чужбина, трети са се преместили или отсъстват за дълго време и пр. Касата дори не може да поддържа вярна база данни за своите клиенти/платци, как да очакваме, че ще ги стимулира да си плащат?

С данните има и друг проблем. Например, в някои години в пациентската листа на НЗОК имаше повече хора отколкото е населението на страната (вероятно и сега ще е така, след данните от преброяването на населението). С други думи, данните не са твърде верни, защото не е възможно повече хора да са си избрали личен лекар отколкото живеят в България.

Само за последното десетилетие почти 200 хиляди души са емигрирали от страната, но голяма част от тях продължават да се водят в българските регистри, защото нямаме надеждна система за отчитане.

Във всеки случай, когато се тръгва на промени в закони за решаване на някакъв проблем, първо трябва да сме наясно какъв е проблемът. Без наличие на такъв анализ, няма да има никаква полза. В този случай ситуацията изглежда точно такава.