2012-А – ОЩЕ ЕДНА ДОБРА ГОДИНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ВИНА
Поради горещото и сухо лято гроздоберът тази година започна по-рано от обичайното. 2012-а донесе много страхове на българските лозари поради дългата и сурова зима, която причини измръзвания на част от лозите. Последва продължително, горещо и сухо лято, което също се отрази неблагоприятно на част от лозовите масиви. Само една лоша участ отмина лозарите тази година – нямаше продължителни есенни дъждове, които да увредят вече узрелия плод. Но, макар и с 30 на сто по-слаба по количество спрямо 2011-а, тазгодишната гроздова реколта е с много високо качество, тъй като силното слънце наля в гроздовете много захарност.
След 2011-а, която бе забележителна година за българското лозарство и винарство, и реколта 2012-а се очертава като година, която ще даде вина с изключително качество и заслужава да бъде вписана сред елитните години за тази напитка. По-слабата като количество реколта ще бъде отчасти компенсирана за лозарите с по-високи изкупни цени на гроздето. Реколтата тази година бе по-слаба в почти целия континент и цената на гроздето се покачи.
И тази есен интерес към българското грозде има не само от родни, но и от чуждестранни винари – от Италия, Румъния, Гърция, Чехия. Те търсят предимно бяло грозде, тъй като белите вина са все повече на мода, а сред лозовите масиви в света преобладават червените сортове. От бяло грозде се прави и виненият дестилат, служещ за суровина на много по-силни алкохолни напитки като коняк, бренди, вермут, ликьори.
Червените вина са по традиция предпочитани по българските земи. Неслучайно има само една българска народна песен, в която се споменава за бяло вино. А и там се пее „ех ти бяло вино, защо не си червено?”. Но новата модна вълна в полза на по-леките бели и розови вина вече се отчита и от българските лозари. Очаква се скоро дисбалансът между бели и червени сортове да бъде коригиран поне на четиридесет към шестдесет на сто, макар все още в полза на рубинения цвят. Немалко стопани залагат на местния бял сорт Карловски мискет, отглеждан тук още от времето на траките, който е изключително издръжлив както на студ, така и на засушаване.
За първото шестмесечие на годината, Министерството на земеделието и храните отчита ръст на износа на български вина с 16 процента. Водещ наш външен пазар е Русия, следвана от Румъния, Полша, Чехия, Германия. След известен застой има увеличение и на продаваните вина на вътрешния пазар с 13 на сто. Това показва, че е налице положителна тенденция българите да заменят високоградусовите напитки с вино, коментира земеделският министър Мирослав Найденов.
По думите му българските вина все повече се нареждат в категорията на питиетата със среден клас цени или на бутиковите напитки от по-висок ценови клас. Той обаче не подкрепя предложението на Шотландия да се въведат минимални цени на виното в Европейския съюз. Това би означавало минималната цена на бутилка вино да бъде 11 лв., което не е по джоба на българина. Няма как да се съгласим с това, тъй като доходите у нас са много ниски, аргументира се министър Найденов.
