БОЖИДАР ДАНЕВ: "ФИНАНСОВАТА КРИЗА СЕ СЪЗДАДЕ ОТ ЖЕЛАНИЕТО НА ПОЛИТИЦИТЕ ДА ЗАПАЗЯТ ВЛАСТТА СИ"

- Г-н Данев, кои са актуалните проблеми пред бизнеса сега, по които изразява своята позиция и Българската стопанска камара?

- Преди всичко бюджет 2013 и свързаните с него обсъждания на новите задължения, изменението в доходите, новите данъчни плащания с новите фискални инструменти. Нещо, което отбягва встрани от общественото внимание, е въвеждането на единната сметка – според Българската стопанска камара, това ще бъде много сериозно облекчение за бизнеса.

Това са въпроси, които поставят нови възможности пред бизнеса, но те дават и представа доколко той ще бъде пригоден към новите условия. Според мен, ще бъде напрегнато изпълнението на бюджет 2013. Бюджетът не е нищо друго, освен една прогноза. Ние смятаме, че на първо място трябва да се подкрепя инвестиционният бюджет.

Генералните проблеми на българската икономика сега са три: първо – закриването на работни места, второ – безработицата и преди всичко безработицата сред младите хора, трето – липсата на инвестиции, както на местни, така и на чуждестранни. През последните три години у нас са загубени 380 000 работни места. В 49 на сто от българските предприятия има нулева заетост, т. е. в тях е останал само собственикът. Официално регистрираната безработица е 12.7 на сто, но реално тя е над 20 на сто.

Тревожна е младежката безработица, която е в рамките на 38-40 на сто. Младежите вече искат държавна работа, не искат да станат предприемачи. Натискът върху предприемчивите хора у нас е много опасно нещо. Защото, както казваме ние – най-лесно богатите емигрират. Сега заетите в реалния сектор са 1 080 000. Само чрез инвестиции могат да се създадат нови работни места, а и да се повиши качеството на работата. Временната заетост се субсидира и финансира по оперативни програми, но тя е срочно решение на проблема с безработицата. За нас е принципен въпрос да се намери дългосрочно и ефективно решение на този проблем. За съжаление, не е ясно колко ще продължи тази рецесия и стагнация. Тя е като костенурка – не знаеш дали се движи или мърда.

Една от основните причини, за да няма активен инвестиционен интерес, е в несигурността. И трябва да настъпи промяна в някои условия пред бизнеса. Не, както сега, всяка седмица да вдигат цените на горивата, цените на електроенергията. Готвят нов Закон за облагане на лихвите по кредитите. Всичко това създава едно чувство за неустановена бизнессреда. А тя плаши инвеститорите. Те са като сърни… Те искат спокойствие, положително развитие.

В България трябва да се промени средата за инвеститорите. Ние за първи път отчетохме ръст от 17 на сто на обема на продажбите на електроника, електронна промишленост и софтуер, като този отрасъл излезе на трето място. Не може да не бъдем горди, че български софтуер се ползва в банки в скандинавските страни. Което е значително постижение. В замяна на това имаме редица ограничения, които създават напрежение в бизнеса. България никога не е имала заетост от 58 на сто.

Ние трябва да достигнем средния дял на Европейския съюз, което засега се явява пред нас като една фикция. Има положителни страни в бюджета – това е увеличението на социалните плащания с 20 на сто на заетите в МВР, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието. Средствата за тях в бюджета са заложени и са почти 300 милиона лева. Нека обществото да види тази прозрачност, когато търси ефективно изпълнение от служителите в тези три министерства.

- Какви тенденции се открояват на фона на световната икономическа и финансова криза?

- Сред международните тенденции са влошаващата се конюнктура в еврозоната, верижните фалити в банковите системи в страните от PIIGS – Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания, както и повишаване цените на борсовите стоки. От националните тенденции се открояват свиването на доходите и потреблението, ниската производителност, високо спрямо доходите данъчно облагане, таксите и лихвените нива. След срива на брутния ни вътрешен продукт през 2009 г., през тази година той има ръст от 1 на сто, а за 2013 година е заложен ръст от 1.9 на сто. Бюджетът ни показва една нереформирана система, в която има „помпене“ на разходи. Забележете, у нас растат влоговете, защото бизнессредата е неустойчива. Депозитите са 34.5 милиарда лева. В законите трябва да има заложени принципи, а не цели. Само през миналата година са променени хиляда законопроекта. И още нещо – правителството прие 329 мерки за ограничаване на регулаторните тежести върху бизнеса. Тенденциите на пазара на труда са негативни. Намалява заетостта на населението – коефициентът на заетост за населението между 15 и 64 навършени години е 58.5 на сто. Влошава се демографската характеристика на населението и работната сила. В проектобюджета за 2013 г. виждаме, че се увеличава тежестта на преките данъци, таксите и глобите. Предлага се увеличение на минималните осигурителни прагове, 10 на сто данък върху доходите от лихви по депозитите на гражданите.

- Предвижда се дефицитът през следващата година на брутния вътрешен продукт да бъде 1.3 на сто. Какви са рисковете, според вас?

- Увеличение на бюджетните разходи, намаляване на инвестиционното потребление, „олевяване“ в политическото говорене на фискалните инструменти, влошаване на ликвидността, ръст на вноса за крайно и междинно потребление. Има още една опасност, за която никой не говори в България, а тя е: масово изнасяне на национален доход от страната. Един от механизмите за това е така нареченият „трансфер на цени“. Наблюдаваме един отказ от промяна в проектобюджета за 2013 г. Няма заложени бюджетно осигурени цели и действия, не се залага на реформиране на административните структури. Не се предвижда и въвеждане на е-правителство, което ще бъде най-силната битка срещу корупцията.

- Как се опитвате да облекчите представителите на бизнеса?

- Работим в добро партньорство с Националната агенция за приходите, търсим доста интересни решения, които да облекчат бизнеса. Например, това е свързано с платежните нареждания, както и създаването на единна сметка.

- Какво бихте посъветвали всеки български предприемач в този момент?

- Във време на криза да бъде силно предпазлив при вземането на всяко инвестиционно решение, предвид непредсказуемата среда. Да  търси добра печалба и ясни финансови потоци, да залага на сигурни партньори, които редовно да му плащат, за да може и той да изплаща евентуално взетите си кредити. Много е важно също да се запази квалифицираната работна ръка, защото тя се превръща във вид печалба. Най-лесно емигрират от страната богатите хора, но те създават поминък, те създават заетост. И затова трябва да се създават условия да се задържат тук тези предприемачи. А не да ги сочим като лоши хора, които са поели някакъв риск за своя сметка.

- Вие поддържате много активни международни контакти в Европа. Какви са ви впечатленията?

- Европа е в много сериозна криза, която е породена от политиците. В началото това беше финансова криза, в дъното на която е желанието на политиците да запазят властта си. Банковата система силно се разклати и за спасяването на някои страни бяха вложени общо над 700 милиарда евро. Според мен, Европа се нуждае от силно лидерство.

- А с какви впечатления ще си тръгнете от Шумен?

- Шумен е едно оазисно място, в което няма боричкания между политически лица, когато става въпрос за икономика. В този град има дух, има енергия, има стопанска и икономическа интелигенция. Показателно е, че тук безработицата е само 6 на сто. Мога да кажа, че Шумен е едно от любимите ми места, които посещавам.

Интервю на Пламен ГЕОРГИЕВ

Снимка Богдан БОГДАНОВ