СЪДЪТ ОБЯВИ ЗА НЕЗАКОННА ТАКСА ДОСТЪП ЗА ЗЕЛЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Решението на енергийния регулатор, което само преди шест месеца накара стотици производители на възобновяема енергия да излязат на протести пред сградата на ДКЕВР, беше отменено от Върховния административен съд на първа инстанция като незаконосъобразно.

През септември миналата година ДКЕВР въведе временна цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на зелена енергия, с което се отнема между 2 и 40% от техния доход. Официалната цел на таксата беше да покрие разходите, които работата на фотоволтаичните и вятърните централи предизвиква на енергийната система. За всички обаче беше ясно, че приходите трябва да покрият липсващите средства за плащането на преференциалните тарифи за електроенергия на зелените проекти. Причината е, че миналата година ДКЕВР предвиди по-ниска зелена добавка в цената на електроенергията, с която се изплаща зелената енергия. Според едната версия регулаторът е недооценил бума на зелените проекти, а според другата е бил натиснат да не повишава повече цената на тока.

Освен няколкото фирми, които заведоха дела във ВАС, асоциациите в сектора сезираха и Европейската комисия, която също започна разследване по случая, а малко по-късно обяви, че ще разгледа жалбите по същество.

Оправдано недоволство 

Още с въвеждането на така наречената такса достъп през септември беше ясно, че тя най-вероятно ще падне в съда. Причина за това е, че с решението си регулаторът нарушава законите поне в няколко направления. Един от основните проблеми, стоящ зад такса достъп, е, че тя беше въведена само за производителите на възобновяема енергия, което я прави дискриминационна. Освен това новата такса не беше обвързана с реалните разходи за предоставянето на услугата, което също е в противоречие със закона. Реално размерът на цената за достъп беше определена в зависимост от датата на въвеждане в експлоатация на централите, като по този начин производителите трябваше да плащат за едно и също нещо различна цена.

Решението

Трите решения на ВАС на първа инстанция, които са взети на 13 март, са по дела, заведени от собственици на малки фотоволтаични паркове. Точно за това решението на съда, което може да бъде обжалвано в 14-дневен срок, се отнася само за парковете, които са в категорията на спечелилите делата централи. Става въпрос за най-малките фотоволтаични паркове до 5 киловатпика, които получиха цена за достъп от 145 лв. за мегаватчас (и преференциална тарифа от 792.89 лв.), тези над 200 киловатпика с цена за достъп 189 лв. и от 30 до 200 киловатпика, които трябваше да плащат по 221 лв. за мегаватчас. От ДКЕВР коментираха, че ще обжалват решението, което означава, че производителите ще могат да спрат плащането на такса достъп чак след като ВАС се произнесе на втора инстанция. За останалите вятърни и слънчеви централи също трябва да се изчака съответното решение на съда по заведените жалби. Логиката е то да бъде същото, тъй като решението за такса достъп е взето с едни и същи мотиви от регулатора.

Мотивите на съда

Според решението на ВАС за въвеждането на временна цена за достъп липсват мотиви и конкретни фактически основания, което е в нарушение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Освен това електроразпределителните дружества и системният оператор не са представили документи и доказателства за образуването на цена за достъп, а от ДКЕВР не са изискали тази информация. Съдът отчита и факта, че регулаторът е посочил като мотив за въвеждане на въпросната цена разходите, които ВЕИ централите предизвикват за управление на електроенергийната система. Бившият председател на комисията Ангел Семерджиев също многократно е изтъквал, че именно това е основната причина за нейното въвеждане. Досега обаче официални данни за това колко всъщност са тези разходи липсва, което е отчетено от съда като съществен пропуск. Също така липсват и данни как точно са изчислени цените за достъп спрямо преференциалната цена, която ВЕИ производителите получават. Според съда липсват основания и за това, че регулаторът е определил различните цени спрямо датата на въвеждане в експлоатация на централите.

Съдът вижда нарушение и в това, че ДКЕВР напълно е нарушила процедурата за определяне на нови цени, тъй като те не са били подложени на обществено обсъждане. Липсва и обява в средствата за масова информация, както изискват наредбите.

Според съда ДКЕВР не е спазила и изискването на Закона за енергетиката да определя недискриминационни цени и да не допуска нарушаване на конкуренцията.

Оттук нататък

"Ако решението на съда бъде потвърдено и на следваща инстанция, производителите на възобновяема енергия ще имат право да заведат искове срещу разпределителните дружества и системния оператор за връщане на вече платените пари за такса достъп", коментира адвокат Диляна Иванова от адвокатска кантора "Иванова и Иванова". По думите й обаче тези искове ще имат по-голям шанс, ако решението на ДКЕВР бъде обявено за нищожно, което засега е отхвърлено от съда. По отношение на действията от страна на Европейската комисия пък Иванова посочи, че те ще бъдат предприети срещу държавата и ако се стигне до налагането на санкции, те ще трябва да бъдат платени от държавния бюджет.

До въвеждането на цена за достъп за ВЕИ централите се стигна след куп грешни решения от страна на регулатора. Тази стъпка беше един от последните отчаяни опити на ДКЕВР да оправи забърканата каша, която в крайна сметка доведе до увеличение на цената на тока, от което общественото недоволство ескалира в последните месеци.

На фона на предложенията за национализация на ЕРП-тата обаче в общественото пространство се чуха и няколко идеи, които действително да облекчат високите сметки за електроенергия. Един от възможните варианти е чрез подпомагане на социално слабите граждани. За целта е важно да бъдат определени адекватни прагове, а в управлението на фондовете за подпомагане да бъдат допуснати и граждани. От друга страна, по-заможните домакинства и фирмите могат да намалят разходите си чрез мерки с енергийна ефективност.

Друга идея, която беше предложена от КНСБ и беше подкрепена от Българската фотоволтаична асоциация, е добавките, които натежават в цената на тока, да бъдат плащани от всички производители на енергия чрез такса в размер на 5 или 6% от техния оборот. По този начин биха се генерирали между 200-300 млн. лв. приходи годишно (в зависимост от произведената електроенергия). Такова решение не би било прецедент, тъй като подобна схема вече беше използвана в Испания, за да компенсира недостига на средства при дългосрочните договори.

 Най-реалистичната идея засега е добавката за зелена енергия да бъде компенсирана чрез приходите от продажба на квоти за вредни емисии. Търговията с тях започна в края на миналата година, като досега България е продала квоти за 30 млн. евро. В годишен план обаче тази сума може да достигне до 150-200 млн. евро. Засега обаче тази идея сякаш остана на заден план.

Сега топката е в служебното правителство и основно в полето на новия финансов министър, който управлява средствата от квотите, да реши как те ще бъдат използвани.