ЕДВА 7-9 % ОТ ХРАНИТЕЛНИТЕ СТОКИ У НАС СА РОДНО ПРОИЗВОДСТВО
Едва между 7 и 9 % от хранителните стоки, които купуваме, са произведени в България. За това сигнализираха от съюз „Произведено в България”. Според Мариана Кукушева, член на УС на съюза и председател на асоциацията на хлебопроизводителите, че при навлизанетои на на търговските вериги у нас българските храни на щандовете им е бил около 30 %, а вече е под десет на сто. От съюза сигнализираха, че има масови фалити на български предприятия, особено в хранително-вкусовата промишленост. Проблемът е свързан с търговските практики, които големите вериги прилагат към българските производители. Производителите на хляб дори посочиха, че има видове хляб, които изнасят за Румъния, където се продават от същите тези вериги, но въпросната стока не намира място на щандовете им в България.
От загубените 400 000 работни места през последните годин , 290 000 са в български производствени предприятия. Оказахме се данъчен рай за търговците и ад за българския работодател, който е основният социално ангажиран партньор в държавата, твърдят от ръководството на съюз "Произведено в България". По думите на Кънчо Стойчев, социолог и член на УС на съюз "Произведено в България", спрямо големите търговски вериги има тотално отсъствие на регламентация и контрол, както отсъства и държавна политика за подкрепа на малък и среден бизнес.
Социологът обърна внимание, че докато търговските вериги регистрират печалби между 20 и 30%, които в голямата си част излизат от страната, едва около 10% от продуктите по техните рафтове са произведени в България. По този начин единственото, което може да се генерира, е безработица, заяви Стойчев. Той обясни, че от съюза са сезирали Комисията за защита на конкуренцията, която след дълги проверки изготвя доклад, който признава, че има тежка злоупотреба от страна на търговските вериги. Въпреки това санкции не са последвали, а от комисията са изпратили единствено препоръки до търговците, поясни Стойчев.
Подобен е и случаят с предложението за промяна на Закона за защита на конкуренцията, внесен в НС с подкрепата на водещите парламентарно представени партии. Политическата воля и ентусиазмът стигна само до там този законопроект просто да бъде внесен, от година той стои по рафтовете на парламента, обясни юристът Антоний Димов. Нашата законодателна система позволява дневният ред на политиците, който по същество се разделя от този на гражданите, да доминира, коментира той.
Димов обясни, че дефиницията за пазарен натиск, заложена в законопроекта, е почти същата като тази, с която ЕК излиза в своята "Зелена книга" за нелоялните търговски практики на територията на ЕС. "Когато една от договарящите се страни е в по-силна позиция при воденето на преговори, тя може да наложи своите условия върху партньора, като поради фактора страх е принуден да се съобразява", обясни той.
Нашето основно заключение беше, че без приемането на регулативни мерки във формата на закон тези проблеми няма да бъдат решени, каза още юристът. Законопроекта го спряха всички онези в парламента и изпълнителната власт, които са пряко и дълбоко обвързани с монополите и картелите в България, и през последните години. защитаваха техните интереси, добави Кънчо Стойчев. Девизът "растете заедно с нас" в нашия бранш се оказа неприложим, категорична е Мариана Кукушева, член на УС на "Произведено в България". Няма как да има икономически ръст ако няма развитие на българското производство, добави представителката на българските хлебари. А с ангажирането на временно заетите в пазене на градинки и паркинги, докато потреблението е сведено до 10% от произведеното в България, няма как да очакваме нещо добро да се случи, заяви тя.
Според Кукушева, българските производители са изправени пред редица административни затруднения и ненужни рестрикции вследствие на недалновидни политически решения. Всички фактори имат местен характер и показват тотално неумение за управление на икономиката, добави председателят на съюз "Произведено в България" Лукан Луканов. По негова информация от ЕС предстои да дадат своите препоръки за борба с нелоялните търговски практики в средата на годината.
На този етап чисто тактически е по-бързо и полезно ще бъде да седнем и да се договорим с търговските вериги за една рамка на взаимоотношенията, обясни Луканов. Целта ни е част от добавената стойност да остане в българските предприятия, както и търг вериги да се откажат от практиката да се променят договори със задна дата, обясни той.
