КОЛКО Е ГОЛЯМА И КОЛКО НИ СТРУВА СИВАТА ИКОНОМИКА?
1,2 млрд. лв. годишно губи страната ни от данъчни измами по данни на Европейката комисия. Това заяви днес анализаторът Мартин Цанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по време на представяне на Индекса на скритата икономика при бизнеса у нас. Индексът е разработен от ЦИД и „Витоша рисърч“.
Цанов обясни, че през третото тримесечие в страната съвсем малко са се увеличили данъчните приходи. "През предишните години ръстът в приходите е бил над 8%, но през настоящия период е 0,89 на сто", каза експертът. Една от причините за това е неустойчивия ефект на контролните мерки на приходните агенции. Причината е, че обикновено изискванията към търговците се променят сериозно при смяна на политическата обстановка у нас, смята анализаторът.
Според Цанов продължаващата дефлация у нас също е причина за намаление на данъчните приходи. "Липсата на реформи и подкрепа в реалната икономика също водят до намаление на икономическия ръст и съответно на получаването на данъци. Негативен ефект в работата на приходните агенции има и смяната на изпълнителната власт", обясни още анализаторът.
Друг проблем остават скритите данъци, мита и акцизи, както и плащането на ръка на работниците. "В сравнение с миналата година се увеличават и наетите хора по трудов договор, но със скрити клаузи", обясни още Цанов. 13,8% от хората у нас в момента пък получават заплащане, което е по-високо спрямо подписания договор. Подобни практики имат негативен ефект върху социалната ни система и се увеличава недостига на средства, обясниха още анализаторите.
От неплатени здравни и социални осигуровки загубите за бюджета са за поне 245,6 млн. лв. годишно, според консерватовния анализ на ЦИД. Според други анализи обаче загубите за хазната могат да достигнат до 450-500 млн. лева, обясниха анализаторите.
От проучването на центъра става ясно, че 12,6% от хората в България се осигуряват на минималния осигурителен праг. Без трудов договор пък работят 4% от хората у нас.
Според анализа на ЦИД безработицата у нас и догодина ще се запази на нива от около 13%. През 2015 г. се очаква тя да намалее до нива от 11-12%, ако започне ръст на икономиката. Припомняме, че по данни на НСИ през третото тримесечие на 2013 г. коефициентът на безработица е 12%.
От центъра коментираха още, че момента около 244 хиляди души са трайно безработни у нас като това са 56% от общия дял на хората без работа. Притесненията на Центъра са, че младежката безработицата остава на високи нива.
От данните става ясно, че икономиката ни се движи основно заради нарастващия износ, както и увеличаващото се вътрешно потребление. Припомняме, че според анализ на Международния валутен фонд (МВФ) нарасналият износ и правителствените разходи са успели да допринесат за позитивния ръст на БВП.
Основните проблеми за икономиката ни обаче остава бедността на населението, тежките условия на пазарите и общата икономическа стагнация. Проблем е и слабата икономическа интензивност на дружествата, а развитието на икономиката ни не е задоволително, обясни Цанов. Той припомни, че у нас имаме ниска цена на труда, но и ниска производителност.
Обшият индекс на скритата икономика в България бележи увеличение от между 2,2 и 2,4% спрямо миналата година, заяви и Руслан Стефанов, директор на ЦИД.
Той припомни, че през последната година се увеличават скритите обороти сред населението и неотчитането на отделни икономически дейности. Като пример в това отношение е неотчитането на приходите от допълнителни дейности, извън работната заплата.
Като противодействие на скритата икономика в момента дори има действия на европейско ниво. Оттам се наблюдава през последните години атака за укриването на данъци в страните членки. По-конкретно за България има няколко добри идеи, предвидени в бюджета за 2014 г. Става въпрос за обратното начисляване на ДДС при земеделските производители, засилването на фискалния контрол при вноса на стоки от ЕС от високорисков тип и възможността за касова отчетност на ДДС. Чрез тези мерки може да се спомогне за намаляване на скритата икономика у нас.
Като препоръки за подобряване на икономиката ни от ЦИД дават увеличението на електронните разплащания и въвеждането на електронно правителство. Изсветляване на икономиката може да се получи и чрез подобряване на антимонополното законодателство и прекратяване на практиката за обявяване в несъстоятелност на фирми със задна дата.
Необлагаемият минимум за налозите трябваше да се въведе заедно с плоския данък
Анализът за връщането на данъка на хората, осигуряващи се на минимална работна заплата (МРЗ), трябва да се направи от финансовото министерство. Така Руслан Стефанов коментира идеята на правителството да подпомага по-бедните прослойки от населението. Според него мярката е трябвало да бъде въведена заедно с налагането на плоския данък у нас. Според изчисления на МФ хазната ще губи около 150 млн. лв. през 2015 г. от връщането на данъка на тези хора,
Хората, които ще бъдат засегнати са около 150 000 души, обясниха от ЦИД. "Мярката трябва да действа само тези хора, за да не се получи изкривяване", заяви още Стефанов. Причината е, че е възможно повече хора да решат да се осигуряват на минимална заплата, за да може да си възстановят данъците впоследствие. "Идеята би се компроментирала, ако то се приложи само за определена група хора. Нашето мнение е тези правила да бъдат унифицирани и да важат за всички", обясни Стефанов.
Според него проблемите в сивата икономика у нас са от дългосрочната несигурност в работата на националната осигурителна система. Това е реформа, която ще изисква преосмисляне на цялотостното законодателство на страната.
Тази мярка е излишно усложняваща – най-добре е да се въведе необлагаемия минимум, за хората получаващи до 340 лв. на месец, заяви икономистът от БАН проф. Иван Ангелов. По думите му и така тези хора изобщо нямаше да получават данък, а не да се отлага занапред в бъдещето. Те стават безлихвени кредитори на правителството в бъдещето. Мярката е по-добре от нищото, но е трудна.
В макроикономически план
На макроикономически показатели анализът на индекса сочи, че ситуацията в страна се подобрява минимално, но като цяло остава песимистична.
През последните десет години все пак се наблюдава свиване на скритата икономика като дял на БВП, което в голяма степен се дължи на естествени процеси, произтичащи от развитието на пазарните взаимоотношения, както и на важни промени в регулаторната среда като задължителната регистрация на трудовите договори в НАП.
В бъдеще вниманието на управляващите трябва да бъде насочено към продължаване на административната реформа в регулаторните агенции и подобряване на услугите и обучението за гражданите и фирмите, смятат анализаторите. България трябва да насочи още повече усилия в борбата с корупцията, организираната престъпност и ефективността на съдебната система, за да има напредък в борбата със скритата икономика, заключват експертите от Центъра за изследване на демокрацията.
Припомняме, че по данни на проект за повишаване на нетърпимостта към неформалната икономика и ограничаването ѝ 86% от служителите работят на трудов договор. 66% от работодателите признават, че в тяхната фирма се работи извънредно. Същевременно в доклада „Сивата икономика в Европа 2013 – електронните плащания като средство за справяне със сивата икономика” на Visa Европа от тази година се казва, че сивата икономика в България се очаква да достигне 12,9 млрд. евро през 2013 г. или 31,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.
