ОДЪРЖАВЯВАНЕТО НА ЕРП-ТАТА ЩЕ СРУТИ БИЗНЕС СРЕДАТА

Собствениците на тези дружества могат доброволно да продадат своя дял, независимо на кого, включително и на държавата, каза в ефира на "Фокус" Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК)

Водещ: Българската стопанска камара изпрати становища до Народното събрание за преобразуването на електроразпределителните дружества в такива с преобладаващо държавно участие и за продължаването на строителството на АЕЦ "Белене". Повод са двете проекторешения за рестарт на "Белене" и за национализацията на електроразпределителните дружества, които бяха внесени в Народното събрание от парламентарната група "Атака" в края на миналия месец. Идеята за изграждане на АЕЦ "Белене" се подкрепя от БСП и ДПС. Какво пише в становищата и какви са мотивите за тях ще чуем от заместник-председателя наБългарската стопанска камара. Г-н Колев, да започнем поред – какво е становището на стопанската камара за одържавяването на електроразпределителните дружества у нас?

Камен Колев: Да, проекторешението, то е казано малко по-меко - преобразуването на електроразпределителните дружества с преобладаващо държавно участие, но смисълът е този и който вие казвате – това, което ние подчертаваме в становището си е категоричната отрицателна позиция и аргументираме тази позиция преди всичко с факта, че не би следвало собствеността да играе някаква роля, когато има правила в енергийния сектор и тези правила се прилагат обективно както за частни, така и за държавни дружества. Държавната собственост върху енергийни компании не следва, според нас, да бъде инструмент за неправомерна намеса на държавата на пазара, каквато, може би, е целта на това решение или пък за провеждане на енергийна и социална политика. Ясно е, че едно такова решение просто срутва бизнес-средата, прави я несигурна, непредсказуема в дългосрочен аспект и ние не виждаме тук друга роля на държавата освен тя единствено и само да регулира ефективно тези монополи, които са естествени монополи, независимо от вида на собствеността, като от една страна предпазва, естествено потребителите от злоупотреба с монополно положение, но от друга страна естествено трябва да стимулира инвестициите в тези дружества, така че те да повишават качеството на своите услуги, а не да притежава, да управлява такива дружества.

Водещ: За тези дружества от "Атака" подчертават, че най-често срещаната форма в Европейския съюз е с 51% държано участие. Така ли е това и какво сочи опитът на държавите, където евентуално е такава собствеността?

Камен Колев: Вижте, ние сме приватизирали тези дружества. Тази приватизация е минала. Има условия за приватизация, следприватизационен контрол. Вече трудно е да връщаме назад. Тези договори не могат да бъдат нарушени, могат единствено собствениците на тези дружества доброволно, примерно с тяхно съгласие те да продадат своя дял, независимо на кого, включително и на държавата. Иначе независимо от начина, по който става това, това ще бъде експроприация, това ще бъде нарушаване на конституционните права на частната собственост, а в случая заместването на инвеститори, които все пак имат определена репутация и опит в прилагането на европейски практики в енергия сектор от държавна структура, каквато е целта, ясно е, че представлява един сериозен риск пред сигурността въобще на снабдяването и създава стресове в управлението на самите компании. А това, че някъде са действително 51%, а може би и повече с публично участие, в момента това не може да ни накара и ние, примерно, да минем към такъв вариант.

Водещ: Доколко подобни предложения и обсъждания влияят на риска от оттегляне на инвеститорски интерес в България?

Камен Колев: Това е сериозният риск, сериозното ни притеснение това увеличаване на несигурността, непредсказуемостта на бизнес-средата, което щом може да стане за такива утвърдени инвеститори, може оттам да премине и към преосмисляне на всички приватизационни сделки, което, разбирате, че не само ще отблъсне, а просто България ще бъде зачеркната на картата на света с някакъв си инвеститорски интерес въобще.

Водещ: За проекта АЕЦ "Белене" посочвате в началото на становището си, че стопанската камара не е в състояние да дефинира нуждата от рестартиране на проекта, защо?

Камен Колев: Вижте, под въпрос към момента е необходимостта от нови мощности, особено, като се има предвид, че българската електроенергийна система разполага със значителен свръх капацитет за производство и същевременно и Европейската комисия дава България за пример за поддържане на много икономически и екологично неефективни централи, което, разбира се, се поема и се заплаща от самите потребители. И независимо дали ще е "Белене" или друга централа, ясно е, че тя трябва да бъде елемент от една обоснована дългосрочна енергийна система, тъй като виждате – в момента се говори за хидроенергийни каскади по река Дунав, за големи вятърни паркове, за много други мощности, които едновременно за две ядрени централи блокове, които не са така обосновано навързани в една енергийна и икономическа стратегия, да следват и да се вижда нуждата от тях. Така че въпрос на експертна информация за изграждане на такава стратегия, но нашата твърда позиция по принцип е, че държавата не трябва по никакъв начин да се ангажира финансова с реализацията на която и да е ядрена централа или блок, то трябва да бъде само плод на частно участие, разбира се, като се отчитат направените до момента инвестиции и който и да е енергиен проект следва да се реализира при стриктно съблюдаване на европейското и българското законодателство, а ролята на държавата следва да бъде само в случаите, да бъде ограничена до случаи, когато има реална заплаха за недостиг на мощности и в другия случаи, когато сигурността на снабдяването е нарушено.

Водещ: А ако се използва вариант за договор с дългосрочно изкупуване на енергията, на електроенергията, това проблем ли би било?

Камен Колев: Това също сме подчертали в нашето становище – България по никакъв начин не трябва да се обвързва финансово, не само като финансиране, но и като такива ангажименти за предварително задължително изкупуване на енергията, произведена от ядрените мощности, които евентуално ще се строят и въобще налагането на бъдещи ценови условия е неприемливо за нас по отношение на определени количества и тази електроенергия, която ще се произвежда.

Водещ: Имате ли информация за изработването на такава енергийна стратегия, за която казвате, че е нужна?

Камен Колев: На всеки етап има енергийна стратегия, но тя много бързо старее. Виждате какви са предложенията, за колко енергийни мощности. Да не забравяме, че има и други енергийни проекти, които също се забавят, имам предвид "Горна Арда", каскадата, така че тези, всички мощности трябва да се огледат в каква последователност, съобразно нуждите на страната. В същото време и да се види състоянието на съществуващите централи, което Европейската комисия обръща внимание на което.