ДЕПУТАТИ ИЗЧИСЛИХА КОИ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ИМАТ ЗНАЧИТЕЛНА ПАЗАРНА СИЛА

Депутати от икономическата комисия в парламента, натоварени с промените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), са придвижили работата по проекта като са дефинирали понятието "значителна пазарна сила".

Припомняме, че управляващите подеха инициативата за законодателни промени с мотива, че в момента големите търговски вериги поставят в неравностойно положение производителите на храни. Самите производители неведнъж са заявявали, че трябва или да се съгласят с неизгодни за тях условия, или изобщо не могат да продават продукцията си в хипермаркетите.

Измененията обаче предизвикват от няколко месеца сериозни възражения от страна на търговците. Те твърдят, че в резултат от промените, ще се повишат цените на храните. 

Проектът предвижда да се въведат типови договори за отношенията между супермаркети и производители, които да бъдат публични. Въвежда се понятието „значителна пазарна сила“, също и изискването фирмите с годишен оборот от 50 млн. лева за предходната година да предоставят в тримесечен срок типовите договори за доставка на стоки, предназначени за продажба.

Сега тези понятия са прецизирани в доклад, изготвен между първо и второ четене и публикуван на сайта на НС. Затова е възможно текстовете да бъдат променени, преди да бъдат гласувани окончателно в пленарна зала.

Срещу предложените промени за пореден път се обявява Сдружението за модерна търговия.

Значителна пазарна сила

Депутатът от левицата Корнелия Нинова разясни, че „значителна пазарна сила“ означава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял и ресурси може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като доставчиците са зависими от него.

Сега депутатите предлагат следните дефиниции:

Приема се, че едно предприятие има господстващо положение, ако заедно със свързаните с него лица има по-голям от 40% дял от съответния пазар.

Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него.

Приема се, че едно предприятие има значителна пазарна сила, ако то заедно със свързаните с него лица има по-голям от 20 на сто дял от съответния пазар.

Търговците възразяват срещу това определение. Според позицията на Сдружението въвеждането на прагови нива за пазарен дял въвежда регламентация, която „директно противоречи на нормативни актове на ниво ЕС“.

Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне

Промените в ЗЗК забраняват „необосновано пряко или косвено въздействие върху предприятие с цел отстраняването му от съответния пазар“ и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, когато доставчиците на едно предприятие са зависими от него. 

Според проекта, след измененията в ЗЗК, в 3-месечен срок предприятията с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лева ще представят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проектите на типови договори или общите условия за периодична доставка на стоки, предназначени за продажба. При одобрение ще ги публикуват на интернет страницата си. Ще бъдат задължени да предложат на доставчиците си съответните промени в срок от 2 месеца.

Специално предприятията, които търгуват с храни, до месец след промените ще пращат на КЗК проектите на типови договори и общите условия за доставка на храни. 10 дни след произнасянето на антимонополния орган ще ги публикуват на интернет страницата си.
 
Като цяло, според търговците, промените в закона са вредни и дискриминационни. В позицията на организацията се казва, че измененията ще влошат бизнес средата и ще навредят на малките и средни български производители. Твърди се още, че текстът, който забранява необосновано пряко или косвено въздействие върху предприятие, с цел отстраняването му от съответния пазар, създава непредсказуемост и опасност от налагане на двойни санкции.

Освен това, пак според Сдружението, текстовете са насочени само към големите търговци на храни и ги дискриминират спрямо доставчиците и спрямо всички останали играчи на пазара. Пример за това е дефиницията „по-силна позиция при договаряне”, която в текстовете се има предвид отношенията само между търговец към доставчик, въпреки че практиката сочи за редица обратни случаи, се казва в становището.

„Остават актуални притесненията, че законопроектът е опасен за българската икономика и ще нанесе вреди на производителите, търговците и най-вече на потребителите. Решението да се върви към тежки регулации, насочени срещу определени предприятия, а не към саморегулация, изглежда прибързано и неоправдано“, коментира  изпълнителният директор на сдружението Йордан Матеев.

„Разбира се, че търговците ще са против законопроекта, кой ще иска дейността му да е под контрол“, заяви пред Investor.bg Лукан Луканов, председател на Съюз “Произведено в България”. Той посочи, че във всички други европейски страни, освен в България, има подобно законодателство под една или друга форма.

По повод опасенията на търговците, че законът ще дискриминира супермаркетите, Луканов посочи: „Ясно е, че в момента силите не са еднакви и пазарната среда е изкривена. Силният налага волята си на слабия и резултатът е висока безработица и ниски заплати. Законопроектът е добър знак от страна на правителството към малкия и средния бизнес“, смята той.

Все пак Луканов отчита, че сегашната икономическа ситуация не е резултат единствено от поведението на търговските вериги. „Но те са важен фактор за състоянието на бизнес средата. Условията за българските производители и международните компании сега не са еднакви. За каква пазарна среда говорим, когато стартът не е равен?“, попита председателят на “Произведено в България”.

Той каза още, че в разговорите между неговата организация и търговските вериги неведнъж е изтъквал, че „сме в една лодка“ и не е в интерес на търговците ситуацията да е такава – потреблението да спада, а спестените средства в банките да растат, което е знак, че потребителите отлагат покупките.

Луканов обобщава, че за да влязат тези средства в оборот, е необходимо да се стабилизират политическата ситуация и пазарната среда. А второто, според него, ще стане като се въведе елемент на справедливост.