ЕВРОПА ГУБИ БИТКАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СИ

Koлебанията на световните пазари продължават. Борсовите индекси по целия свят спаднаха рязко през последните няколко търговски сесии, пише ZeroHedge.

Инвеститорите пренареждат не само експозициите си в очакване на по-суровите ликвидни условия след като най-накрая Федералният резерв на САЩ (Фед) ще прекрати програмата си за покупка на активи по-късно този месец.След заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) те гледат нервно на задачите, които трябва да решат европейските политици. А изглежда, че инвеститорите достигат до извода, че генерирането на възстановяване на растежа може да е доста трудна задача за европейските политици в краткосрочен план.

Франция и Италия – втората и третата най-големи икономики в еврозоната – или стагнират, или растежът им се свива. За да постигнат убедително възстановяване, политиците им трябва да увеличат действията си на три фронта – да извършат структурни реформи за повишаване на гъвкавостта на икономиката, да въведат фискални облекчения, за да стимулират активността, и да провеждат експанзионистична парична политика, за да подкрепят кредитния растеж.

На всички три фронта обаче те срещат яростна опозиция.

По отношение на структурните реформи – на 28 септември управляващата Социалистическа партия на френския президент Франсоа Оланд изгуби контрол над Сената в полза на френския дясноцентристки Съюз за народното движение - развой, който само ще усложни представянето и изпълнението на плановете за реформи, които вече срещат яростната съпротива на стачкуващите в секторите транспорт, производство и услуги.

Същевременно на 29 септември в Италия три мощни търговски съюза се съгласиха да сформират обединен фронт срещу предложения от премиера Матео Ренци закон за работните места. И което е по-лошото – Ренци не успя да победи лявото крило на собствената си партия, което го обвинява, че робува на политическия диктат на Берлин. Въпреки че висшите ръководители на партията обещаха да подкрепят закона тази седмица, евентуална конфронтация в Сената на 7 октомври може да изпари надеждите за приемане на предложенията за ключовите реформи.

По отношение на фискалната политика – в последните няколко дни и Франция, и Италия ревизираха целите си за понижение на бюджетните дефицити. Френският финансов министър Мишел Сапен отрече мерките за строги икономии, заявявайки, че Париж няма да смали бюджетния си недостиг под 3% от БВП до 2017 г. – две години по-късно в сравнение с първоначалната прогноза.

Италианското правителство също отдалечи датата, на която очаква дефицитът да слезе под определените граници. По този начин Рим удължи срока с една година. Двете правителства обаче срещат редица предизвикателства при защитата на просрочените бюджетни цели в Брюксел и Берлин.

Назначеният наскоро бивш френски финансов министър Пиер Московиси за еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси ще изиграе ключова роля при одобряването на националните бюджети. Назначаването му увеличи надеждите, че Франция и Италия ще получат по-голяма гъвкавост при посрещане на бюджетните цели.

Но с изненадващ ход на президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер оряза правомощията на Московиси, поставяйки латвийският представител Валдис Домбровскис да наблюдава и ревизира бюджетните предложения на френския си колега.

На този ход се гледа като на целенасочен, с който да се успокои Берлин, където канцлерът Ангела Меркел неспокойно наблюдава как антиевропейските партии, измежду които AfD, набират популярност. Въпреки че партията все още е малка, заплахата от загуба на гласове само ще окуражи Меркел да предприеме по-строги действия спрямо Франция и Италия по отношение на бюджетната политика, особено при липса на съществен напредък по структурните реформи.

Що се касае до паричната политика – инвеститорите чакат президента на ЕЦБ Марио Драги да обяви детайлите по широката програма за покупка на ценни книжа, обезпечени с активи. Въпреки това, имайки предвид настойчивостта на Бундесбанк, според която ЕЦБ трябва да купува само висококачествени книжа, притежаващи инвестиционен рейтинг, и нежеланието на френския и германския финансови министри да подкрепят покупките на ЕЦБ с държавни гаранции, то е налице риск пазарите да определят програмата на Драги като дълбоко разочарование.

За да направи нещата дори още по-трудни, на 14 октомври Европейският съд ще се произнесе относно законосъобразността на програмата на ЕЦБ за покупки на държавни ценни книжа на вторичния пазар (т.нар. Outright Monetary Transactions, или OMT). Отсъждане против програмата ще осуети напълно възможността за стартиране на количествени улеснения в Европа.

На фона на опитите възстановяването на Европа да бъде постигнато на всички три фронта и, както и на фона на корпоративните печалби в еврозоната, които ще разочароват, не е изненадващо, че инвеститорите са изнервени. Единствената светлина в тунела на Стария континент в момента е поевтиняването на еврото, което от май до днес се обезценява с близо 10% спрямо долара. Поевтиняване, което ще подкрепи износителите в еврозоната и ще облекчи натиска от понижаващата се инфлация.

Тъй като САЩ се приближават все повече до затягане на монетарната политика, а европейските политици се борят с редица препятствия в опитите им да рестартират растежа в еврозоната, изглежда, че поевтиняването на еврото ще продължи.